МЕЖДУНАРОДНИ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ

1. Определение и систематизиране

А. Международните финансови институции (МФИ) са субекти на международното право, учредени по силата на договор между равноправни страни по тях, които се обединяват от взаимен интерес при организацията и управлението на финансовите сделки и транзакции между тях, т.е. в сферата на международните финансови отношения.

Б. Класификация на международните финансови организации - може да се направи по най-различни признаци:

1. Според системата на зависимост на решенията на отделните финансови институции – МВФ и Световната банка

2. Според момента на възникването им

- Институции, възникнали между ПСВ и ВСВ – такива са Банката за международни плащания в Базел (Швейцария), създадена през 1930 г.

- Институции, създадени след ВСВ, в т.ч. МВФ (1945 г.), Световната банка (1945 г.) и нейните дъщерни организации, Европейската инвестиционна банка (1958 г.), Европейска банка за възстановяване и развитие (1990 г.), Европейската централна банка (1998 г.) и др.

3. Според обхвата и значимостта на дейността и влиянието им върху икономическото развитие на страните и регионите:

- Финансови и банкови институции с глобално (световно) значение – такива са МВФ и СБ

- Регионални финансови и банкови институции – Азиатската банка за развитие (1965 г.), Междуамериканска банка за развитие (1959 г.), Африканска банка за развитие (1963 г.), Европейска инвестиционна банка (1958 г.), Европейска банка за възстановяване и развитие, Ислямска банка за развитие, Източно африканска банка за развитие и др.

4. Според характера на финансовата дейност, която извършват

- Институции с компетенции при стимулиране на реформите за стабилизиране на икономиките в съответните страни (например МВФ);

- Институции, предоставящи средства за стимулиране на структурните реформи в страните (преди всичко страните от т.нар. „Трети свят“ и „новите“ пазарни пространства – икономиките на страните от Централна и Източна Европа) – СБ и ЕБВР

Освен с финансиране и кредитиране, посочените институции извършват огромна по обем и богата по съдържание информационна, консултантска, посредническа и издателска дейност. Те са активно ангажирани в подготовката и приложението на съвременните стандарти за осъществяване на паричната (монетарната) и фискалната политика в страните-членки, а така също и с определянето на стандарти за управление на банковото дело (предимно за тези кредитни институции, които са основните „играчи“ на международните финансови пазари, т.е за големите международни банки). Най-голяма роля в това отношение имат МВФ, СБ и ЕБВР.

2. Глобални финансови и банкови институции

А. Международен валутен фонд - създаден по силата на споразуменията от конференцията в градчето Бретън – Уудс с участието на 44 страни през юли 1944 г., МВФ започва дейността си официално през 1945 г. Тогава 29 страни подписват специалното споразумение за неговото учредяване. Финансовите си операции Фондът започва на 1.03.1947 г. Сега в МВФ членуват 190 страни, чиито вноски (квоти) към края на 2014 г. възлизат на 220 млрд. Специални права на тираж (СПТ) или около $330 млрд.

Основните цели посочени в Устава на МВФ са:

1. Стимулиране на международното сътрудничество в сферата на валутната политика;

2. Ускоряване на икономическия растеж в страните-членки и разширяване на международната търговия;

3. Създаване на многостранна международна платежна система;

4. Предоставяне на необходимите средства за страните-членки за своевременно преодоляване на платежните затруднения, респ. за отстраняване на несъответствията в платежните им баланси.

Сфери на въздействие на МВФ:

1. Надзор и контрол – фондът обсъжда и оценява валутната политика на страните-членки и извършва глобални анализи на общите условия за стопанско развитие в света и спрямо всяка конкретна страна, членуваща в него. Въз основа на анализите и прогнозите се договарят и сключват т. нар. превантивни кредитни споразумения, които имат за цел да засилят международното доверие в икономическата политика на съответната страна-членка.

2. Финансова помощ – тя включва заеми и кредитни линии за преодоляване дефицитите в платежните баланси на страните и за подкрепа на техните стабилизационни програми и реформи.

3. Техническа помощ – това е предимно специализирана помощ и финансово ноу-хау. Предназначена е за сферите „Парична и фискална политика“, „Институционално изграждане“, например реструктуриране на централните банки и/или на финансовите министерства, „Систематизация и обработка на статистически данни“, „Обучение на държавната администрация“

Общото правило, по което страните-членки придобиват достъп до ресурсите на Фонда, е следното - страната поисква средства от МВФ, при което част от резервните му активи, деноминирани в свободноизползваеми валути (обикновено в щатски долари и СПТ), се „теглят“ (купуват) срещу определена сума от собствената валута. Върху сумата на теглените от МВФ средства се начисляват такси (комисионни), а в рамките на договорения срок страната трябва да изкупи обратно своята валута.

От това правило има много малки изключения, например финансирането на програми за борба с бедността и за осигуряване на икономически растеж, или пък специалните финансови помощи за адаптацията на стопанската структура на страната.

Инструменти на финансовата политика на МВФ

1. Резервни траншове за финансова стабилизация - всяка страна има определена позиция по резервните траншове във фонда, която отразява нейните резервни активи, преведени на МВФ. При потребност да се покрие дефицит в платежния баланс, всеки член може по всяко време да има достъп до тези ресурси, т.е. да „тегли“ резервен транш в пълна сума.

2. Кредитни траншове - Заемите на МВФ, които се предоставят в „нормални случаи“ на части (траншове), могат да бъдат в размер до 25 % от квотата на страната –длъжник. Те се получават автоматично. Средствата се използват за преодоляване на платежни проблеми под формата на глобална сума и няма изискване финансирането на такива цели да става на части

3.Ситуационно финансиране - тоест извънредно финансиране при необходимост. С него се преодоляват проблеми в платежния баланс на страните, предизвикани от неочаквани, внезапни природни бедствия или резултат от възникнали тежки конфликтни ситуации в съответната страна. Обикновено се отпускат до 25 % от квотата на страната.

Програми на МВФ - за постигане на договореност и осигуряване на финансова помощ и транзакции на финансови ресурси от МВФ за дадена страна спомага единствено инициатива от съответната страна– получател. МВФ разработва редица финансови програми за подпомагане и стабилизиране на развиващите се икономики. Такива програми са:

1. Стабилизационно споразумение /Stand-by Arrangement/ - То е основен финансов инструмент  на МВФ. Краткосрочно е – покрива  12 - 18 месечен, като за отделни случай може да се удължи и до 3 г. или да се съкрати до 9м. Финансовите ресурси се превеждат  във вид на stand-by покупки  при подписано споразумение, което включва проверка на критерии за изпълнение, както и брой траншове. Траншовете се превеждат на тримесечие при положителна оценка на изпълнението на предначертаната програма. Първият транш се превежда при подписване на споразумението, без да са изпълнени предварителните условия. Издължаването е чрез 8 тримесечни вноски до 5 г. след всеки транш.

2. Разширена финансова подкрепа /EFF/ - Изработва се средносрочна програма в рамките на 3 или 4 г. за преодоляване на структурните неравновесия в ПБ. Ресурсите се предоставят чрез договорености, които включват проверка на изпълнението на програмата и на траншовете. Издължаването е чрез 12 полугодишни вноски до 10 г. след приключване на споразумението.

3. Политика на по-широк достъп - Политика, която предоставя допълнителни ресурси при наличието на stand-by и / или EFF споразумения – но само при доказана необходимост. Издължаването е в рамките на 3,5 – 7 години

4. Компенсационен и условен заем /CCFF/ - Предоставят се ресурси за покриване на непредвидени загуби при експорта или рязко повишение на импортните цени на основни хранителни стоки, зависими от фактори, неподлежащи на вътрешен контрол. Това е единствената програма на МВФ, която предвижда финансиране на конкретни дейности от национален важност. Издължаването е в рамките на 3,25 – 5 години.

5. Подкрепа за структурна адаптация /SAF/ - Предоставят се финансови ресурси на нискодоходни развиващи се страни за преодоляване на продължителни неравновесия в ПБ и в подкрепа на средносрочни програми за структурни реформи. SAF се съпровождат с договореност със СБ. Траншовете са във вид на заеми. Издължаването е в рамките на 5,5 – 10 г.

6. Разширена подкрепа за структурна адаптация /ESAF/ - По отношение на цели и особености ESAF наподобява SAF. Разликата е в достъпа до финансови ресурси, принципите и последователността на съблюдаване и контрол на постигнатите договорености. За всяка година се разработва детайлна програма с квартални контроли, а адаптацията е строга и безкомпромисна. Траншовете са полугодишни, издължаването им е чрез 10 равни полугодишни вноски в рамките на 5,5 – 10 г.

7. Подкрепа за трансформация на икономическата система /STF/ - Временна възможност за финансова подкрепа, отнасяща се само за периода април 1993 – декември 1995 г. STF е насочена към страни в преход, с проблеми в ПБ, промени в характера на външнотърговските им взаимодействия и външноплатежни отношения.

8. Допълнителна финансова помощ /SRF/ - Тя е предназначена за страни– членки с допълнителни трудности в ПБ, нуждаещи се от краткосрочно финансиране за покриване на непредвидени загуби на пазарно доверие и натиск върху капиталовата сметка и  БВР. SRF-финансирането се извършва във формата на допълнителна помощ в рамките на действащи stand-by или EFF споразумения. Отпуска се обикновено на 1 или 2 транша, но при по-високи наказателни лихви.

  

Отношения между България и МВФ - България е приета за член на МВФ на 25.09. 1990 г. Тя се присъединява към групата на Холандия. Първоначалната й квота е определена на 310 млн. СПТ, а впоследствие нараства на 640, 2 млн. В контекста на общото увеличение на СПТ през 2009 г. делът на България в МВФ е повишен на 1 251 млрд. СПТ (около € 1 366 млрд.), което е 0,29 % от гласовете на членуващите във Фонда страни.

За периода 1991 – 2007 г. нашата страна е получила от МВФ финансова подкрепа на обща сума от 2,2 млрд. СПТ по линия на 13 краткосрочни споразумения. Това са: осем стабилизационни стенд-бай споразумения; три за извънредно финансиране (системно трансформационно споразумение за финансова подкрепа на платежния баланс) и по едно за разширено кредитиране и подпомагане на структурната реформа.

Последните задължения са погасени през 2007 г., когато България изплаща окончателно 204, 8 млн. СПТ (около 450 млн.лв.). След влизането на страната в ЕС МВФ не упражнява надзор върху бюджетната политика на правителството и няма „право на последна дума“ при определянето на основните макроикономически параметри. Формално погледнато, на този фон контактите се представят като мониторингова връзка, каквато МВФ има с всички останали страни от ЕС.

Оценка на сътрудничеството с МВФ

1. Критичното отношение към действията на МВФ у нас може да се определи  като:

- Съмнения относно качествата на методите за проектиране на икономическото развитие;

- Неяснота относно неикономическите критерии, които МВФ използва в своята практика;

- Негъвкавост при търсене на решения в рамките на дадена икономическа философия;

- Непоследователност при изискванията за провеждане на конкретни управленски въздействия, което поражда подозрения за подхода на МВФ при формулиране на препоръките си.

- МВФ не отдава необходимото внимание на привличане на представителите на отделните политически сили и  неправителствени организации при изработването на препоръчваните решения.

- Детайлното разписване на действията на правителството не стимулира творчество при макроикономическото управление.

2. Въпреки негативните страни, сътрудничеството с МВФ носи и редица позитивни въздействия:

- България започва членство в МВФ 1990г.– времето на едностранен мораториум върху обслужването на външния ни дълг. Взаимоотношенията на страната с МВФ се единствения мост към световния финансов свят;

- Ползваните финансови ресурси от МВФ са предоставени при най-добри кредитни условия в световен план;

- Договореностите с МВФ стимулират отношенията с външните институционални и частни инвеститори, повишават тяхното доверие към провежданите икономически реформи  в страната;

- Взаимоотношенията с МВФ стимулират и икономическия растеж и просперитет;

- МВФ спомага за извършване на подготвителните действия и въвеждането на ПС;

- Достъпът до информационните материали на МВФ повишава нивото на  икономическата информираност и подобрява качеството на научно - изследователската дейност в страната;

- Общуването с представителите на МВФ е от полза за общото равнище на компетентност, преценки и умения  на местните управленски структури

Макар критиката към МВФ да е значителна, положителните въздействия на Фонда- да подпомага за преодоляване на  неравновесията на ПБ, да спомага за устойчиви темпове на  икономически растеж и т.н. определят неговото важно място не само у нас, но и  на световната сцена.

Б. Световна банкова група

Световната банкова група включва 5 институции: 
- Международна банка за възстановяване и развитие (IBRD); 
- Международна асоциация за развитие (IDA); 
- Международна финансова корпорация (IFC);
- Агенция за многостранно гарантиране на инвестиции (MIGA) и 
- Международен център по регулиране на инвестиционните спорове (ICSID)

В Световната банкова група членуват 187 страни, представлявани от техните финансови и икономически министри. Персоналът й наброява 11 хил. служители от 160 страни. Освен централата във Вашингтон, тя има представителства в 120 страни. За финансовата 2015 г. Световната банкова група разрешава заеми, инвестиции и гаранции за общо $75 млрд. Това я превръща в една от най-големите институции, които финансират икономическото и социалното развитие в света.

Общата цел на тези международни организации - да предоставят финансова и техническа помощ на развиващите се страни за постигане на стабилно, устойчиво и балансирано икономическо развитие.

Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР)

Започва своята дейност 1946 г., с цел възстановяване на съсипаната по време на ВСВ индустриална инфраструктура. Днес основните й клиенти са развиващи се страни с най-нисък среден доход на глава от населението. На тях тя предоставя изгодни (нисколихвени) заеми със срок до 30 години. Кредитните ресурси се набавят чрез заеми от капиталовите пазари.

За първите две години след началото на глобалната финансова криза (2008-2013 г) банката удвои своя кредитен портфейл и увеличи три пъти заемите си.

На регионален принцип - те се разпределят към страни от: Латинска Америка (31 %); Централна и Югоизточна Европа (23 %); Източна Азия (13 %); Южна Азия (15 %); Африка (10%) и средния изток (8%).

Според целевото си предназначение - заемите се предоставят за подпомагане на икономическата си политика и управленските реформи, за транспорт, здравеопазване и социална дейност, водоснабдяване, енергетика и минна индустрия.

Световната банка е и своеобразна „банка на знанието“, защото подготвя и предоставя информация и ноу-нау по всички въпроси и във всички сфери, в които се ангажира с финансова подкрепа (инфраструктура, здравеопазване, образование, държавна администрация, защита на околната среда и други).

България е член на МБВР от 1990 г. Дяловото й участие в капитала на банката се определя от нейната квота в МВФ. Тя е 5 125 броя акции, т.е 0,33% от капитала на обща стойност $ 629, 1 млн. Интересите на България в Съвета на изпълнителните директори се представляват от изпълнителния директор за Холандската група. Тази група има 4,52 % от гласовете в Съвета на изпълнителните директори на МБВР.

Международна асоциация за развитие

Създадена през 1960 г. по инициатива на САЩ. Целта й е да съдейства за повишаване икономическото развитие и жизнения стандарт на най-бедните страни. Затова се предоставят особено изгодни финансови услуги, благодарение на които трябва да се повишава Пт и да се подобрява икономическото и социално състояние на бенефициентите. Годишно се одобряват заеми в порядъка на $15 млрд., което превръща тази институция в най-големия социален донор на бедните страни. Типичният заем на МАР е безлихвен (за неговото получаване тя начислява само такса за управление в размер 0, 75 % от предоставената сума), със срок от 40 г. с 10 – годишен гратисен период.

Към края на 2015 г. е предоставена финансова подкрепа на 80 страни, в които годишният доход на глава от населението не превишава $1 150 или такива, за които заемите на МБВР се оказват недостатъчни. Половината от помощта се насочва към африканските страни на юг от Сахара, 32% за Източна Азия и Пасифик, 4 % - За Европа и Централна Азия и по 1% за Северна Америка, Латинска Америка, Карибския басейн и Средния Изток.

По отрасли заемите се разпределят към: транспорта (14%), образованието (13%) и селското стопанство (12%), следвани от градското развитие (10%), социалната сфера (8%) и финансовия сектор (7%).

По принцип, МАР и МБВР предоставят два вида заеми на правителства от развиващи се страни.

- С инвестиционния заем се финансират определени проекти, например в инфраструктурната сфера

- С пряка бюджетна помощ се финансират програми за секторни  и глобални реформи

Това финансиране е продължение на съществуващата по-рано практика за предоставяне на заеми за структурно приспособяване. Освен финансирането, двете институции оказват техническа помощ.

Международната финансова корпорация (МФК)

Създадена през 1956 г. като самостоятелна дъщерна институция на Световната банка. Нейната цел е да стимулира частната стопанска инициатива в развиващите се страни и по-конкретно – създаването, модернизацията и разширяването на частни предприятия. В нея членуват 185 страни. Ключовият й бизнес се свежда до предоставяне на дългосрочни заеми по пазарни условия, участие в капитала (на клиентите си) и предоставяне на гаранции.

Условията за финансиране са зависими от рисковете по отделните проекти (търговски, политически, социални и други). Допълнително към финансовата подкрепа МФК предлага консултантски услуги за стимулиране на частното предприемачество. Те се обезпечават финансово чрез двустранни споразумения с потребителите, от собствени средства на МФК и такси от клиентите. Създадената през 2010 г. Компания за управление на капитала (Asset Management Company, AMC) съдейства за мобилизиране на дългосрочен собствен капитал на държавни и частни пенсионни фондове и на други инвеститори, необходим за финансиране проектите на МФК.

С най-голям приоритет е - финансирането за подкрепа на финансовия сектор (50%). Регионалното разпределение на средствата е, както следва: Европа и Централна Азия (25 %), Латинска Америка и Карибския басейн (25%), Африка южно от Сахара (20%)

Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите

Създава се през 1988 г. и е най-малката дъщерна единица на Световната банка. В нея членуват 175 страни. Основната й цел е да стимулира преките чуждестранни инвестиции към развиващи се страни с нестабилна (несигурна) икономика, чрез поемане на гаранции срещу политически рискове (войни, граждански вълнения, валуни ограничения и др.). За целта MIGA подготвя и предоставя информация и консултантска помощ на правителствата за подобряване на инвестиционния климат в съответната страна.

За финансовата 2015 г. са дадени гаранции за покриване на политически рискове по 30 проекта на стойност $1,5 млрд. Тяхното регионално и секторно (отраслово) разпределение са съответно към Европа /Централна Азия (80%) и съответно финансовия сектор (90%).

Освен гаранции, MIGA предоставя техническа помощ за подобряване на рамковите условия (оптимизиране на инвестиционни стратегии, създаване на административна инфраструктура, например агенции за стимулиране на инвестициите, и др.) за чуждестранните инвеститори в 30 страни. Наред с това, в рамките на специална програма (Dispute Mediation Program) се прави опит за ограничаване на възможни конфликти между правителствата и чуждестранните инвеститори.

Международният център по регулиране на инвестиционни спорове

Това е най-малката институция на Световната банкова група. Тя се саздава през 1966 г. и в нея понастоящем членуват 145 страни. Основната задача на центъра е да посредничи при уреждане на спорове между чужди инвеститори и техните „страни-домакини“. 
Освен това ICSID издава публикации за бъдещите тенденции в развитието на международното инвестиционно право и методите за уреждане на спорове в тази бизнес сфера.

3. Регионални (Континентални) и други международни банкови институции

А. Регионални банки - към края на 50-те и началото на 60-те години на XX в. развитието на международните финанси се определя от два основни процеса. От една страна, това са първите симптоми на криза в Бретънуудската валутна система. От друга страна, възникват нов тип международни банкови институти – континенталните банки. Това са Междуамериканска банка за развитие (МаБР), Африканска банка за развитие (АфБР) и Азиатска банка за развитие (АзБР).

Сходството между тях може да се търси в четири направления:

- имат близки цели – стимулиране икономическото и социалното развитие на съответните региони (континенти);

- създават се върху обща методология – стратегията на Световната банка;

- притежават сходна организационно-управленска структура;

- формирането и използването на ресурсите става по сходен начин

Междуамериканската банка за развитие (МБР)

Създадена през 1959 г. по инициатива на САЩ и 19 латиноамерикански страни. Седалището й е във Вашингтон. Членовете на тази най-стара и най-голяма регионална банка за развитие са 48 държави, вкл. 26 от Латинска Америка и Карибския басейн, които са нейни мажоритарни собственици. Основна цел на институцията е да подпомага икономическото развитие на този регион, както и на другите страни-членки. Одобрените заеми към края на 2015 г. са $ 20 млрд.

За реализация на тази цел МБР дефинира следните цели:

- ограничаване на бедността и социалното неравенство;

- финансово подпомагане на малките и най-слаборазвитите страни;

- стимулиране на частния сектор;

- провеждане на активна и съобразена с климатичните промени политика, насърчаване развитието на възобновяеми енергоизточници и устойчиво развитие на околната среда;

- подпомагане на регионалното коопериране и интеграция

Оперативна политика на МБР се реализира в две направления:

- обща политика (всички видове финансирания) и

- секторна политика (развитие на определени отрасли).

Клиенти на банката са:

- правителства и общини;

- частни фирми;

- неправителствен сектор

Форми на финансиране на МБР са:

- заеми и грантове;

- инвестиции в ценни книжа (акции);

- техническа помощ

- финансови решения и управление на фондове;

- ноу-хау в проектното финансиране и т.н.

По сектори (отрасли) финансирането се разпределя към:

- селско стопанство;

- развитие на капиталовите пазари в Латинска Америка и Карибския басейн;

- енергетика;

- развитие на малки и средни предприятия;

- екологични проекти;

- реформи в началното и средното образование;

- здравеопазване;

- развитие на частния сектор;

- социално развитие;

- подпомагане на селските региони;

- наука и технологии;

- политики на устойчиво развитие и др.

Африканска банка за развитие

Основана през 1963 г. от 30 африкански страни със седалище столицата на Кот - Дивуар – Абиджан. До 1978 г. членството на страни извън африканския континент е ограничено, но след това режимът е либерализиран и членове стават европейски страни, САЩ, Япония, Китай, Южна Корея, Индия, Бразилия, Аржентина, Саудитска Арабия и Кувейт. Понастоящем в банката членуват 53 африкански и 24 неафрикански страни.

Основна цел на АфБР: да финансира проекти за подкрепа на борбата с бедността, икономическото развитие и социалния прогрес на страните-членки, както и да участва в хармонизирането на националните стратегии за развитие.

Към банката функционират два фонда

- Африкански фонд за развитие – създаден през 1972 г. за финансиране на проекти с ниска рентабилност. За целта се предоставят изгодни (нисколихвени) заеми с дълги срокове (до 50 г.) и гратисни периоди (до 10 г.).

- Нигерийски тръстов фонд – основан 1976 г. като средствата от него се предоставят от правителството на Нигерия за стимулиране икономиките на слаборазвитите страни.

Приоритетни обекти на кредитиране

- аграрен сектор;

- транспорт;

- енергетика;

- експортно ориентирани отрасли

Към края на 2015 г. банката е осъществила 200 кредитни сделки за $ 10 млрд.

Азиатска банка за развитие

Със седалище Манила (Столица на Филипините). Създадена през 1965 г. със подписването от 19 регионални (азиатски) и 12 нерегионални страни споразумение за създаване на банка за развитие на Азия и Тихоокеанския регион (Пасифика). Понастоящем в нея членуват 67 страни (48 регионални и 19 нерегионални).

Освен заеми и грантово финансиране, банката предоставя техническа помощ, дава гаранции, инвестира в акции, участва в управление на правителствени дългове, в програми за търговско финансиране и т.н.

По правило чрез заем се финансира около 40 % от разходите за съответния проект, когато банката участва пряко в този процес. Съвместно с държавни кредитори АзБР участва и в кофинансиране. Ресурсите й се осигуряват от вноските (участието) на страните членки и от външно финансиране (заемане на средства от международните капиталови пазари). Лихвените равнища по заемите са обвързани с разходите по набавяне на капитал. Характерно за лихвената политика на банката е това, че средните равнища на заемните лихвени проценти са по-високи от тези на останалите континентални банки. Срокът на заемите варира между 10 и 30 години с гратисни периоди от 2 до 7 години.

Финансирането се осъществява от 4 източника:

- Азиатски фонд за развитие – Asian Development Fund (създаден през 1974 г.);

- Фонда за техническа помощ (Technical Assistance Special Fund) – създаден през 1974 г., който е ориентиран предимно към финансиране на проекти за развитие на аграрния сектор;

- Японски специален фонд (Japan Special Fund) – създаден през 1988 г.;

- Дъщерното дружество на банката Asian Finance and Investment Corporation – създадено през 1989 г. и ангажирано главно с финансирането на частния сектор

Съгласно приетата през 2010 г. от Борда на директорите на Азиатската банка за развитие „Стратегия 2020“, приоритети в дейността на банката са развитието на частния сектор, стимулирането на добрите практики за корпоративно ръководство, подпомагане на страните в придобиване на опит във финансирането на инфраструктурни проекти и др.

До 2020 г. 80% от заемите трябва да се насочват към пет основни бизнес сфери:

1. Инфраструктура (транспорт, комуникации, енергетика, водоснабдяване, енергетика, водоснабдяване и развитие на градовете);

2. Екология (околна среда);

3. Регионално коопериране и интеграция;

4. Развитие на финансовия сектор;

5. Образование

Б. Европейски банки с международно значение

Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

Учредява се по силата на договореностите, постигнати с подписването на Римския договор (1957 г.) за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО), чийто правоприемник днес е Европейският съюз (от 1993 г.). Седалището на банката е Люксембург.

Основната програмна цел на ЕИБ - чрез заеми и гаранции да съдейства за безпрепятственото развитие на Общия пазар, с които да се финансират инвестиционни проекти от интерес на страните-членки на ЕИО.

Към 2015 г. е собственост на 28 –те държави-членки от ЕС, но не се финансира от техните вноски, а чрез заеми от капиталовите пазари, които предоставя на бенефициентите по ниски лихвени проценти.

Не се начисляват допълнителни такси и комисионни. Лихвата се определя при всеки транш от заемите и включва пазарен лихвен процент, определен в съответствие с условията на банката с минимални проценти.

Приоритетни сфери на кредитиране - инфраструктура, енергийни доставки е екологични стандарти не само в рамките на ЕС, но и в съседните или развиващите се страни.

Финансовата подкрепа от страните-членки на ЕС осигурява на ЕИБ най-високия кредитен рейтинг (ААА) на финансовите пазари. Това й позволява да набира много големи капиталови суми при най-добри условия. Те се инвестират в проекти от висок обществен интерес, който не биха могли да си осигурят тези средства или пък могат да направят това, но на много по-неизгодна цена. От друга страна, значимото присъствие на ЕИБ на международните пазари й позволява да определя по-атрактивни (по-дълги) гратисни периоди за погасяване на главниците по заемите.

През 2015 г. ЕИБ разреши финансирането за €85 млрд. Около 90% от заемите отиват за програми и проекти в рамките на ЕС.

ЕИБ финансира до 50 % от инвестиционните разходи за един проект.

Това става по два начина:

- чрез заеми за покриване на разходите по проекти и програми на голяма стойност (над €25 млн.), които съответстват на нейните финансови цели – такива са например развитието на трансевропейски транспортни и енергийни мрежи, производството на устойчива, конкурентоспособна и безопасна енергия и т.н.

- финансиране чрез институти-партньори – става дума за т. нар глобални заеми на банки и финансови институти, благодарение на които се осигуряват средства за финансово подпомагане на МСП със значими и рентабилни проекти (например за устойчиво развитие), чиито разходи са под € 25 млн.

Освен заеми, ЕИБ предоставя:

- техническа помощ – предоставя се от екип от експерти икономисти, инженери и специалисти като допълнение към инструментите за финансиране на ЕИБ;

- гаранции - достъпни за широк набор от органи, например банки, лизингови дружества, гаранционни органи, взаимни гаранционни фондове, предприятия със специално предназначение и др.;

- рисков капитал – молбите за рисков капитал се изпращат директно до посредник;

- микрофинансиране – заеми, участия в капитала, гаранции и техническа помощ

Извън ЕС, ЕИБ подпомага политиките за развитие и сътрудничество в три направления:

- със страни от Югоизточна Европа;

- политика за съседство: средиземноморски съседи и източни съседи;

- развиващи се държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн; Южна Африка, Азия и Латинска Америка

Отношения на България с ЕИБ: България има записан дялов капитал €296 млн. Като 5% от тях се изплащат до 2011 г.. ЕИБ кредитира и местни банки за проекти на стойност между €40 хил. и €25 мил. Като осигурява 50% от стойността на проекта.

Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ)

ЕИБ е мажоритарен собственик (60%) на ЕИФ, с когото тя формира една група – Европейска инвестиционна банкова група. Акционери в нея са още Европейската комисия (30%) и други европейски финансови институции (9%).

Дейностите на ЕИБ и ЕИФ се концентрират предимно върху подкрепата на малки и средни предприятия (МСП). Те получават средносрочни и дългосрочни заеми, в чието предоставяне участват търговски банки от съответни страни. Освен МСП, клиенти на банката са предприятия и учреждения от публичния и частния сектор.

ЕИФ се специализира върху участия във фондове за рисков капитал, инвестиции в иновативни МСП във и извън ЕС, а така също в гаранционни сделки за сметка на собствени средства или средства от бюджета на ЕС.

През 2015 г. са извършени сделки за €3 млрд., в това число: рисков капитал (40 фонда) за €1 млрд. и гаранции (30 операции) за €2 млрд.

Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)

Идеята за създаването й се лансира от бившия френски президент Франсоа Митеран. През 1990 г. в Париж се провежда първото консултативно съвещание, на което се обсъжда проекта за новата банка. Там участват 40 страни-учредителки, Европейската комисия и ЕИБ. Определя се седалище Лондон.

ЕБВР подкрепя частни и фирмени инициативи и инфраструктури, които спомагат за прехода към отворено пазарно стопанство в Централна и Източна Европа. Като инициатор ЕС и неговите страни-членки притежават 51% от нейния капитал (€ 20 млрд.)

ЕБВР съдейства на своите клиенти за:

- провеждане на структурни и отраслови реформи;

- развитие на конкурентоспособността на фирмите и стимулиране на предприемаческата им ориентация;

- укрепване на финансовите институции в страната;

- създаване на необходимата инфраструктура за развитие на частния сектор;

Финансирането от ЕБВР е ориентирано предимно към проекти в частния сектор, чиято стойност обикновено варира от €5 млн. до €250 млн. Средният размер на инвестициите е € 25 млн. Малки проекти могат да бъдат финансирани чрез финансови посредници или чрез специални програми за по-малките преки инвестиции в по-изостаналите страни. Освен кредитиране, банката предлага услуги по инвестиране в акционерен капитал, гаранции, лизингови сделки и търговско финансиране.

Приоритетни сектори на финансиране от ЕБВР са: агробизнес, енергийна ефективност, финансови институции, общинска и екологична инфраструктура, природни ресурси, енергетика, туризъм, малки и средни предприятия, телекомуникации, информационни технологии, медии, транспорт и др.

България и ЕБВР - България членува в ЕБВР от 1990 г. и има записани 15 800 акции от капитала на банката на обща стойност € 158 млн. Текущият кредитен портфейл на страната е € 1,3 млрд. Досега у нас банката е финансирала 200 проекта на обща стойност € 8,5 млрд. като 90 % от тези проекти са в частния сектор.

Отрасловото им разпределение е следното: финансов сектор (30%); енергетика (30%); производство и услуги (30%) и инфраструктура – общинска, транспортна, екологична (10%).

Средствата по заемите достигат до бенефициентите чрез няколко банки у нас – ОББ, Пощенска банка, Piraeus Bank Bulgaria, Allianz Bank, Unicredit Bulgaria, MKB Union Bank.

Ебвр е в постоянен диалог с БНБ, правителството и основните клиенти, с които упражнява мониторинг върху ситуацията на банковия пазар у нас.

Банката за международни плащания (БМП)

БМП е най-старата международна финансова институция. Създадена е 1930 г. съгласно споразумение между правителствата на Германия, Белгия, Франция, Великобритания, Италия и Япония, от една страна, и на Швейцария от друга. Те се основават върху резултатите от конференцията в Хага (1930 г.) за регулиране изплащането на германските военни репарации след ПСВ, известни като „План Йънг“.

Седалището на институцията е в Базел (Швейцария).

Значение на БМП:

1. Стимулира сътрудничеството между централните банки и между надзорните и регулаторните институции на страната;

2. Център е за изследвания в областта на валутната политика и икономическото развитие;

3. Партньор е на централните банки в сделки с финансови инструменти;

4. Агент (посредник) е и доверител в международни плащания в транзакции.

Към БМП са създадени следните постоянни комитети:

- Базелски комитет по банков надзор;

- Комитетът на глобалната финансова система;

- Комитет по платежни и сетълмент системи;

- Комитет за централнобанкова статистика Ървинг Фишер

Финансови услуги на БМП - ползват се от 130 централни банки и международни институции. Основните са:

- Сделки със злато и валути за собствена сметка и за сметка на централните банки;

- Управление на валутните резерви. Валутните депозити в БМП възлизат на 200 млрд. СПТ или 5 % от световните валутни резерви;

- Сконтови и ломбардни сделки с централните банки;

- предоставяне на обезпечени краткосрочни заеми на централните банки и др.

БМП не може да емитира банкноти, да акцептира полици, да кредитира и да открива текущи сметки на правителства, да приема влогове от частни лица или фирми.

4. Субрегионални банки

А. Централно американската банка за икономическа интеграция - седалище в Тегусигалпа – столицата на Хондурас и е създадена през 1960 г. като банка за развитие на Централно американския общ пазар. От 1965 г. банката управлява Централно американски фонд за икономическа интеграция, чиито ресурси се формират от вноски на Агенцията за международно развитие и Международната асоциация за развитие. Нейни членове са Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа.

Б. Карибска банка за развитие - със седалище Бриджтаун – Барбадос и има за основна цел да стимулира икономическото и социалното развитие на своите страни-членки. Това са 17 англоговорящи карибски страни. Тя финансира техни регионални проекти и програми, чрез които се мобилизират допълнителни средства и се решават задачи от взаимна изгода. Въпреки че след 1995 г. банката се фокусира върху социалния сектор и борбата с бедността, в частност, около 1/3 от финансовите средства се насочват към инфраструктурни обекти (изграждане на пътища и електрификация).

В. Източноафриканска банка за развитие - седалище в Кампала (Уганда) и е създадена през 1967 г. Тя има за основна задача да стимулира и осигури хармонично индустриално развитие на своите членове – Кения, Танзания и Уганда. От 1980 г. дейността й се разширява и с финансиране на проекти в други сектори на икономиката, а така също и на такива за социално развитие.

Г. Западноафриканска банка за развитие - намира се в столицата на Того – Ломе. Тя е създадена през 1973 г. съгласно договора за Западноафриканския паричен съюз (преименуван през 1994 г. в Западноафрикански икономически и паричен съюз).

Целта на банката е да стимулира икономическото развитие и интеграционните процеси между страните в региона: Бенин, Буркина-Фасо, Кот Дивуар, Гвинея-Бисау, Мали, Нигер, Сенегал и Того.

По-конкретно за намаляване на бедността, икономическо сътрудничество и развитие на частния сектор. За целта се предоставят дългосрочни и средносрочни заеми на правителствата, публичните институции и частни фирми в страните-членки, но също така и на корпорации, които реализират проекти от регионална значимост. Освен това се разрешават кредитни линии и микрозаеми за малки и средни предприятия.

Д. Ислямска банка за развитие - седалище в Джедда (Саудитска Арабия) и създадена през 1975 г. от организацията на ислямската конференция.

Основната й цел е да финансира програми за подпомагане на икономическото и социалното развитие и подобряване на жизнения стандарт в ислямските страни.

Освен заеми, банката предлага мултифинансиране на проекти и техническа помощ. Предписанията в ислямското право забраняват лихви по заемите, поради което основният приходоизточник за банката са таксите за обработка и съучастията във финансираните проекти. През 1982 г. към нея се учредява Изследователски и образователен институт, който се занимава с приложението на ислямското право в модерната икономика.

Е. Северна (Скандинавска) инвестиционна банка - тя е със седалище в Хелзинки (Финландия). Финансира проекти за подобряване конкурентоспособността на фирмите и за опазване на околната среда предимно чрез дългосрочни заеми и гаранции за клиентите от частния и публичния сектор. Собствеността се разпределя между Швеция (34,6%), Норвегия (21,5%), Дания (21,1%), Финландия (17,7%), Литва (2%), Латвия (1,3%), Естония и Исландия по 0,9%.

Освен в Скандинавския регион, банката оперира на бързоразвиващи се пазари в Средния Изток, Азия, Европа и Латинска Америка. Тя набавя своите ресурси чрез заемане от капиталовите пазари. По правило облигацийте й са с висок кредитен рейтинг.