ФИНАНСОВО ПЛАНИРАНЕ НА ФИРМАТА

1. Същност на финансовото планиране 

Същност на Финансовото планиране - финансовото планиране е съвкупност от дейности, методи и мероприятия, насочени към прогнозиране и планиране на бъдещото състояние на финансовите отношения на предприятието и повишаване ефективността на финансовата му дейност. 

Финансовите планове се разработват в съответствие с общата стратегия на компанията, целта, сферата и мащаба на производствената й дейност. Планирането в големите корпорации е постоянен процес. 

Разграничават се три системи на финансовото планиране:

1. Дългосрочно финансово планиране - включва разработването на финансовата стратегия и финансовата политика по основни дейности на фирмата. Периодът на планиране е  от 3 до 5 години. 

Това е най-сложната система за финансово планиране. Определяща роля при нея има финансовата идеология, включваща основополагащи цели и принципи, прилагани при осъществяване финансовата работа във фирмата, общата стратегия за развитието на предприятието и очакванията за икономическата конюнктура.

2. Годишно планиране на финансовата дейност - плановият период е 1 г. Обхваща разработването на текущите финансови планове по отделни направления на финансовата дейност: парични потоци, приходи, разходи, направление на финансовите средства, а също и прогнозен вариант на финансовия отчет.

3. Оперативно планиране на финансовата дейност - плановият период е тримесечен, месечен. Обхваща разработването на бюджети, платежни календари и други форми на оперативни планови документи.

Системите за финансово планиране са взаимно обвързани и се реализират в определена последователност.

2. Видове финансово планиране 

А. Стратегическо финансово планиране - в основата на финансовото планиране е разработването на финансовата стратегия на фирмата. Тя е част от общата стратегия за развитието на фирмата. С нея се цели да се осигурят високи темпове на растеж и повишаване конкурентната позиция на фирмата.

Неразделна част от планирането е контролът върху изпълнението на плановете и процедурите за корекция при отклонения от плановите стойности.

Етапи на разработване на финансовата стратегия:

1. Определяне на периода на финансовата стратегия - върху продължителността на периода влияние оказват отрасловата принадлежност на фирмата, големината й и стадият на жизнения цикъл, в който тя попада.

2. Изследване на факторите на външната среда и конюнктурата на финансовия пазар - прави се преглед на нормативната уредба на финансовата дейност и се анализират възможностите за промени.

3. Формиране на стратегическите цели - главната цел на финансовото управление е максимизиране стойността на фирмата.

4. Разработване на финансова политика по отделни направления на финансовата дейност - финансовата политика, за разлика от финансовата стратегия, се формулира по конкретни направления на финансовата дейност и е начин за постигане на стратегическата цел на фирмата.

5. Разработване на система от организационно-икономически мероприятия за осигуряване изпълнението на финансовата стратегия - определят се правата, задълженията и отговорностите на ръководителите на отделните направления на финансовата дейност.

6. Оценка на ефективността на разработената финансова стратегия - това е заключителният етап. Анализира се съгласуваността на финансовата стратегия с общата стратегия за развитието на фирмата и с предполагаемите изменения във външната среда, риска и резултативността.

Б. Годишно финансово планиране

Годишното планиране обхваща разработването на текущи финансови планове за годината и за тримесечията, в които се определят:

1. Източниците на финансиране на предприятието през предстоящия период;

2. Структурата на активите и капитала в края на плановия период;

3. Структурата на приходите и разходите;

4. Паричните постъпления и плащания на фирмата

Необходимата информация за разработването на текущите финансови планове на фирмата, се черпи от:

- Финансовата стратегия и целевите стратегически нормативи по основни направления на финансовата дейност през предстоящия период;

- Финансовата политика по отделните аспекти на финансовата дейност;

- Планираният обем на производството и реализацията на продукцията, както и други показатели за операционната дейност на фирмата;

- Системата от разработените във фирмата норми за разход на ресурси;

- Действащата нормативна уредба за плащане на данъци;

- Амортизационната политика и отчисления;

- Лихвените равнища на финансовите пазари;

- Резултатите от финансовия анализ за състоянието на фирмата през предходния период;

- Прогнозите за изменения на външната среда: очакванията за конюнктурата в икономиката, структурни промени, конкуренция, инфлация, политически и социални промени, нови технологии, законодателство.

Тъй като редица изходни данни за разработването на плановете имат вероятностен характер, а и съвременните условия се характеризират с висока нестабилност, то е желателно при разработването на финансовите планове да се проиграват оптимистичен, реалистичен и песимистичен вариант. Вариантът, който по мнението на специалистите има най-голяма вероятност да настъпи, се определя като реалистичен.

Основните годишни финансови планове са:

1. План за приходите и разходите - този план се съставя първи и е основен, тъй като въз основа на него се разработват останалите финансови планове.

В процеса на разработването на плана за приходите и разходите се планират приходите от реализацията на продукцията (услугите), разходите, предстоящите данъчни плащания, очакваният финансов резултат и чистата печалба.

- Очаквана брутна печалба – получава се като се съпоставят планираните приходи и разходи.

На база действащата нормативна уредба и очакваните изменения в нея се прогнозират данъчната печалба, данъците, чистата печалба и дивидентите на фирмата. Въз основа на тази информация се изготвя прогнозен отчет за приходите и разходите.

- Планиране на приходите – Прогнозирането на продажбите обикновено се основава на данните за реализацията от минали години. При планиране на приходите от продажби се прогнозира очакваното влияние на редица фактори върху техния размер. Изготвя се модел за влиянието на тези фактори върху размера на продажбите и се проиграват различни варианти за очакваните приходи.

Планирането на размера на финансовите и извънредните приходи обикновено се осъществява на база експертна оценка.

- Планиране на разходите – изисква да се анализира досегашното изпълнение на разходния план и да се определят нормалните текущи разходи за производствената дейност. Те се коригират в зависимост от очакваното изменение в обема на продажбите и прогнозите за равнището на цените на суровините, ресурсите и труда. Размерът на някои от предстоящите разходи е предварително известен, което улеснява тяхното планиране – лизингови вноски, лихви, погасителни вноски.

2. План за източниците и направлението на средствата - с този план се прогнозира финансирането на планираната дейност.

Планира се увеличението както на собствения капитал, в т. ч. основен капитал (емисия на акции, дялови вноски), неразпределената печалба, така и на заемният капитал – банкови, облигационни, търговски заеми.

Търси се оптимална комбинация между финансиране с дълг и капитал. Като се имат предвид срокът и степента на изискуемост на осигурените средства, се планира и тяхното направление. В този план се отразяват всички разходи на фирмата за реални инвестиции и дългосрочни финансови вложения в предстоящия период.

3. План за паричните потоци - с този план се прогнозират паричните постъпления и плащания във фирмата. Целта на разработването му е да се осигури платежоспособността на фирмата през плановия период като:

- Обвързват се наличните парични средства в началото на периода с предстоящите постъпления и плащания и се определя паричната наличност в края на периода.

- Планират се очакваните постъпления от реализацията на готовата продукция.

- Включва се и плащането на данъци, дивиденти, лихви, погасителни вноски, а също и определената потребност от налични пари за нормалното протичане на платежния процес. 

Данните се обединяват в касов план, отразяващ очакваните постъпления и плащания за определен период (табл. 1)

                                                         Касов план                                                       Таблица 1

	Януари	Февруари	……	Ноември	Декември
1. Продажби
2. Покупки
3. Плащания за активи
4. Заплати
5. Наеми
6. Данъци
7. Лихви
8. Погасителни вноски
9. Нетен паричен поток	9 = 1 – (2+3+4+5+6+7+8)
10. Начално салдо
11. Крайно салдо	11 = 9 + 10
12. Планиран остатък
13. Излишък / Дефицит	13 = 11 - 12

4. Прогнозен баланс - в този план се отразява прогнозната структура на активите и капитала на фирмата в края на плановата година. Целта на разработването му е да се планира необходимият прираст на активите, да се оптимизира структурата на капитала и да се осигури финансовото равновесие на фирмата през плановия период.

В. Оперативно финансово планиране

Основната цел на оперативното финансово планиране - е да се осигури платежоспособността на фирмата.

Разработват се прогнози за бъдещото търсене на парични средства, оценяват се последствията от това търсене и се подбират най-добрите възможности за удовлетворяването му.

Оперативното планиране е пълзящо - на база годишния план за паричните потоци ежемесечно се изготвят тримесечни и месечни касови планове, а в някои отрасли и фирми и по-детайлни – седмични и дори ежедневни касови планове за предстоящия месец

Тримесечните и месечните касови планове (бюджети) се използват, за да се планират мерки при паричен дефицит – своевременно осигуряване на необходимите средства, а при временен излишък – своевременното му инвестиране в ликвидни доходоносни активи, а краткосрочните – за контрол и регулиране на паричните средства.

Изготвят се също парични бюджети и платежни календари - в тях се детайлизират постъпленията и плащанията, свързани с конкретен вид стопанска дейност.

Целта на разработването на тези бюджети е да се определи обемът на предстоящите разходи, свързани с определена дейност на фирмата (операционна, инвестиционна, финансова), функционална (снабдяване, пласмент и други) или нейна структурна единица (цех, подразделение) и да се осигури покриването на тези разходи с финансови средства.

3. Методи за финансово планиране

А. Процент от продажбите - при използването на този метод за определяне на потребностите от финансови средства се изхожда от две предположения:

1. Промените в продажбите влияят пропорционално върху размера на активите, а като следствие и на финансовите средства, които фирмата трябва да притежава;

2. Стойността на по-голяма част от перата на баланса е в оптимално отношение спрямо обема на реализацията.

Когато се очаква нарастване на продажбите - предприятието би следвало да повиши размера на дълготрайните и краткотрайните активи (запаси, вземания, парична наличност). Ще се повиши и размерът на средствата, привлечени от краткосрочни и дългосрочни кредитори, необходими за финансиране на нарасналата потребност от активи, ще се увеличи и собственият капитал.

Когато се очаква намаляване на реализацията - необходимо е да се намалят потребностите от активи и респективно на потребностите от финансови средства.

Б. Метод на паричния бюджет - този метод се прилага при разработването на плана на паричните средства. При него се проследява движението на входящите и изходящите парични потоци и се установява паричната наличност в началото и в края на периода (вж. касов план).

С помощта на бюджетите се установяват периодите от време, в които фирмата може да изпадне във финансово затруднение или да бъде в състояние на свръхликвидност. Въз основа на тези очаквания се обмислят и обосновават оперативните финансови решения за поддържане платежоспособността на предприятието.

В. Метод на приключване без загуба - този метод се използва при планиране на печалбата на фирмата. Прилагането му изисква да се съпоставят очакваните приходи от реализацията на продукцията с планираните разходи за производството й. Точката, в която приходите и разходите се изравняват, се нарича „критична точка на продажбите“.

Реализирането на продукция под тази точка през плановия период ще носи на фирмата загуба, а постигането на приходи от продажби над критичната точка – печалба.

Постигането на тактическата цел на фирменото финансово управление – реализиране на печалба, изисква маркетинговата политика на фирмата да осигурява такива приходи от реализираната продукция, които да превишават критичната точка на продажбите.