ПУБЛИЧНИ (ДЪРЖАВНИ) РАЗХОДИ

1. Теоретични основи на държавните разходи

Съвременното общество не може да съществува без държавата. За да финансира многостранните си ангажименти, тя прави публични разходи. Ролята на държавата в икономиката на всяка страна се отразява в размера на държавните разходи и в техния относителен дял в БВП. Колкото по-голяма част от БВП се заделят за финансиране на държавната активност, при равни други условия, толкова по-малка част остава на разположение на частния сектор.
През 2015 г., според консолидираната фискална програма, са направени 30 500 млн.лв. държавни разходи. Те представляват 41% от БВП на нашата страна. Можем да направим извода, че нашата държава продължава да играе голяма роля в икономиката.

А. Определение и характеристика на държавните разходи - относителният дял на държавните разходи в БВП на всяка страна е известен още като държавна квота в икономиката

Държавните разходи са част от БВП, която се разпределя и преразпределя от държавата, с цел задоволяване на обществените потребности. Те са основен инструмент за намеса на държавата в икономиката на една страна, откъдето следват и техните основни характеристики.

В подкрепа на горното определение можем да акцентираме върху следните по-важни характеристики на държавните разходи:

- Държавните разходи са важен макроикономически показател за частта от създадения в една страна БВП, която се разходва от държавата.

- Държавните разходи са икономически лост за корекция на пазарните провали

- Държавните разходи са важен икономически лост за стабилизация на икономиката – посредством държавни поръчки и инвестиции се стимулира съвкупното търсене и се създава заетост и доходи и следователно съвкупно търсене.

- Държавните разходи съдействат за увеличаване на доходите на населението, а оттук на жизнения му стандарт и благосъстояние. Чрез тях на практика се реализира социалната функция на публичните финанси на държавата.

  

Б. Исторически преглед на ученията за държавните разходи (теории за държавните разходи)

1. Основополагаща теория за държавните разходи в литературата по публични финанси води началото си от Адам Смит - според него „невидимата ръка“ на пазара разполага ресурсите в икономиката и държавата е освободена от задължението да направлява икономическите субекти в избора им какво, колко, къде и кога да произвеждат, респ.потребяват. Основополагаща е тезата за минималната държава на Адам Смит. Тя е първият теоретичен фундаментна учението за държавните разходи. Според него „невидимата ръка“ на пазара разполага ресурсите в икономиката и държавата е освободена от задължението да направлява икономическите агенти.

Задълженията на държавата според Смит се свеждат единствено до защита от външна агресия или от несправедливост, причинена от други хора.

На класика А. Смит се приписва и принципът за 1/10. Според този принцип държавата следва да разходва за изпълнението на минималните си функции „до 1/10 от създаваните в частното стопанство ресурси“. Така А. Смит поставя горна граница на държавните разходи – не повече от 10% от БВП, както бихме казали на съвременен език.

2. Втори теоретичен фундамент на учението за публичните разходи е учението за колективните (обществените) потребности - всеки човек изпитва потребност да бъде защитена личната му неприкосновеност, собствеността му, държавата, където живее. Проблемът, обаче е, че не е по финансовите възможности на всеки гражданин сам да финансира полиция, съдебна система, органите за национална сигурност, армията и т.н.

Предлагането на тези блага – отбрана, национална и вътрешна сигурност – е скъпо струващо начинание, с което по необходимост се заема държавата. Чрез финансовите средства, набирани от данъци, такси, заеми, държавата може да предложи тези блага. Веднъж предложени за един-единствен гражданин, те са налични да бъдат потребявани от втори, трети и т.н. без допълнителните разходи за всеки следващ потребител да са големи. Така се стига до колективно задоволяване на индивидуални потребности. По този начин те се превръщат от индивидуални в колективни.

3. Принос за теоретичните основи на държавните разходи има американецът Пол Самуелсън - той пръв дефинира понятието публични блага и условията за оптималното им предлагане. Това е третата теория във фундамента на държавните разходи

Точно колективната форма на потребление на блага като отбрана, вътрешен ред и национална сигурност, улично осветление, пътища и т.н. е основание те да се класифицират като публични блага – чисти и смесени – представлява третият фундамент на учението за публичните разходи. Тук следва да отбележим заслугата на американеца Пол Самуелсън, който пръв дефинира понятието чисти публични блага.

4. Четвъртата теория в областта на държавните разходи идва от Германия, от Адолф Вагнер - тази теория е във вид на прогноза за бъдещото развитие на държавните разходи. Той формулира прогноза за бъдещото развитие на държавните разходи. Тя е известна като „закон на Вагнер“: според него държавната активност и разходи ще нарастват и в бъдеще, защото възникват нови потребности, а старите се задоволяват по-пълно.

На практика Вагнер съумява още в края на XIX в. да предвиди нарастването на публичните разходи в държави, които днес наричаме „държави на благосъстоянието“. Статистиката предлага достатъчно красноречиви доказателства в подкрепа на „закона на Вагнер“. Ако се обърнем към статистически данни за ръста на държавните разходи като част от БВП в индустриално развитите държави от края на XIX в. до края та XX в. ще установим, че те се увеличават от 5-10 % до 40-50 % в някои страни. Този показател често се нарича „държавна квота“ в икономиката. Изчислява се като отношение на държавните разходи към БВП за съответната страна през определен период от време.

Причини за нарастване на държавните разходи - в години на мир – 80-те и 90-те години на XX в. е налице относително нарастване на публичните разходи. Защо е така? Безспорно за този относителен ръст допринасят различни фактори, които могат да се групират на фактори от страната на търсенето и фактори от страната на предлагането на държавни разходи.

Фактори от страната на търсенето

- Нарастването на доходите – още Вагнер посочва връзката между нарастването на доходите в резултат на индустриализацията, характерна за тогавашна Германия, и увеличеното търсене на публични блага, удовлетворяващи по-висши потребности като образование, култура, здравеопазване, транспортни услуги. Смята се, че нарастването на държавните разходи на човек от населението за предлагане на публични блага е по-бързо от нарастването на дохода на човек от населението

- Урбанизацията – с индустриализацията неотменно се свързва и нарастването на значението на градовете в икономиката. В резултат на това има нужда държавата да регулира миграционните потоци към града и гъстотата на населението там. Урбанизацията се счита като фактор, допринасящ за по-голямото търсене на транспортни и съобщителни комуникации, противопожарна охрана, както и на защита от криминални деяния.

- Демографският фактор – броят и гъстотата на населението, неговата възрастова структура, влияят по различен начин на публичните разходи. Те не влияят на държавните разходи за чисти публични блага, защото по определение включването на още един потребител не поражда нови разходи за предлагане на благото. При държавните разходи за смесени блага (за образование, здравеопазване, пенсии), обаче силно влияе възрастовата структура. Ако расте броят на младите хора, ще се очаква повече „търсене“ на разходи за образование и профилактично здравеопазване. Ако расте броят на хора над 60 г., логично очакваме да нарасне търсене на разходи за пенсии и за лечебно здравеопазване. При смесените блага очакваме известна пропорционалност между изменението на държавните разходи и движението на населението.

- Социалната структура на населението – когато сред населението на една държава преобладават бедни и безработни граждани, естествени са очакванията те да търсят повече безплатно предлагани блага или такива срещу ниски цени. Осен това ще се увеличи и преразпределението на доходите от богатите към бедните и безработни лица, което също съдейства за нарастване на публичните разходи под формата на социални трансфери.

- Общественият (публичният) избор – в условията на представителна демокрация се формират групи заинтересовани лица – лобита – които поддържат прилагането на определена обществена разходна програма под благовидна формулировка. Обикновено лобитата са влиятелни професионални групи, които ангажират за каузата си народни представители. Така интересите на лобитата започват да изместват интересите на избирателите. Така се одобряват и извършват държавни разходи, ползите от които се съсредоточават обикновено в малката група заинтересовани. За тези държавни разходи плащат, обаче, всички данъкоплатци – избиратели. Подобна практика естествено води до нарастване на държавните разходи.        

Фактори от страната на предлагането

- Производителността в публичното стопанство – в случай, че производителността в публичното стопанство е по-ниска от производителността в частното стопанство, за единица продукция държавата ще влага повече производствени фактори. Смята се, че причина за различната производителност е ролята на труда като производствен фактор в публичното стопанство. Тук се предлагат предимно услуги, при които е немислимо да се замести трудът с капитал. Освен това, ръстът на заплащането в частния сектор (в резултат на нарасналата производителност там) трябва да се отрази и в публичния, за да няма текучество на кадри от публичното към частното стопанство.

- Бюрократът – той притежава познания на експерт относно предлагането на административни услуги, които са публични блага. В резултат на притежаваните професионални знания единствено от него, бюрократът се стреми да получи по –голям бюджет за издръжка на службата, където работи. Така допълнителните средства, които политикът му гласува, отиват не за допълнителни публични блага, а за приятни за бюрократа разходи – увеличен брой подчинени, нов автомобил, луксозно офис – оборудване за службата си и т.н.

- Институционализация на бюджетния процес – това означава, че одобряването на разходните статии на бюджета става на база предходни периоди, а не въз основа на тяхната истинска полезност, преценена с чисто икономически критерии. Много често липсата на гъвкавост на държавните разходи се оправдава с поети международни договорености, от които държавата няма право да се отклонява.

2. Класификация на държавните разходи

Класификацията на държавните разходи улеснява тяхното изучаване, защото ги подрежда и систематизира. Тя има, обаче, и прагматична цел – тяхното планиране, анализиране, контролиране и отчитане.

В зависимост от това дали чрез държавните разходи се създава или потребява БВП и национално богатство – биват пряко и непряко производителни

1. Чрез пряко производителните разходи се създава допълнителен БВП или те допринасят за бъдещо набиране на доходи – това са капиталовите разходи за придобиване на ДМА, земи, нематериални активи, капиталовите трансфери за общините и нефинансовите предприятия и т.н.

2. Непряко производителните разходи – съдействат за повишаване на покупателната способност и на благосъстоянието на домакинствата. Тези разходи обикновено се правят за здравеопазване, образование, повишаване на квалификацията на работната сила и др.

В зависимост от това, дали държавните разходи се повтарят в приблизително еднакъв размер или са породени от извънредни обстоятелства, те биват:

1. Редовни – те се правят през всяка бюджетна година в относително постоянен размер и предназначение

2. Извънредни – те са провокирани от неочаквани ситуации в икономиката – природни бедствия, производствени аварии или други катастрофични събития.

Според икономическата си класификация, държавните разходи биват:

1. Текущи разходи – създават полза обикновено в рамките на календарната година. Тук се отнасят разходи за заплати, задължителни осигуровки на наетите лица в държавната администрация, за закупуване на стоки и услуги, гарантиращи нормалното й функциониране, разходите за лихви, платени на местни и чуждестранни кредитори на държавата.

2. Капиталови разходи – създават полза за дълъг период, те се правят за придобиване на ДМА и ДНА, както и на финансови активи – акции в дадена фирма, банка или друга финансова институция.

Според функционалното им предназначение, държавните разходи се обособяват като:

1. Общи държавни служби

2. Отбрана и сигурност

3. Образование

4. Здравеопазване

5. Социално осигуряване, подпомагане и грижи

6. Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда

7. Почивно дело, култура, религиозни дейности

8. Икономически дейности и услуги

9. Разходи, некласифицирани в другите функции

За международни сравнения най-подходящи са икономическата и функционалната класификация на публичните (държавни) разходи.

Следва да се знае, че разходите по икономическа и функционална класификация би трябвало да съвпадат в абсолютна стойност.

3. Методът „разходи - ползи“

Съществува тенденция държавните разходи да нарастват в дългосрочен план. Необходимо е, обаче, да се спре безконтролното им нарастване, тъй като ресурсите в икономиката са оскъдни. Нещо повече, производствените фактори, вложени в публичното стопанство, са отнети от частното посредством данъчното облагане. Ето защо, ефективното им използване в публичния сектор е важен проблем. Разходните програми в публичното стопанство, за разлика от тези в частното, влияят на много по-голяма група от хора. Голямата им социална и икономическа значимост налага необходимостта от създаване и прилагане на техники за анализ и оценка на публичните разходни програми и проекти.

Методът „разходи-ползи“ е икономически метод за оценка на рационалността на дадена публична разходна програма в дългосрочен план. Поради дългосрочния характер на въздействие на публичните проекти, следва да отбележим, че активно се борави с концепцията за стойността на парите във времето.

Методът се използва предимно за оценка на инвестициите в капиталови стоки: строеж на инфраструктура, подобряване качеството на земята и много други. При него се съпоставят ползите, които дадена държавна разходна програма се очаква да създаде, с разходите, които трябва да се направят заради ползите. За това е необходимо и ползите, и разходите да се представят в парични единици към момента на оценката.

4. Характеристика на основните видове държавни разходи

А. Разходи за държавно управление - държавното управление е чисто публично благо. От него се ползват всички граждани на държавата (независимо дали желаем или не). Ако държавното управление е качествено, то всеки един гражданин извлича полза, а ако не е – се нанасят щети (вреди). Например макро-икономическата и финансова стабилизация у нас през 1997 г.

Държавните разходи за управление включват издръжката на държавната власт и управление – законодателната и изпълнителната, както и техните структури на местно и централно равнище.

От гледна точка на държавните разходи за управление, държавата се явява, от една страна, като крупен работодател – на всички, които работят в държавните структури и в същото време играе стабилизираща роля на трудовия пазар в условията на криза (рецесия).

Тъй като съвременната държава разполага с точно определен финансов ресурс (твърдо бюджетно ограничение), често пъти тя също прибягва до съкращение на своя персонал.

У нас няма основание да се смята, че разходите за издръжка на публичната администрация са раздути, Делът на разходите за заплащане на заетите в бюджетния сектор спрямо БВП постоянно спада от 6% през 90 –те години на XX в. до 3% през нашия век. Например, през 2011 г. 2,3% от БВП са за заплащане и издръжка на общите държавни служби, или 6,6% от общите държавни разходи.

За издръжка на общите държавни служби и за административна реформа през 2014 г. са предвидени 2,5 от БВП на страната.

Б. Разходи за национална отбрана и сигурност - тук се отнасят разходите, които държавата прави за отбрана, полиция, вътрешен ред и сигурност, за съдебна власт и администрация на местата за лишаване от свобода. В тази група се включват и публичните разходи за защита на населението и за управление на дейностите при кризи, стихийни бедствия и аварии (това са чисти публични блага).

С нарастване броя на населението, при чистите публични блага не се правят допълнителни (нови) разходи. Допълнителни разходи се правят само в случаите, когато се налага. Например при разработване и разпространяване на нови технолигии във военното производство. В съвременните условия (за разлика от периода на Студената война) военните разходи все пак постепенно спират да изтласкват разходите за наука, образование, здравеопазване, инфраструктура. Но редица автори считат, че контролът върху разходите за отбрана и вътрешен ред е затруднен заради чувствителността на обществото към тези чисти публични блага и заради голямото преговорно влияние и тежест, които Министерството на отбраната, респ. на вътрешните работи имат при ежегодното разпределяне на държавния бюджет.

През 2011 г. държавните разходи за отбрана и сигурност са 3,5 % от БВП на страната или 2 681,9 млн. лв. Това е около 10% от общите държавни разходи, т.е. нашата държава ще похарчи за непроизводителните военни разходи 24 пъти повече, отколкото за производителните научни разходи.

В. Разходи за социално-културни потребности - в тази категория може да се обособят разходите за здравеопазване, образование, социално подпомагане и за култура.

1. Разходи за здравеопазване - съвременните тенденции за намаляване на държавните разходи за здравеопазване са съобразени с практиката държавни средства да се изразходват само за преодоляване на пазарни дефекти, характерни за медицинската помощ и стоки. Кои са те?

- Наличие на външни ефекти – пример за такива дейности в здравната система са мерките срещу заразните и паразитни болести, задължителните ваксинации в рамките на човешкия живот. Чрез тях се намалява вероятността дадена личност да заболее, но се намалява и рискът тя да зарази околните лица.

- Информационна асиметрия – това е пазарен дефект, който трайно е свързан със здравеопазването. Неговата същност се състои във факта, че лекарите знаят повече за болестите, отколкото техните пациенти. Това се използва недобросъвестно от по-осведомената срана, която стимулира пациентите да ходят по-често на прегледи, без да имат нужда от тях. Така предлагането на медицинска помощ създава своето собствено търсене в името на повече доходи. Тук е мястото на държавата да упражни контрол и да защити интересите на пациентите (потребителите).

- Осигуряването на равен достъп на всички до медицински грижи – това е третият пазарен дефект, който налага държавата да прави разходи и да финансира частично или пълно здравеопазването. Ако предлагането на медицинска помощ зависеше само от пазара, той би подбирал единствено лицата с нисък риск от заболяване и/или с висок доход и лицата с високи здравословни рискове и ниски доходи ще останат извън медицинската помощ. Ето защо държавата прави разходи, за да ги включи в „покритието“, като плаща частично или дори изцяло медицинските грижи и стоки за тях.

С оглед рационализиране на държавните разходи за здравеопазване е налице тенденция в международен аспект на оттегляне на държавата от финансиране на здравния сектор. Този процес е логичен, предвид смесения характер на това публично благо. Все по-голяма част от финансирането на здравеопазването следва да поеме личността, тъй като в нейни ръце е изборът между здравословен и нездравословен начин на живот.

В България е в ход амбициозен публичен проект за въвеждането на система за задължително здравно осигуряване. За 2014 г. за здравеопазване са бюджетирани 2 900,5 млн. лв. или около 4,5 от БВП. Здравеопазването се финансира основно от три източника: НЗОК, републиканския бюджет и бюджетите на общините.

2. Разходи за образование - в условията на т. нар. нова икономика за постигане на икономически растеж се разчита на новите технологии и иновации, които са достъпни само на високо образовани хора. Инвестициите в образование са инвестиции в човешки капитал, който се превръща в основен производствен фактор в информационното общество.

Образованието също е смесено публично благо. При него ползата се поддава на индивидуализиране. Наред с ползата за конкретната личност, изразяваща се в по-добра подготовка, по-висока култура, образованието генерира и допълнителни (външни) ползи. Става въпрос, че всеки има полза от общуването си с по-образовани хора. Намалена е опасността от криминални прояви, защото образования човек се занимава със смислени и полезни изяви.

Ако условно разграничим образованието на основно, средно и висше, за висшето образование можем да кажем, че то е от онези смесени блага, при които съществува механизъм за изключване от потребление (конкурсни изпити, семестриални изпити, заверки и т.н.), но в рамките на допуснатите индивидите не си пречат, съперничат.

В икономическата теория надделява разбирането, че държавата трябва да прави образователни разходи само за основното и средното образование. При висшето образование експертите съветват държавата да ограничи своята разходна намеса, защото ползата от висшето образование има изявен частен (личен) характер.

Намесата на държавата в образованието и свързаните с това разходи се дължи на концепцията за т.нар. достойни блага. Типичен пример е задължителното начално образование, а където държавата е в състояние финансово да си позволи, и средното образование. Така, финансирайки от общите данъци се дава възможност и на по-ниско доходните домакинства да образоват децата си.

В развитите държави обект на публичен дебат е в кой сектор да се предлага образованието. Предвид факта, че ползата от него се индивидуализира и е възможно изключване от потребление, образованието може да се предлага от частни училища. Държавата определя правилата, с които следва да се съобразяват в конкуренцията си за учащи както държавните, така и частните училища.

Пред 2014 г. разходите за образование в РБ са 1 9750.5 млн. лв. или 3.7 %от БВП (или 9.4% от общите публични разходи у нас). Те са насочени за повишаване качеството на средното образование чрез системата за външното оценяване, за подобряване на материално-техническата база в държавните училища, повишаване обхвата и улесняване достъпа до средното образование, осигуряване учебния процес в държавните висши училища.

От тях за държавните висши училища е определено да се похарчат 420 млн.лв. вижда се, че у нас все още не се отчита напълно предимно частния характер на висшето образование като благо (то генерира полезност за конкретния индивид) и за него са заделени 25% от средствата за образование изобщо.

3. Разходи за социално подпомагане, осигуряване и грижи - делът на тези разходи е много голям в абсолютно и относително изражение, тъй като тук се отнасят разходите за пенсии, социални помощи и обезщетения, основани на Закона за социално подпомагане, Закона за интеграция на хора с увреждания и Кодекса за социално подпомагане

Тези разходи са израз на солидарността както между поколенията (трудоспособни и нетрудоспособни в пенсионна възраст), така и в рамките на едно и също поколение. В последния случай държавата подпомага финансово лица, които са инвалиди и/или безработни и не могат да вземат по обективни причини адекватно участие в пазара на труда.

Важно е да се изтъкне цикличният характер на разходите за социални помощи и обезщетения за безработни, което означава, че в условия на криза или на рецесия те нарастват. Това се дължи на финансовата подкрепа за техните доходи, които държавата прави чрез разходите за социално подпомагане и осигуряване

България не прави изключение от тенденцията на застаряване на населението. В съчетание с глобалната криза това са основните причини разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи да заемат 12.6 % от БВП, което е 36.1 % от общите държавни разходи през 2013 г.

4. Разходи за култура - част от многобройните културни дейности са чисти публични блага, за които държавата е длъжна да прави разходи.

Историята, културата и спортът на една страна са важни фактори за нейния имидж. Съществуват и такива прояви на културата, които създават положителни външни ефекти за голяма общност от хора. Такива са спортните бази, площатки и зали за масова физкултура и спорт.

Като българи сме облагодетелствани с богата хилядолетна култура, чиито традиции следва да се съхранят и предадат на следващите поколения. Държавата ни поема своята част от отговорността пред културното ни наследство чрез разходите, които ежегодно предвижда и прави. Би следвало да се отбележи, че приносът на държавата за развитие на културата не е само чрез разходната страна на ДБ. Държавата прави разходи и чрез приходната част на бюджета чрез предоставяне данъчни облекчения на икономически субекти, които спонсорират и/или организират културни прояви.

У нас разходите за култура се отчитат във функция „Почивно дело, култура, религиозни дейности“. Публичните разходи за култура през 2014 г. са 320 млн.лв., от които 90 млн. лв. са предоставени от Републиканския бюджет. Общо за тази функция през 2014 г. са отделени едва 0,6 % от БВП, което е 1,1% от общите държавни разходи

Оттук може да се направи изводът, че културните дейности засега не са приоритет.

Г. Разходи за изграждане на инфраструктура - разходите за инфраструктура спадат към капиталовите разходи според икономическата класификация, тъй като ползата от инфраструктурните обекти и съоръжения се очаква да е дългосрочна. От нея могат да се възползват сегашното и бъдещите поколения. От икономическа гледна точка добрата инфраструктура – транспортна, енергийна, съобщителна – допринася за повече сделки (транзакции) в икономиката.

Реализирането на обществено значими инфраструктурни проекти е сред основните приоритети на правителството. Изпълняват се проекти с голям мащаб, свързани с изграждане на транспортната система чрез развитие и модернизация на ключовата транспортна инфраструктура за връзки от национално, трансгранично и европейско значение.

Във връзка с устойчивото развитие от значение е и опазването и развитието на екологичната инфраструктура и възстановяването на природната среда и биоразнообразието. Полезните ефекти от реализирането на тези транспортни и екологични проекти са дългосрочни. Те имат социално-икономическо и стратегическо значение както в регионален, така и в национален план.

Д. Разходи за обслужване на държавния дълг - това са разходите за обслужване на главниците и лихвите по държавния дълг. Кейнсианската „революция“ в публичните финанси с право се свързва с въвеждането на цикличния бюджетен дефицит не като изключение, а като правило за приключване на бюджетната година. Това става нормално явление в съвременните бюджети на страните.Така разходите за обслужване на дълга се превръщат в сериозен разход за държавата.

Разходите за обслужване на дълга могат да се класифицират на разходи за обслужване на дълга към наднационалните и към други официални и частни кредитори. У нас това са погашения към Световната банка, Г – 24, Парижкия и Лондонския клуб. Частните кредитори могат да бъдат и местни лица за съответната държава. Ето защо много популярна класификация е: разходи по обслужване на вътрешния и на външния дълг. В първия случай става дума за кредити, предоставени на държавата от юридически и физически лица – местни за съответната държава. Във втория случай става дума за погашения по кредити, предоставени на съответната държава от чуждестранни правителства, юридически и физически лица.  

Голям интерес представлява дълговата тежест, която се измерва чрез съотношението между разходите за обслужване на дълга и БВП на страната. Прието е да се смята, че дълговата тежест засяга предимно външния дълг, тъй като погашенията – главница и лихви по нея – напускат държавата – длъжник. Така те се третират като своеобразен трансфер на доход към чужбина. В литературата по публични финанси, обаче, се говори и за прехвърляне на дългова тежест между различните поколения на една и съща държава. Смята се, че новите дългове сега означават по-високи данъци в бъдеще и така обричат бъдещите поколения на по-ниско благосъстояние.

Сериозен е въпросът за управлението на разходите по обслужване на дълга. Това е така, защото високата задлъжнялост и наличието на бюджетно ограничение водят до изтласкване на нелихвените държавни разходи. Това значи, че намаляват възможностите на държавата да предлага качествени публични блага. 

През 2014 г. България е бюджетирала за лихви 2 млр.лв., което е 3.5% от БВП на страната. За лихви по обслужване на вътрешния дълг са предвидени 600 млн.лв., а по външния – 1,4 млрд. лв.