ФИНАНСИРАНЕ НА ФИРМАТА

1. Източници на финансови ресурси. Класификация

Финансирането на предприятието може да се разглежда в дългосрочен и краткосрочен план.

А. Дългосрочното финансиране се свързва с осигуряване на ресурси, които са на разположение за повече от една година и които са необходими за първоначалното стартиране на бизнеса, за неговото разширяване, както и за внедряването на нови инвестиционни проекти.

Б. Източниците на дългосрочно финансиране на фирмата могат да бъдат класифицирани по различни признаци:

В зависимост от принадлежността на средствата биват:

1. Собствен капитал - това са предоставеният от съдружниците или акционерите капитал, формираните резерви и неразпределената печалба. Те се използват за финансиране на определена част от активите на фирмата.

2. Пасиви или заемен капитал - включват привлечените за финансиране  на предприятието парични средства или други имуществени ценности, които подлежат на връщане в определен срок.

Това са дългосрочни заеми (облигационни, банкови), краткосорочни банкови заеми, текущи задължения към доставчици, персонал, държавен бюджет, социално осигуряване и др.

За илюстрация от следната таблица може да се видят някои от предимствата и недостатъците на финансирането със собствен капитал и със заемен капитал.

Предимства и недостатъци на финансиране със собствен и със заемен капитал

Пасиви (заемен капитал)	Собствен капитал
Средствата трябва да се върнат обратно в срок	Капиталът не трябва да се връща обратно
Задължително се заплаща лихва за ползването	Изплащането на дивиденти не е задължително
Лихвата се приспада от облагаемата печалба	Дивидентите не се приспадат от облагаемата печалба
Нараства финансовият риск, свързан с връщане на дълга	Няма нарастване на финансовия риск
Включване на ограничителни съглашения в договора за кредит	Липсват ограничителни съглашения
По-малка финансова гъвкавост	По-голяма финансова гъвкавост
Повишаване Рт на собствения капитал, по-високи доходи на една акция	Понижаване Рт на собствения капитал, по-ниски доходи на една акция
Възможно е влошаване на кредитния рейтинг	Няма обратен ефект върху кредитния рейтинг

В зависимост от срока, за който са осигурени, източниците на финансиране се делят на:

1. Дългосрочни източници - те обхващат собствения капитал и дългосрочните заеми – банкови и облигационни.

2. Краткосрочни източници - обхващат краткосрочните банкови заеми и текущите задължения на предприятието.

ЗЛАТНО БАЛАНСОВО ПРАВИЛО - то изисква Дълготрайните активи да са финансирани с дългосрочните източници на капитал, а Краткотрайните активи – с краткосрочните източници на финансиране.

Според източника на средствата, финансовите ресурси се делят на:

1. Вътрешни източници - това са Амортизационните отчисления, Резервите, Различните парични фондове, формирани и използвани по решение на търговското дружество, Неразпределената печалба, Приходите от продажба на дълготрайни активи

2. Външни източници - това са тези финансови ресурси, които се осигуряват от финансовия пазар. Най-често това са Акции, Облигации, Банкови заеми, Лизингови договори и др

Към външните източници се отнасят и финансиранията от бюджета, както и средствата, получени по проекти от еврофондовете.

3. Особени (нетрадиционни) източници - те включват: лизинг, факторинг, конвертируеми облигации, варанти.

В. Видът и съставът на ползваните финансови ресурси зависят от фазата на жизнения цикъл на предприятието и от правната форма на организация на бизнеса:

Нововъзникващите фирми - осигуряват капитал само от външни източници. Поради липса на кредитна история те трудно могат да намерят потенциални кредитори.

Функциониращи фирми - имат достъп както до вътрешни източници на финансиране (които те акумулират, когато бизнесът се развива успешно), така и до външни заеми (банкови, облигационни заеми, лизингови споразумения).

С най-големи възможности за осигуряване на финансови ресурси са фирмите, регистрирани като АД (емисия на акции, облигации, в т.ч. конвертируеми облигации, реинвестиране на печалбата и др.), затова те се квалифицират като капиталови търговски дружества.

2. Външни източници на Финансиране

А. Акции - акумулирането на средства чрез акции може да се използва както за учредяване на ново дружество, така и за осигуряване на допълнителни капитали на вече действащи фирми за изкупуване на други фирми, инвестиции в реални активи, необходими за осигуряване на производствена дейност или за подобряване на финансовото равновесие, повишаване на кредитния рейтинг и др. Възможно е акции да се емитират и във връзка с изплащане на дивиденти под формата на акции.

У нас е регламентирано и се използват следните видове акции, в зависимост от правата, които осигуряват:

1. Обикновени акции - те материализират и трите възможни групи права – имуществени, управителни, контролни. Притежателите им получават част от чистата печалба след попълването на резервите и изплащането на дивидентите на привилегированите акционери.

2. Привилегировани акции - привилегията е свързана с някои допълнителни имуществени права – компанията изплаща първо дивиденти на техните притежатели, а после на обикновените акционери.

Привилегированите акции могат да бъдат:

- Кумулативни – неизплатеният дивидент се натрупва;

- Конвертируеми – с възможност за замяна на обикновени акции

- С право на допълнителен дивидент

- С възможност за обратно изкупуване от фирмата

3. Безналични акции - у нас е регламентирано, че книжата, които се предлагат публично, трябва да бъдат безналични и свободнопрехвърляеми.

При безналичните акции се откриват специални сметки в централния депозитар на ценни книжа, а на притежателите им се издават поименни удостоверение (депозитарни разписки), които нямат характеристиките на ценна книга.

Сделките с тези акции се извършват само на фондовата борса или организиран извънборсов пазар

Емисия на акции - емисията на акции обхваща съвкупност от процедури за привличане от финансовия пазар на необходимите ресурси за целите на бизнеса.

Решението за емисия и пласмент на акции се гласува от учредителите при учредяване на ново дружество, или от общото събрание на акционерите при действаща фирма. В решението се конкретизират: размер на емисията, вид на акциите, номинална и емисионна стойност, начин на пласиране.

Според начина на пласиране на ценните книжа, емисията се разграничава на  директна и публична.

1. Директна емисия - директното пласиране се прилага от непубличните акционерни дружества, при които книжата се продават на ограничен брой инвеститори. Те в повечето случай са банки, инвестиционни дружества, застрахователни компании и др.

Предимства на директното пласиране

- По-ниски емисионни разходи – избягват се разходи, свързани с регистрация на публичните емисии, реклама, изготвянето на проспект;

- По-късо време на реализиране на емисията;

- По-малка опасност трети лица да установят нежелан контрол над фирмата

Недостатъци на частното пласиране са:

- Ограниченият кръг на потенциалните инвеститори

- Ниската ликвидност на емитираните ценни книжа

- Опасността емисионната цена на акциите да бъде занижена спрямо пазарния курс.

2. Публична емисия - при публичната емисия информацията за предлаганите ценни книжа е адресирана до широк кръг (100 и повече лица или до неопределен кръг лица) инвеститори. Тя трябва да съдържа достатъчно данни за условията на подписката и предлаганите ценни книжа.

В продажбата на емисията в този случай участва инвестиционен посредник – банки, брокери, инвестиционни посредници. Този начин на продажба на ценните книжа осигурява на фирмата възможност най-бързо да си осигури необходимият й капитал.

Съществуват две разновидности на публичната емисия: обща оферта и емисия на права (привилегирована подписка)

- При общата оферта – емитираните ценни книжа се предлагат на всички, които са съгласни да закупят съответните акции на предложената емисионна цена. По този начин се провеждат и първоначалните публични емисии, чрез които акционерни дружества започват да се котират на регулирания капиталов пазар. Ключов проблем на този тип емисии е определянето на емисионната цена.

Ако акциите на фирмата от предишни емисии вече се търгуват на борсата, обикновено емисионната цена се установява малко по-ниска от пазарната. В случаите на първично публично предлагане на ценни книжа се търси аналогия с пазарните цени на акциите на сходни фирми

- При привилегированата подписка – акциите се предлагат на определени лица на преференциална цена. Обикновено при последваща емисия на акции, на „старите“ акционери се предоставя право (емисия на права) да закупят акции в определено съотношение към досега притежаваните акции от новата емисия на по-ниска цена от пазарната цена на акцията. Това право може да бъде реализирано в рамките на определен период.

При публично предлагане се изготвя проспект за емисията - проспектът съдържа информация за дружеството, което емитира акции (мениджмънт на компанията, финансово състояние, бъдещата дейност и свързания с нея риск), за предлаганите ценни книжа (вид, права), възможните решения, ако подписката не се изпълни или се превиши и други данни.

Тези сведения са необходими на инвеститорите за съставяне на вярна преценка за икономическото и финансовото състояние на компанията и правата, свързани с ценните книжа.

След потвърждаване на проспекта от КФН се публикува съобщение в пресата (ДВ и централен ежедневник) за емисията – началния и крайния срок на подписката, потвърждението на КФН, място, време и начин за запознаване с проспекта, други данни. Емисията се регистрира в КФН, централен депозитар и на организиран пазар на ценни книжа.

Предимства на публичната подписка - корпорациите си осигуряват финансови ресурси от широк кръг инвеститори (юридически и физически лица), ценните книжа са с по-висока ликвидност, повишава се имиджът на фирмата.

Недостатъци на публичната подписка - по-висок дял на емисионните разходи, по-тромави и тежки процедури. Непосилен е за по-малките компании.

Б. Заемен капитал - средствата, необходими за поддържане на платежоспособността, се заемат от паричния пазар (разменят се финансови активи със срок до 1 г.), а за дългосрочни инвестиции – от капиталовия пазар (осигуряват се ресурси със срок над 1 г.).

Финансовите ресурси могат да се осигурят:

- чрез пряко заемане – емисия и пласмент на ДЦК;

- чрез косвено заемане – с посредничеството на търговските банки

Дългосрочни банкови заеми - един от най-често ползваните външни заемни източници за финансиране на фирмата са банковите кредити.

Банковите кредити са основен източник на привлечен капитал за фирмите, които не емитират ценни книжа. Банките поставят определени условия, на които фирмите трябва да отговарят, за да им бъдат отпуснати кредити.

Банкови заеми се предоставят на фирми с добър кредитен рейтинг - процедурата по оценката на рейтинга включва  събиране на информация за фирмата (както въз основа на представената документация, така и чрез лични беседи с кредитоискателя, проверки на място във фирмата, проверки в съда и други) и прогнозиране на тенденциите на влиянието на факторите, които пораждат кредитния риск: макроикономическа среда (фаза на икономическия цикъл, валутен курс, темп на инфлация, политическа и демографска обстановка), перспективи за развитие и конкуренция в отрасъла, към който фирмата принадлежи.

Особено внимание се отделя на персоналните качества на кредитоискателя: дееспособност, репутация, качество на управление.

Преценката на кредитния рейтинг включва и анализ на финансовото състояние на компанията. Клиентите се разграничават на такива с рисково поведение (нестабилно финансово положение, незадоволителна платежна дисциплина), нормално функциониращи (добра репутация и финансово състояние, приходите се влияят от бизнесцикъла) и привилегировани (добро финансово състояние, отлична платежна дисциплина, безспорна репутация).

На база на заключението за оценката на кредитния рейтинг и предоставянето на гаранциите се взема решение дали да се предостави кредит на фирмата. Ако решението е утвърдително, се оформя договор за банков заем, в който се уговарят обектът, целта, срокът, размерът и начинът на погасяване на заема; правата и задълженията на страните; цената на отпуснатите от търговската банка ресурси; санкциите при неизпълнение на посочените задължения.

Цената на заема включва всички разходи, които съпътстват получаването, ползването и издължаването на заема – лихва, комисионна такса, разходи по оценяване и застраховане на обезпечението, застраховка на кредита.

Лихвеният процент по дългосрочните банкови заеми може да бъде твърд (важи за целия срок на заема) или плаващ. Плаващият лихвен процент варира по време на погасяване на заема. Той се формира от базисен лихвен %, който е променлив и фиксирана надбавка към него.

Краткосрочните банкови заеми се използват за финансиране на текущите потребности на предприятието от финансови ресурси, а дългосрочните (инвестиционни) заеми – за придобиване на дълготрайни активи.

Облигационни заеми - най-често използваната форма на дългосрочно привличане на заемни средства са дългосрочните облигационни заеми. С емисията на корпоративни облигации се удостоверява сключването на договор за заем между фирмата и множество кредитори, физически и юридически лица, наричани облигационери.

Пласирането на облигации е свързано със задължението на фирмата да изплаща доход – лихва по облигациите и в определен срок (падеж) да върне този дълг.

Купувачите на облигациите имат права на кредитори на компанията, които могат да бъдат защитени и от довереник.

Довереникът е длъжен да действа в интерес на облигационерите.

Облигациите имат задължителни, нормативно регламентирани реквизити:

- Номинална стойност – тя е отбелязана на лицевата страна на облигацията;

- Емисионна стойност – по нея облигацията се пласира при първичното предлагане на емисията. Тя може да бъде и по-ниска от номиналната (напр. дисконтираните облигации);

- Пазарна стойност – формира се при търгуването на облигациите на вторичния пазар. В зависимост от търсенето и други пазарни фактори между пазарната стойност на облигацията и лихвените равнища съществува обратна зависимост – когато нивото на лихвените равнища се покачва, пазарната стойност на облигацията с понижава.

Предимство на този начин на дългосрочно финансиране - е, че облигациите са по-привлекателни за инвеститорите в сравнение с акциите, поради по-ниския си риск, а това понижава разходите по емисията им.

Недостатък на финансирането с облигации

При публични емисии се налага изготвянето на проспект, одобряването му и регистрирането му.

Като доказателство може да се видят следните сравнителни предимства и недостатъци:

Предимства на финансиране чрез облигационен заем, в сравнение с банковия заем, са:

- облигациите дават възможност на АД да набира значителен капитал по възможно най-евтиния начин, тъй като се осъществява пряка връзка на емитента с инвеститорите, елиминира се посредничеството на финансовите институции и финансирането има по-ниска цена

- при облигационните заеми ограничителните клаузи са по-малко, в сравнение с банковите заеми;

- срокът на привличане на ресурса е по-дълъг, обикновено банките предоставят кредити при по-къс срок. Срокът на сключваните от корпорациите облигационни заеми е от 3 до 10 г.

Недостатъци на облигационния заем, в сравнение с банковия заем са:

- условията на заема не могат да се предоговарят;

- налага се разкриване на конфиденциална информация (фирмата оповестява определени данни).

В нашата страна право да емитират корпоративни облигации имат акционерните дружества - изискването е да представят заверени от одитор годишни счетоводни отчети за тригодишен период преди емисията. Решението за емисията се взема от общото събрание на акционерите, респ. Съвета на директорите (Управителния съвет) на дружеството, ако е уговорено в устава.

Подписката се провежда от банка или инвестиционен посредник: за публичната емисия се изисква изготвянето на проспект и утвърждаването на емисията от КФН. Проспектът  при емисия на облигации освен задължителните реквизити, свързани с дейността на емитента, размер на облигационния заем, броя, вида, номиналната и емисионната стойност на облигациите, падежа на заема, погасителната схема, описание на обезпечението на облигационния заем, когато се предвижда такова, трябва да включва:

- Условията, при които емитентът е длъжен да изплати предсрочно облигационния заем;

- Задължение на емитента да спазва определени финансови показатели до погасяване на облигационния заем, включително  максимална стойност на отношението пасиви към активи по счетоводния баланс и минимална стойност на коефициент на покритие на разходите за лихви. Коефициентът на покритие на разходите за лихви е отношението между сумата на печалбата от обичайна дейност и разходите за лихви;

- Условията, на които трябва да отговаря емитентът за издаване на нови облигационни емисии от същия клас.

3. Вътрешни източници за финансиране

Развитието на една фирма за сметка на вътрешни източници е в истинския смисъл растеж на тази фирма, тъй като е резултат от реализирането и натрупването на дохода от нейната дейност.

А. Амортизационни отчисления

Предпочитан източник за финансиране във фирмата са амортизационните отчисления - амортизацията е свързана с възпроизводството на Дълготрайните активи на фирмата. Амортизацията се начислява на ДМА или ДНА, които се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период, имат ограничен срок на годност и се държат от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели.

Чрез амортизацията се отразява намаляването на стойността на дълготрайния актив в процеса на експлоатирането му. Амортизацията е средство за натрупване на ресурси за обновяване на дълготрайните активи. Начислените амортизационни суми се натрупват в амортизационен фонд, който се използва за възстановяване на изхабените и ликвидирани дълготрайни активи.

Амортизируемата стойност е равна на отчетната стойност (стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието – историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива в предприятието или преоценената стойност на актива), намалена с остатъчната му стойност (предполагаемата сума, която предприятието очаква да получи от амортизируемия актив при изтичането на срока му на годност след извеждането от употреба).

Методът, по който се определя размерът на амортизационната норма през отделните отчетни периоди в рамките на срока на годност на амортизируемия актив.

Съществуват два основни метода за амортизация:

1. Линеен метод - при линейния метод стойността на дълготрайния актив се пренася равномерно. Годшната норма на амортизация - Н_А се определя по формулата:

Н_А = [ (ПС - ЛС) / ПС . Т ] . 100,

Където: Т – срокът на функциониране на дълготрайния актив в години

ПС – първоначалната стойност на актива

ЛС – ликвидационната стойност на актива

2. Нелинейни методи - стойността на активите се пренася неравномерно. Прилагат се:

- Намаляващи методи – при тях амортизационните отчисления отначало са по-високи и след това намаляват. Тези методи се използват, когато предприятието е определило, че ползата от активите е предимно в началото на срока им на годност и впоследствие намалява. Най-често прилаганите методи от тази група са: методът на намаляващия се остатък и методът на намаляващата се сума на числата (кумулативен метод).

Ефектът от прилагането на намаляващите методи е, че през първата половина на функциониране на дълготрайния актив начислената амортизация е около 2/3 от стойността му. С тази сума се намаляват облагаемата печалба и данъкът. Теди методи позволяват да се намали и рискът от загуби, поради преждевременното ликвидиране на дълготрайните активи във връзка с моралното им изхабяване.

- Увеличаващи методи – при увеличаващите методи на амортизация амортизационните норми се увеличават през времето на експлоатация на актива. Те се прилагат тогава, когато предприятието е определило, че ползата от активите е предимно в края на срока им на годност, а не в началото. Това е икономически обосновано, когато активът се използва за продукти и услуги, за които още не е достатъчно подсигурен пазар. Прилагането на тези методи е подходящо и в новообразувани фирми.

Б. Неразпределената печалба

Един от най-предпочитаните собствени източници на финансиране е Печалбата - печалбата се формира в резултат на успешната дейност на фирмата, когато приходите й превишават извършените текущи, иновационни и социални разходи.

В баланса на фирмата тя присъства като печалба от текущата и от минали години под формата на резерви, фондове, формирани в резултат на нейното разпределение.

За финансирането на фирмата имат значение размерът на чистата печалба (печалбата след платените преки данъци) и нейното разпределение. Неразпределената печалба е частта от чистата печалба, която след формирането на резервите и изплащането на дивидентите на собствениците се реинвестира.

Предложението за разпределението на печалбата се представя и се гласува от акционерите - при изготвянето на предложението, финансовият мениджър отчита влиянието на следните фактори:

- финансовото състояние на компанията;

- капиталовата структура на компанията (съотношението между собствен капитал и пасиви);

- стратегията за развитието на фирмата;

- дивидентната политика на компанията;

- прогнозата за развитие на икономическата конюнктура;

- наличието на ограничителни клаузи в договорите за заем относно размера на дивидентите;

- прогнозата за конюнктурата на финансовия пазар

4. Нетрадиционни източници на финансиране

А. Лизинг – същност и видове

Лизингът е писмен договор, по силата на който една компания (лизингодател) предоставя правото на друга компания (лизингополучател) да ползва определен актив за договоренсрок срещу уговорено възнаграждение.

Най-често лизингодателите са търговски банки, специализирани лизингови компании, производители. Взаимоотношенията между лизингодателя и лизингополучателя се оформят с договор, в който се включват клаузи за срока на представяне на актива, стойността на лизинговата операция, формата и графика на плащанията на лизинговите вноски, санкциите при просрочване на плащанията, условията за застраховане на актива.

Най-често прилаганият вариант е изплащане на актива чрез равни вноски. За разлика от другите източници на финансиране, при тази операция фирмата не придобива парични средства, които да инвестира в активи, а наема активи, срещу задължението периодично да изплаща уговорени вноски, което дава основание лизингът да се третира като разновидност на стоковия кредит.

Лизингът е един сравнително лесен и бърз източник на финансиране на фирмата

Предимствата за лизингополучателя са:

1. Възможност за обновяване на дълготрайните активи - в случаите, когато е ограничен достъпът на фирмата до финансовия пазар и липсват достатъчно вътрешни източници за финансиране.

2. Не се изискват големи капиталовложения - съхранява се нивото на ликвидност, спестяват се собствени средства и не се налага привличането на допълнителни.

3. Периодичните плащания на лизинговите вноски снижават инвестиционния риск

4. В сравнение с банковите кредити, при лизинга се избягват административните разходи, произтичащи от обезпечаването и гарантирането на заема - значително по-облекчени са условията и процедурата за получаването на необходимия актив. Докато при кредитирането обичайна практика е кредитополучателят да участва с определен дял в инвестирането (съучастие), то лизингът осигурява 100% финансиране на сделките.

Недостатъци на лизинга - основният недостатък на лизинга е, че води до повишаване на себестойността и респективно цената на продукцията, тъй като лизинговата вноска обикновено е по-голяма от амортизационната квота на актива.

Видове лизинг - използват се два вида лизинг – финансов и оперативен.

1. Финансов лизинг - при финансовия лизинг срокът на наемния договор покрива по-голяма част от полезния срок на използване на актива. Прилага се при наемане на скъпо оборудване, транспортни средства, сгради. Прилага се при наемане на скъпо оборудване, транспортни средства, сгради.

В този случай лизингополучателят записва наетия актив в баланса, начислява му амортизация, а лизинговите вноски отчита като дългосрочно задължение.

2. Оперативен лизинг - срокът на наемния договор е за период, по-кратък от икономическия срок на годност на актива.

Оперативния лизинг бива:

- Директен лизинг – при него лизингодателят предоставя на лизинг собствен или закупен от него актив

- Обратен лизинг – при него фирмата продава имуществото си на лизингова компания, а след това го наема на база лизингово споразумение. След прекратяване на лизинговите отношения, активът се връща на лизингодателя, който отново го предоставя на друг наемател или го предава.

Б. Гаранции и конвертируеми облигации - много често, когато емитентите на акции желаят да привлекат купувачи, използват инструменти, които дават предимство на привилегированите купувачи. Това са варанти и конвертируеми облигации. Варантите се предоставят безплатно към облигациите.

Варантът е ценна книга, която материализира правото на нейния собственик да закупи в предварително фиксиран срок определено количество акции на фирма, по предварително уговорена цена, наричана цена на упражняване на правото.

Правата по варанта имат дългосрочно действие (3-10 г.). В момента на емитирането им, цената на упражняване е от 10 – 20 до 50% по-висока от текущата пазарна цена на акциите на компанията. Упражняването на правата по варанта в този момент не е целесъобразно, тъй като притежателят му, ако желае да закупи акции на въпросната компания, би могъл да стори това на вторичния пазар, където цената им е по-ниска от упражняваната. Обикновено варантът се търгува отделно от ценната книга, с която е бил пласиран.

Конвертируемата облигация е ценна книга, която предоставя две групи права: правото на кредитора (да получи обратно предоставената на заем сума в уговорен срок и полагащо се възнаграждение - лихва) и правото за конвертиране на облигацията в обикновена акция в рамките на определен период в бъдеще, по фиксирана цена на обикновените акции – цена на конвертиране.

Емисионната цена на конвертируемата облигация не може да бъде по-малка от номиналната стойност на акциите, които се придобиват срещу една облигация. Цената на конвертиране трябва да е кратна на номиналната стойност на облигациите, за да се определи коефициент на конвертиране – съотношението, в което облигациите ще се заменят за обикновени акции.

При определянето на цената на конвертиране се вземат предвид:

- текущата пазарна цена на акциите на фирмата;

- прогнозите за бъдещото развитие на компанията;

- очакванията за тенденциите на пазара на ценни книжа;

- курса на акциите на главните конкуренти

По – високата цена на конвертиране, предполага по-дълъг период на изчакване на момента на превишаването и над текущата пазарна цена на акцията и появата на ползите от конвертирането на облигациите в обикновени акции

Конвертируемите облигации и варантите като източници на финансиране се характеризират със следните предимства:

1. По-ниски разходи за финансиране - цената, която инвеститорът заплаща за правото по-късно да закупи ценни книжа на фирмата (при варанта) или да конвертира ценната книга в обикновени акции (конвертируеми облигации) е по-ниският размер на купонното плащане, в сравнение с облигациите, които не предоставят тази възможност.

2. Подобряване на капиталовата структура на фирмата и понижаване на финансовия риск - прилагането на правата по варанта или конвертирането на облигациите води до увеличаване на дела на собствения капитал във финансирането на фирмата, а като следствие – понижаване на финансовия риск, свързан с обслужването на дълга.

5. Цена на капитала. Средно-претеглена цена на капитала

Ползването на различните източници на финансиране е свързано с определени разходи за фирмата.

Общата сума, която трябва да се плати за ползване на определен обем ресурси, се измерва в процент към техния обем и се нарича цена на капитала (стойност на капитала, цена на финансиране).

Тя е относителен показател, който се означава обикновено като лихва и винаги се изразява в проценти за година.

Цената на финансиране зависи:

1. От вида на източника на финансиране;

2. От конюнктурата на финансовия пазар – търсене и предлагане на финансови ресурси;

3. От финансовото състояние на фирмата;

4. От срока на заемане на ресурсите;

5. От риска от инвестицията

Всяка фирма се финансира с повече от един източник, всеки от които е с различна цена.

Стойността на капитала се определя: за всеки отделен източник и за общата съвкупност от ресурси – т. е. определя се и средната стойност на капитала.

Цена на общия капитал - определя се като средна претеглена цена на капитала (СПЦК). Делът на отделните източници на финансиране се определя въз основа на данните от баланса, а при развит финансов пазар – въз основа на пазарната им стойност, като се използва формулата:

СПЦК = (СК/ОК).Цск + (ЗК₁/ОК).Цзк₁ + (ЗК₂/ОК).Цзк₂,

Където: СК – размерът на собствения капитал;

              ОК – общия капитал;

              Цск – цената на собствения капитал;

              ЗК- заемен капитал;

              Цзк – цената на финансиране със заемен капитал

Стойността на всеки следващ ресурс, който може да се използва за целите на бизнеса, се дефинира като пределна (маржинална) стойност.

Счита се, че когато бизнесът стартира, пределната стойност в началото е по-ниска от средната. С течение на времето те се изравняват и накрая пределната стойност става по-голяма от средната стойност на капитала.

Стойността на капитала е ключова категория в теорията и практиката на финансовото управление на фирмата. Цената на заемния капитал – лихвата, позволява при наличие на алтернативни форми на осигуряване на заемни средства, да се подбере най-изгодният вариант за привличане на ресурси.

Стратегическата цел на финансовото управление – максимизиране благосъстоянието на собствениците, изисква да се минимизира цената на финансиране.

СПЦК показва каква трябва да бъде минималната възвръщаемост на осъществяваната от фирмата инвестиция. Тя се приема за минимален коригиращ фактор, с който да се сконтират очакваните парични потоци от инвестицията.