1. Международен паричен пазар
А. Определение
и типични сделки - на международния паричен пазар се
търгуват краткосрочни заеми в основните евровалути. В този смисъл той е
естествено „продължение“ на FX
– пазара.
Равнището на лихвените проценти зависи
от срока, платежоспособността на клиентите (търсещите) и лихвените проценти на
водещите пазари (LIBOR или
LIBID). Те служат
като тяхна основа към която се прибавя надбавка (премия) или отбив (дисконт).
LIBOR е основният лихвен процент на междубанковия
паричен пазар в Лондон (London Interbank Offered Rate). Той има значението на ключова
референтна ставка (бенчмарк), по която се правят краткосрочни депозити, или пък
се предоставят краткосрочни парични заеми на други банки. Равнището на LIBOR
се определя въз основа на
ежедневна котировка, която се обявява в 11 ч. Лондонско време от петте водещи
банки на този пазар. Тя представя фиксирания лихвен процент, котиран за
депозитни и кредитни сделки с различни срокове. В рамките на Еврозоната се
използва още един препоръчителен (референтен) лихвен процент. Това е EURIBOR, който се котира (определя) ежедневно
за краткосрочни депозити с матуритет от една седмица до 1 или 2 м. от 60
търговски банки.
На международния паричен пазар могат
да се избират различни срокове за инвестиране. Те варират от 1 ден (еднодневен
депозит) до 12 м.
Обичайните срокове са:
- от днес за утре: Overnight;
- от утре за вдругиден – Tom / Next;
- от вдругиден
за следващия ден – Spot/Next;
- от вдругиден до 7 дни – Spot/Week
Сроковете за краткосрочно инвестиране
са 1, 2, 3, 6 и 12 м., а според желанието на клиентите, банките могат да
сключват сделки и за нестандартни срокове.
Б. Инвестиционни
форми на международните парични пазари (МПП)
Традиционни форми на инвестиране на
МПП
1. Депозити
с фиксирани лихвени проценти - това са инвестиции на паричния пазар,
които се извършват при банки за строго определено време (от 1 ден до 12 м.).
Лихвеният процент остава непроменен за целия период на депозитите.
2. Краткосрочни
парични инвестиции - те са на разположение на своя титуляр
веднага, като се спазва срок за уведомяване (теглене), който обикновено е 48 ч.
Ако не се изтегли цялата сума, остатъчното салдо се олихвява по съответните
(определени) условия. Те се водят по едноименни едномесечни сметки, които са безплатни.
Основното условие за тяхното откриване е наличието на текуща (контокорентна)
или лична сметка във валутата на инвестицията (депозита) при обслужващата
банка.
3. Доверителните
(фидуциарни) инвестиции - те са средно или краткосрочни и се
предоставят на банкови клонове в чужбина, респ на първокласни банки, опериращи
на европазара. Инвестицията се извършва на името на банката, но за сметка и
риск на клиента.
Лихвените проценти по тях зависят от
сумата и платежоспособността на насрещната страна (банката в чужбина). При тях
има минимални суми (например 50 хил. единици в съответната свободноизползваема
валута). За тези инструменти банките събират такси (комисионни), но доходът от
тях не се облага с данък.
4. Депозитите
в двойна валута - това са вложения в банки с фиксиран
лихвен процент, който е по-висок от равнището на пазарните лихви, респ. от тези
по традиционните „твърди“ депозити. Техният срок е от един месец до една
година. При сключването на договор за такава инвестиция се договаря валутен
курс в някаква препоръчителна (референтна) валута. На падежа погашението на
главницата и лихвата в другата (насрещната) валута зависи от това, дали нейната
цена се намира над или под договореното равнище, Ако е под него, главницата и
лихвеният период се конвертират в референтната валута по базисна цена (курс) и
се изплащат в нея. Обратно, ако на падежа валутният курс е над референтното
ниво, плащането на главницата и лихвата става във валутата на депозита. Тъй
като клиентът носи (предприема) валутен риск, е възможно едно по-високо
олихвяване на този депозит с фиксиран лихвен процент. По правило инвестициите в
двойна валута се правят във валутен актив над 1 млн. единици, а лихвените
компоненти (приходи) се облагат с данък. Те се препоръчват само тогава, когато
деноминираният в чужда валута актив може да се получи (набави) на падежа.
Иновативни форми на инвестиране на МПП
1. Търговските
книжа - това са секюритизирани ценни книги на
паричния пазар в САЩ под формата на запис на заповед, издадени от голяма
корпорация. С тях се изплаща обезпечена облигация, при която липсва името на
получателя. Плащането на лихвите по облигацията става с дисконт, съответстващ
на лихвените проценти. През последните години такъв инструмент емитират и чужди
фирми в САЩ.
2. Евронотите - краткосрочен дългов инструмент,
емитиран от големи компании с първокласен рейтинг на МПП, с падеж от една
седмица до една година, без задължение за изкупуване от банки или банкова
група.
3. Банковият
акцепт - полица, издадена предимно в щатски
долари и търгувана на МПП, Тя се приема от американски търговски банки и се
олихвява на дисконтна база за срок от 90 – 180 дни.
4. Депозитен
сертификат - инструмент на МПП с краткосрочен до
средносрочен падеж – до 12 м. (може до 5 г.). Чрез него банките удостоверяват
приемането на парична сума (депозит) при себе си, която ще се олихвява с
фиксиран лихвен процент и ще бъде изплатена след изтичане на договорения срок.
Те са издадени в щатски долари. Тези, емитирани в банкови поделения извън САЩ
(най-вече в Лондонското сити), се наричат лондонски депозитни сертификати.
5. Заемите
с фиксиран лихвен процент - предоставят се с търговска цел по
предварително договорени „твърди“ условия (срок и сума). Заемът е средносрочен
или дългосрочен международен финансов заем с „плаващ“ лихвен процент. Той не се
определя за целия срок, а се адаптира периодично според равнището на
референтните пазарни ставки. Срокът се разделя на лихвени периоди от един до 12
м., през които лихвеният процент остава непроменлив. След изтичането на
лихвения период следва нова адаптация. Следователно рисковете от промяна на
лихвения процент (за Зб или Пч) остават за сметка на клиента (длъжника).
6. Структурните
инвестиции - много популярни на МПП. Те са
краткосрочни и „твърдоолихвявани“ вложения, чиято доходност не е известна при
приключване на сделката, а се обвързва с някои допълнителни условия. Целта
по-конкретно е с поемането на известни рискове да се постигне по-високо
олихвяване.
2. Международен кредитен пазар
А. Определение на еврокредитен пазар - системата, в коята се извършват всички
средносрочни и дългосрочни кредитни сделки между банки и небанкови институции,
се нарича еврокредитен пазар.
Неговата функция е да предоставя
кредити с производствено предназначение. В сравнение с другите пазари, той
предлага по-изгодни условия за пласмент на кредити и предприемаческо
финансиране. В този смисъл неговото значение нараства непрекъснато.
Основните участници в международния
кредитен пазар са големи корпорации, правителства, общини, публични институции
и други, които ползват заеми от банки и/или банкови консорциуми в някоя от
международните валути.
Б. Традиционни
сделки на международния кредитен пазар - към тях спадат:
1. Заемите
с фиксиран лихвен процент, който се завишава с лихвена надбавка
2. Заемите
„рол-овър“ – практикуват се в три варианта:
- традиционен международен кредит – при
него условията (сума, срок, погашения) се „фиксират“ и договарят в началото;
- револвиращ заем – той се актуализира
в началото на всеки лихвен период до определена горна граница;
- stand – by – заем – за него е характерно, че наред
с определянето на периодичната задлъжнялост се договаря срокът на лихвения
период, а за подготовката и предоставянето на заема се заплаща провизия
(комисионна). Този вариант е изгоден за клиента, най-вече поради сравнително
простата процедура на кредитирането и за това, че без да се изискват строги
обезпечения, могат да се получат значителни средства за средносрочен период
3. Заемите
за проектно финансиране - предназначени за фирми в частния и
публичния сектор с големи и капиталоемки индустриални проекти на стойност над €
20 млн., които преследват
експанзионистични стратегии с цената на минимални рискове.
Проектите за набавяне и „обслужване“
на чужд капитал се оценяват с помощта на модели за финансиране, консултирани и
/ или изготвени съвместно с банките. При тяхното „конструиране“ се вземат
предвид търговски прогнози, данни от счетоводните баланси, консултингови и
мониторингови разходи за бъдещия проект и процеса по неговото финансиране,
прогнози на очаквания оперативен паричен поток от финансираната дейност
(проект), вероятността за проявление на политически рискове и др.
Сред
приоритетните отрасли и дейности на проектното финансиране са:
- телекомуникациите (изграждане на
традиционна инфраструктура и мрежи за мобилни оператори, подводни съобщителни
мрежи и др.);
- производителите на т.нар. Commodity
– продукти (от
нефтодобива и нефтопреработването, добив и снабдяване на газ и т.н.) и близки
до тях предприятия;
- транспортът (строеж на пътища,
тунели, мостове, системи за управление на транспорта);
- енергетика, опазване на околната
среда;
- преработваща индустрия
Каква
е ролята на водещите банки в проектното финансиране? Те участват като агенти и консултанти.
Банковите експерти разработват решения за рисково оптимизиране. Такива са
например вариантите за поделяне на рисковете (risk sharing). Освен това банката-агент е посредник и
консултант на заемополучателя. Тя поема значителна част от кредитния риск,
защото като участници във консорциум за финансирането банките осигуряват
необходимите средства. По инициатива на агента може да се създаде синдикат от
банки, които предоставят заема на траншове.
В. Иновативни
сделки на международния кредитен пазар - те се появяват в началото на 80-те
години на XX
в. и представляват различни варианти на кредитни облекчения, които имат
по-атрактивни цени и предоставят повече възможности за приспособяване на
инструмента към потребностите на клиентите. Това са комбинации между
инструменти на европаричния пазар, кредитни линии и Roll – over техники, а именно:
1. Средносрочни
международни кредити
2. Средносрочно
финансиране - по негова сила банката се задължава да
емитира краткосрочни облигации, съобразно кредитната потребност на клиента и да
ги пласира на еврокредитния пазар. В случай, че не намери купувач, банката се
задължава да предостави класически (паричен) заем
3. Облигациите - подобни на евронотите, с чиято помощ
клиентът може да актуализира не само размера, валутата и срока на кредитния
ангажимент, но и вида на необходимия за емитиране инструмент (напр банков
акцепт и т.н.)
4. Заеми
с променлив (плаващ) лихвен процент - става дума за заеми със срок 5-10 г.,
при които олихвяването става на 6 м., като към избран референтен лихвен процент
на международния паричен пазар се добавя набавка (спред), чийто размер зависи
от платежоспособността на длъжника. На тази основа могат да се определят горна
и долна лихвена граница (съответно Cap и Floor) или
и двете равнища (Collar)
3. Международен капиталов пазар (МКП)
А. Характеристика
на международния капиталов пазар - МКП е средище, където се търгуват
предимно заеми под формата на международни облигации със срок до 15 г., които
не са във валутата на страната-емитент. Поради това е известен и като
международен облигационен пазар. Освен това на МКП се емитират и международни
акции от международни банкови консорциуми.
Под международен облигационен заем се
разбират всички облигации, които се емитират от един синдикат на специфичен (в
повечето случаи неговия местен) пазар и се пласират за някакъв чуждестранен
клиент-длъжник.
Международни емисии са тези, които се
извършват на два пазара в една или повече валути – например двойни валутни
заеми, чиято деноминация не е непременно във валутата на емисионните
пазари. Въпреки че няма конкретна „страна-център“ за търгуване и борсови
котировки, водеща е Люксембургската борса. Емитентите са с първокласна
платежоспособност – частни и публични корпорации, банки, международни
институции и правителства.
МКП не подлежи на стриктен контрол или
надзор от страна на вътрешни или международни институции. По правило тук важат
принципите на свободната конкуренция, т.е. търсенето и предлагането определят
пазарните условия. Лихвеният процент се формира в зависимост от рейтинга на
длъжника. Минималният обем на търгуваните контракти е $ 100 млн.
За разлика от континентална Европа,
финансирането на корпорациите чрез капиталовия пазар е силно развита и
доминираща практика в САЩ и чрез капиталовия пазар е силно развита и доминираща
практика в САЩ и Великобритания. Там небанковите финансови институции
(инвестиционните и пенсионните фондове) са с важна роля на финансови посредници.
Като цяло институционалните инвеститори оказват силно въздействие върху
състоянието на пазара, поради нарастващата потребност на различни длъжници от
чужди средства. Публичният сектор търси
средства предимно за преодоляване на платежни затруднения (балансови
дефицити). Наред с това, обаче, се търсят средства за финансиране на нови
проекти на държавата, например пътна инфраструктура, енергетика и др.
МКП се разрастват особено силно от
началото на 80-те години на миналия век и се обясняват с три основни причини:
- Зародилата се по това време
международна криза на задлъжнялостта, която довежда до значителни структурни
трансформации и иновационен натиск върху международния банков сектор;
- Отпадането на развиващите се страни
като емитенти на заеми има за последица засилената конкуренция за оставащите на
пазара първокласни длъжници. Емисионните институти реагират с агресивна ценова
политика и с оферти на редица иновативни продукти;
- Стабилните рамкови икономически и
политически условия, в това число ниски лихвени проценти, дългосрочният тренд
за разширяване пазара на акциите, което пък от своя страна стимулира опционните
сделки и т.н.
Б. Емисия
и пласмент на облигационните заеми - как се емитира един заем на
капиталовия пазар? Условията за публичните емисии и
финансовото състояние на емитентите се описват в специален каталог. Емитираните
книжа се котират на минимум една борса (напр. Лондонската или Люксембургската)
и това служи за ориентация на потенциалните купувачи.
По правило големите международни заеми
се емитират от международни банкови консорциуми, които стават техни гаранти.
Участниците в тях са структурирани на три равнища:
- ръководство на консорциума – група до
15 банки, начело с водещ мениджър, която може да привлича и други институти в
ролята им на ко-мениджъри
- гарантираща група – в състава й
влизат 50-100 банки
- група за продажби – всички те са
известни международни банки
Банката-мениджър отговаря за
подготовката и техническото осъществяване на емисионния процес (документация,
въвеждане на борсата и т.н.), води преговорите с емитентите, организира
създаването на консорциума, определя ръководната колегия и осъществява контрол
върху дейността на консорциума. Тя решава какъв ще е съставът на останалите две
групи – на гарантите и продавачите. Колкото по-голям е синдикатът, толкова
по-високи са рискът от провал при пласмента на емитираните книжа (облигации) и
изискванията за координация и контрол между участващите страни.
Задълженията на водещите банки спрямо
емитента се фиксират в специален договор за поемане (гарантиране) на емисията.
Става дума за самостоятелно ангажиране или за осигуряване на други поематели.
За целта ръководството на консорциума получава специална управленска комисиона,
чийто размер зависи от срока на международния заем. Тъй като не желае да поема
емисионния риск изцяло върху себе си, то отправя покана към други банки с опит
в този бизнес и сключва с тях договор за гарантиране, където се определя частта
от емисията, която те ще поемат.
Същинското пласиране се извършва от „банките-продавачи“.
За целта те се поканват от ръководството на консорциума със съобщение, което се
изпраща в рамките на емисионния период. Книжата могат да се пласират както от
тях самите, така и с участие на други търговци от този бранш.
След приключването на емисията, в
специализираната финансова преса се публикува най-важната информация за нея,
включително параметрите на заема и участващите в емисионния синдикат.
Емисиите на тези заеми се предоставят
с различен процент. В този смисъл се използват:
1. Класически
заем - с фиксиран лихвен процент, който може
да се предоставя над и под номиналната стойност.
Длъжниците могат да погасяват заемите
си преди падежа. Ако след момента на кредитирането доходността на капиталовия
пазар започне да намалява, всеки длъжник, който няма право да погасява дълга си
предсрочно, е застрашен от загуби вследствие поява на лихвени рискове.
2. Заеми
с нулев купон - те са задължение на емитентите към
кредиторите и средство за осигуряване на финансиране. Характерно за тях е само
едно плащане в края на периода, което съответства на номиналната стойност на
облигацията, или се отклонява от нея с размера на надбавка (лихва). В случай на
окончателно погасяване (връщане) на номиналната стойност, емисионният курс на
облигацията е с отбив (дизажио). Те не носят лихви по време на договорения
период, но за сметка на това се предоставят с определена отстъпка.
3. Заеми
с променливи лихвени проценти - въвеждат се през 70-те години на XX в. Техните цени се определят като
спред (марж) над или под ОЛП (LIBOR).
Фактически лихва се установява за всеки погасителен период. Така се редуцира
лихвеният риск и рискът от промяна в цените на основните евровалути, от които
се влияят заемите с фиксиран лихвен процент.
В. Пазара на акции - пазарът на акции и облигации може да се определи
като съвкупност от всички търгувани в една система акции и облигации, които имат изменяща се цена и се търгуват (купуват и продават) по различно време.
Основни видове пазари на акции:
1. Пазара на акции функционира в две разновидности:
- като организиран пазар, т.нар. фондова борса - най-голямата фондова борса в света е обединението между NYSE и Euronext със среднодневен търговски оборот през 2016 г. $100 млрд. после следва Nasdaq OMX - $ 65 млрд., трета е Shanghai Stock Exchange $ 55 млрд., London Stock Exchange - $ 40 млрд., Tokyo Stock Exchange - $ 35 млрд. и др. Общо за света дневния оборот на пазара на акции е около $ 70 трлн.
- като свободен пазар – т. нар. извънборсов пазар.
2. Според жизнения цикъл на търгуваните
инструменти - пазарът е първичен (емисионен) и вторичен, т.е. мястото,
където вече емитираните ценни книжа получават своята пазарна цена.
Борсовите сегменти се обособяват
според различни критерии - такива например са големината и отрасловата
принадлежност на корпорациите, видът на търгуваните инструменти и др.
Същевременно се различават централно регулирани (например от страна на ЕС) и
свободни сегменти (регулиране „на място“, т.е. от самата борсова организация). В първия
случай се говори за т. нар. служебен пазар, който се отличава с висока
прозрачност на контрактите и на технологията за търгуване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар