ФИНАНСОВ АНАЛИЗ НА ФИРМАТА

1. Същност и задачи на финансовия анализ

Финансовият анализ е процес за изследване на финансовото състояние и основните резултати от финансовата дейност на фирмата, с цел осигуряването на перспективното й развитие и разкриване на резерви за повишаване на пазарната й стойност

С помощта на финансовия анализ може да се:

- Направи оценка на обосноваността на включените в бизнес програмата задачи;

- Установят причините за евентуални затруднения и да се предвидят последващи такива;

- Оценят общите и специфичните тенденции на развитието на предприятието като цяло, а също и на основните му финансово-икономически дейности и резултати;

- Усъвършенства финансовото управление на фирмата

От анализа на финансовото състояние трябва да се получи не само обективна оценка за постигнатите резултати, но и да се очертаят тенденциите и насоките за развитие на фирмата.

Задача на финансовия анализ е да даде отговор на следните по-важни въпроси:

1. Има ли неизползвани резерви за подобряване на финансово-икономическия резултат;

2. Да разкрие какви са реалните възможности да се изплащат задълженията;

3. Каква е зависимостта на фирмата от кредитори, клиенти, доставчици;

4. Какви са позициите на фирмата в отрасъла и мястото й спрямо основните конкуренти;

5. Какви са тенденциите в развитието на фирмата в областта на финансовата дейност

Анализът на финансовото състояние на фирмата включва:

1. Изготвяне на план за подготовка и провеждане на нализа;

2. Набиране на необходимата информация и привеждането й във вид, удобен за анализиране;

3. Обработка на информацията – изчисляване на показатели, сравняване с тенденциите в отрасъла и конкурентите;

4. Изготвяне на оценка и формулиране на изводи за бъдещото развитие на предприятието.

Изводите и тенденциите, разкрити чрез финансовия анализ, са обект на особен интерес не само от мениджърите на компанията и нейните собственици и персонал, но и от външни лица, т.нар. външни потребители – акционери, банки, доставчици и клиенти на фирмата, държавни и специализирани органи.

Основни информационни източници за анализа са:

1. Годишен финансов отчет (ГФО)

- Баланс;

- Отчет за приходите и разходите;

- Отчет за собствения капитал;

- Отчет за паричните потоци

- Приложения

2. Другите счетоводни документи

- Отчет за себестойността;

- Счетоводни сметки и регистри;

- Първични и Вторични счетоводни документи;

- Счетоводни справки

3. Статистическата информация

Статистическата информация за развитието на отрасъла и стопанството като цяло

4. Прогнозни разработки

За развитието на отрасъла и стопанството като цяло

В зависимост от целта на анализа, тази информация може да се отнася и за основните собственици (които владеят повече от 10% от капитала на компанията); за мениджърите и техния опит и квалификация; за потенциала за развитие на фирмата; за риска, свързан с дейността; за имиджа на фирмата на финансовия пазар и способността й да си осигурява необходимите капитали.

2. Видове финансов анализ

В зависимост от прилаганите методи, финансовият анализ на предприятието бива: Хоризонтален, Вертикален (структурен), Сравнителен и Интегрален.

А. Хоризонтален (трендови) финансов анализ - има за цел изучаването на динамиката на отделните финансови показатели във времето.

Определят се темпове на нарастване на различните показатели, включени във финансовите отчети и общата тенденция на изменение.

Най-широко са застъпени сравненията на:

1. Финансовите показатели от отчетния период с показателите за предходния период;

2. Данните на определени показатели за няколко предшестващи периода

В резултат на прилагането на този анализ се разработват динамични модели, които се вземат предвид при планиране на финансовата дейност.

Б. Вертикален (структурен) финансов анализ - свежда се до определянето на дела (относителното тегло) на конкретен финансов показател (стойност) от по-голяма група финансови показатели и каква е структурата на тези обобщени показатели и параметри.

Прилагат се следните видове вертикален анализ:

1. Анализ на имуществената структура (структурата на активите) - в процеса на анализа се установява относителното тегло на ДА и КА, както  и тяхната вътрешна структура:

- На КА – запаси, вземания, краткосрочни инвестиции, парични средства

- На ДА – материални, нематериални, финансови

2. Анализ на капиталовата структура - резултатите от анализа се използват при оценка на равнището на финансовия лост, при определяне на среднопретеглената цена на капитала и при оптимизирането на капиталовата структура

3. Анализ на структурата на паричните потоци - в състава на общия паричен поток се определя относителният дял на потоците от операционна, инвестиционна и финансова дейност.

По-детайлно се анализира структурата на постъпленията и плащанията и състава на остатъка от парични средства на всеки от тези потоци.

В. Сравнителен финансов анализ - този анализ се основава на тълкуването, че при финансовия анализ една стойност има значение само при сравняването й с друга стойност или показател.

Съпоставя се значението на аналогични финансови показатели.

Във финансовото управление широко се използват следните видове сравнения:

1. Сравнителен анализ на финансовите показатели на предприятието със средните за отрасъла

Показва отклоненията на основните финансови резултати от средните за отрасъла. Разкрива резерви за повишаване ефективността от финансовата дейност.

2. Сравнителен анализ на финансовите показатели с тези на предприятия-конкуренти

Разкрива слабите страни на финансовата дейност, в сравнение с тази на конкурентите, с цел разработване на мероприятия за повишаване на конкурентоспособността на предприятието на стоковия и на финансовия пазар.

3. Сравнителен анализ на финансовите показатели на отделни поделения на фирмата

Целта е да се разкрият резерви за подобряване ефективността на финансовата дейност на отделните подразделения.

4. Сравнителен анализ на отчетните и плановите (нормативни) финансови показатели

Той е в основата на мониторинга (контрола) на текущата финансова дейност. Разкрива отклонението на отчетните показатели от плановите и причините за това. На базата на анализа се разработват препоръки към финасовата работа във фирмата.

Г. Интегрален финансов анализ - разкрива комплексното влияние на различни фактори върху финансовите показатели, например показателите за Рентабилност. За пръв път е приложен в САЩ в концерна Дюпон.

В Англия, франция и Германия също е разработена система (пирамида) от показатели, която дава възможност най-добре да се симулира влиянието на бъдещи изменения върху финансовото състояние.

3. Анализ на съотношенията

Анализът на съотношенията (финансовите коефициенти) включва измерването на пропорционалното взаимодействие между две финансово-счетоводни стойности, между които има значима връзка. Измерва се в проценти или пъти

Анализът на съотношенията дава възможност на управлението да получи информация за състоянието, проблемите и политиката на фирмата.

Анализът на съотношенията решава следните основни задачи:

1. Контролна – дали решенията на мениджърския екип са правилни;

2. Аналитична – разкрива взаимните връзки в дейността на предприятието;

3. Управляваща – изходна база за подобряване насоките за развитие на фирмата;

4. Планираща – дава основа за определяне на целите на бъдещото развитие

Най-важните финансови коефициенти са:

- Коефициенти за ликвидност;

- Коефициенти за обръщаемост на активите и капитала;

- Коефициенти за капиталова структура;

- Коефициенти за финансова автономност (капиталова структура);

- Коефициенти за рентабилност.

А. Анализ на Ликвидността

Показателите за ликвидност показват способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните КА.

Текущите задължения – това са краткосрочните задължения (раздел „В“ на баланса) и предстоящата за плащане през годината сума за погасяване на дългосрочните заеми.

Изчисляват се няколко показателя за ликвидност, като във всичките знаменателят е един и същ – Текущите задължения, а в числителя се включват различни по обхват и степен на ликвидност пера от КА на баланса:

Обща ликвидност (ОЛ)

ОЛ = КА / ТЗ

Този коефициент разкрива възможността на предприятието да погаси текущите задължения с КА.

Стойността на коефициента се влияе от вида на отрасъла. Приемливи стойности на показателя са от 1,5 – 2.0. По-високите стойности са признак за нерационално управление на КА и пропускане на възможност да се реализират по-висок доходи от инвестиране на средствата в ДА.

Бърза ликвидност (БЛ)

БЛ = (Краткосрочни вземания + Краткосрочни инвестиции + Парични средства) / ТЗ

Анализът изисква да се направи подробен преглед на вземанията и вероятността да бъдат инкасирани. Стойността на показателя се влияе от вида на отрасъла. За приемливи стойности се приемат тези между 1,3 – 1,1

Незабавна ликвидност (НЛ)

НЛ = (Краткосрочни вземания + Парични средства) / ТЗ

Показателят характеризира способността на фирмата да покрие задълженията със сравнително най-лесно ликвидните си активи.

Добрият анализ изисква да се направи преглед на вземанията и да се прогнозира тяхната събираемост. Вземанията зависят от финансовото положение на компаниите, които ги държат. Стойността на коефициента се влияе от отрасъла. За приемливи стойности се приемат от 0,7 – 1

Абсолютна ликвидност (АЛ)

АЛ = Парични средства / ТЗ

Коефициентът показва каква част от задълженията може да се изплати незабавно с паричните наличности и паричните еквиваленти – чекове, срочни депозити, полици и др.

Показателите за ликвидност се анализират в динамика, за да се очертае тенденцията за фирмата, сравняват се с приемливите параметри и със средните за съответния отрасъл.

Особено ценни за анализа са стойностите, получени въз основа на прогнозния баланс. Високите стойности на показателите за ликвидност показват предпазлива тенденция на финансово управление, което е за сметка на желаната по-висока Рентабилност

Б. Анализ на обръщаемостта на активите

Показателите за обръщаемост на активите характеризират ефективността от използването на активите и времето за превръщането им в парични средства.

Те могат да се изчисляват за активите като цяло и отделно за ДА, КА, МЗ и Вземанията.

Изследват се в динамика и се сравняват със средните в отрасъла.

Изчисляват се 3 показателя за обръщаемост на КМА и един за вземанията от клиенти и задълженията към доставчици.

Времетраене на един оборот (ВЕО)

ВЕО = (Средна наличност на КМА / Нетен размер на приходите от продажби) . 360 дни

Съотношението показва времето (в дни), за което КМА се превръща в парична наличност.

При изследването му в динамика, ако стойностите намаляват, тенденцията е положителна. Благоприятно е, ако стойностите му са по-ниски от средните в отрасъла.

Брой на оборотите (БО)

БО = Нетен размер на приходите от продажби / средна наличност на КМА

Показателят дава информация за броя на оборотите, които извършват КМА за една година, а също и за обема продажби, който се реализира с единица КМА.

Положителна е тенденцията, ако показателят е по-висок, в сравнение с данните за отрасъла, а в динамика се увеличава.

Заетост на КМА (ЗКМА)

ЗКМА = Средна наличност на КМА / Нетен размер на приходите от продажби

Съотношението характеризира дела на КМА в реализацията на един лев продукция.

Положителна е тенденцията на намаляването му в динамика и по-ниските стойности от средните за отрасъла.

В. Период на събиране на вземанията от клиенти (по търговски заеми) - ПСВТЗ

Показателят показва продължителността на уреждане разчетите на предприятието по предоставени търговски заеми. Нарича се още среден срок на събиране на вземанията

ПСВТЗ = Средна наличност на вземанията / Нетен размер на Пх от продажба на Кт.360

Размерът на продажбите на кредит и на възникналите в резултат на тва вземания, се влияе от конкуренцията в отрасъла. Анализа изисква съпоставяне на срока с плановия и с този на други фирми от отрасъла. Ако периодът на събиране на вземанията е по-голям, това показва, че политиката на фирмата по отпускането на кредити, наблюдаването им и инкасирането е много либерална.

Г. Период на погасяване на задълженията към доставчици (ППЗД)

ППЗД = Средна налич. на задължения по търг.заеми/сума на доставките на кредит.360

Показателят показва продължителността на разчетите на предприятието по получени търговски кредити.

Съпоставят се задълженията по търговски кредити със среднодневните доставки на кредит.

Не е благоприятно, ако средният срок за уреждане на задълженията към доставчиците се отклонява значително и е по-голям от средния за отрасъла.

Д. Показатели за финансова автономност

Чрез тези показатели се анализира финансовата структура на фирмата и нейното влияние върху финансовия резултат и по-общо върху финансовото равновесие.

Доброто равнище на финансова автономност означава, че фирмата е в състояние да покрие плащанията си за дълъг период от време, което е гаранция за интересите на собствениците и на кредиторите на фирмата.

Коефициент на финансова автономност (ФА):

ФА = Собствен капитал / Пасиви

Показва с колко единици основен капитал е покрита единица привлечен капитал. Счита се, че при висок дял на Собствения капитал компаниите са финансово устойчиви (препоръчителна стойност е 2).

Коефициент на задлъжнялост (КЗ)

КЗ = Пасиви / Собствен капитал

Показателят е реципрочен на коефициента на финансова автономност. Дава представа за участието на дълга при финансиране на фирмата. Препоръчителни са стойности, по-малки от единица.

Е. Показатели за Рентабилност

Показателите за Рентабилност изразяват възможността на предприятието да възстанови направените разходи и да реализира печалба.

Коефициентите на рентабилност са отрицателни величини, когато финансовият резултат е загуба и показват темповете на декапитализация на предприятието.

Показателите за Рентабилност характеризират ефективността на приходите от продажби, на собствения капитал, на пасивите и на реалните активи на предприятието.

Коефициент на Рентабилност на приходите от продажби (РПхП)

РПхП = Финансов резултат / Нетен размер на приходите от продажби

Коефициентът показва дела на печалбата в единица реализирана продукция. Показателят се сравнява със средните стойности за отрасъла. Ако показателят е по-нисък от средния за отрасъла, причините могат да бъдат високата себестойност на продукцията или по-високите цени, което затруднява реализацията, а също и влошаването на икономическата конюнктура и спад в потреблението.

Коефициент на Рентабилност на Собствения капитал (РСК)

РСК = Финансов резултат / Собствен капитал

Съотношението показва доколко ефективно се използва собственият капитал на фирмата.

Показателят е в пределните норми, ако покрива лихвения процент по най-безрисковите вложения в икономиката, увеличен с темпа на инфлацията.

Коефициент на Рентабилност на Пасива (РП)

РП = Финансов резултат / Пасиви

Съотношението дава информация за рационалното използване на привлечения капитал.

Желателно е да е по-висок от средните за отрасъла.

Коефициент на капитализация на активите (КА)

КА = Финансов резултат / Сума на реалните активи

Реалните активи са разликата между общата сума на активите и невнесения капитал. Съотношението дава представа за ефективното използване на активите, способността на предприятието при експлоатация им да генерира печалба

Положително е, ако в динамика тенденцията е към повишаване и показателят е с по-високи стойности от средните в отрасъла. В противен случай се търсят причините за влошаването, включително и чрез декомпозирането на показателя (интегрален анализ) и отчитане на влиянието на продажбите и обръщаемостта на активите.

При анализа на Рентабилността се установява към кой от показателите за рентабилност е най-чувствителна рентабилността и управлението се насочва към нейното подобряване.