БЮДЖЕТНА ТЕХНОЛОГИЯ И БЮДЖЕТЕН ПРОЦЕС

Проследяването на различните етапи на бюджетния процес дава представа за сложността на цялостната работа, която правителството, парламентът и другите държавни организации извършват по съставянето на финансовия план на държавата. След запознаването на тази тема ще знаете как протичат процесите по финансово управление на страната и кои са мотивите, от които то се ръководи.

1. Същност и структура на бюджетния процес

А. Определение на бюджетният процес - съвкупност от сложни финансови действия на различни държавни органи и подразделения, свързани с целия технологичен цикъл на бюджета. Това е цялостната дейност по планирането, съставянето, разглеждането, утвърждаването, изпълнението, приключването и отчитането на държавния бюджет.

Продължителността му е от 2 до 3 години, т.е той е по-продължителен от бюджетния период, който обхваща точно 1 г. Бюджетният процес е законово регламентиран по отношение на структура, срокове за изпълнение на отделните етапи и изискванията към тях. Осъществява се въз основа на КРБ, ЗУДБ и ЗДБ, който се приема всяка година. Той е важен процес, който трябва да осигури необходимите източници на средства за нормалното функциониране на държавата.

Б. Етапи на бюджетния процес - като етапи на бюджетния процес се обособяват:

- съставяне на проектобюджета на МФ

- разглеждане на проектобюджета на МС

- обсъждане и приемане на бюджета на НС

- разпределение и изпълнение на бюджета

- приключване на бюджета и отчитане на неговото изпълнение

Сложността на бюджетния процес идва от това, че при изпълнение на всяка една от неговите фази е необходимо съобразяване и координиране с всички останали закони, които се гласуват и прилагат в страната и които биха могли да имат касателство към ДБ. 

Например, основната част от приходите, които се планират в бюджета са от данъци, чиито размер и начин на събиране се регламентират в отделни закони, гласувани от парламента. Съгласно ЗУДБ, определянето на тези приходи трябва да става към датата на влизане в сила на ЗДБ за съответната година. Недопустимо е след тази дата и преди изтичане на срока на действието на бюджета да се правят промени в данъците. Влизането в сила на такива промени задължително трябва да става от датата на евентуалното изменение в закона за бюджета или от датата на следващия бюджетен период, т.е от началото на новата календарна година. Същото се отнася за всякакви промени, касаещи намаляване на държавните приходи или увеличаване на разходите по бюджета.

През различните етапи на бюджетния процес вземат участие всички държавни органи и институции, но инициативата и най-важна роля са на МФ. То трябва да вземе под внимание макроикономическите параметри на страната – БВП, доходи, разходи за заплати, инфлация и др., да обобщи информацията, получена от другите звена и да състави възможно най-добрия вариант на проектобюджет на страната.

2. Съставяне на проектобюджета

Всяка година МС издава решение за сроковете и етапите на бюджетната процедура – проектът за държавен бюджет за следващата календарна година се разработва на базата на одобрените от МС средносрочна фискална рамка, основни допускания, инструментите на политиките и очакваните резултати от тяхното изпълнение.

А. Първи етап (януари - април)

- До 31.01 министърът на финансите изготвя предварителна оценка на основните макроикономически показатели за тригодишен период в бъдеще и дава указания за изработване на прогнози за периода по първостепенните разпоредители с бюджетни кредити на общините.

- След консултации проекто-прогнозите се внасят за разглеждане и одобрение в МС, след което се внася пакетът за информация на заинтересовани комисии в НС.

Б. Втори етап (май-септември)

- в 20-дневен срок от одобряването от МС, министърът на финансите дава указания за подготовка на съставящите годишни проекто-бюджети

- до 24.06 Министерството на финансите разглежда и прави оценка на проектобюджетите с проекта по основните допускания и таваните на разходите

- до 2.09 Министерство на финансите  разработва законопроектът за държавния бюджет, като процесът включва консултации, актуализация и обсъждане

- до 30.09 министерски съвет обсъжда и одобрява законопроекта за държавния бюджет на РБ

В България е въведено програмно и ориентирано към резултатите бюджетиране - програмни бюджети разработват всички отраслови министерства. Целта на програмното бюджетиране е да се делегират повече отговорности и правомощия на отрасловите министерства. Тази схема на действие спомага за преодоляване на централизацията, за по-точна обосновка на целите, по-ефикасно използване на ресурсите и за представяне на ясна визия по това кой носи отговорността при неизпълнение на една или друга програма. Програмирането е съществен елемент на администрирането на европейските програми.

Предимство на програмния бюджет е, че в неговата структура се проявяват по-ясно политическите намерения на правителството. Под формата на конкретни програми, планирани и изпълнявани посредством бюджета, те се отразяват в неговите приходи и разходи.

Това е подходът, свързан с трите „К“, т.е. с отговора на следните три въпроса:

1. Каква е поставената цел, т.е. за какво се изразходват парите на данъкоплатците?

Отговорът на този въпрос показва стратегическите цели, поставени в основата на новия бюджет. Те имат водеща роля в системата от цели и представляват дългосрочни приоритети, отразяващи основните дългосрочни намерения и поети ангажименти на правителството в различните области на политиката. Голяма част от тях са не просто дългосрочни, а и постоянни – например законодателни рамки, осигуряване на вътрешен ред и сигурност и т.н. За по-голямо конкретизиране на стратегическите цели, те се подразделят на оперативни цели, които са по-лесни за измерване и управление.

2. Какво ще направи правителството за постигането на тази цел - отговорът на този въпрос представя програмите (т.е. мероприятията, дейностите и проектите), чрез които ще бъдат изпълнени оперативните, а чрез тях и стратегическите цели. Програмите са съвкупност от съвместими дейности и проекти, които се разработват и взаимно допълват за постигането на поставените цели. Всяка програма трябва да има само един първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, който да отговаря за нейното изпълнение, т.е. става въпрос за персонализиране на правомощия, но и на отговорност, при цялостната й организация, изпълнение и отчитане, както и съответно при неизпълнение. Всяка програма служи на една оперативна цел. По този начин се проявява по-лесно конкретния принос на дадена програма и съответно е по-лесно той да бъде оценен.

3. Колко ще струва постигането й - Отговорът на този въпрос е свързан с изразходването на ресурсите и се определя от формулираните цели, от правилното опериране на програмите и от включването в системата на личната отговорност на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити.

Чрез програмното бюджетиране, стремежът е да се изгради „чувство за собственост“ във всеки разпоредител с бюджетни кредити. Той е институцията, отговорна за постигане на целите и съответно формулирането и прилагането на програмите при най-целесъобразното изразходване на средствата.

3. Обсъждане и приемане на бюджета

А. Обсъждането на проектобюджета започва в 15 –те постоянни комисии на НС - всяка от тях се произнася за частта от представения проект, за която е компетентна. Всички становища и предложения на постоянните комисии се обобщават от Комисията по бюджет и финанси, която се произнася по тях.

Б. Проектобюджетът се внася за разглеждане в НС с цялата необходима аналитична проектна информация – придружава се с доклад на Министъра на финансите, посочващ основните моменти в предложения за разглеждане финансов документ. Продължителността на дебатите в парламентарната зала не е нормативно уточнена като срок, тъй като мнения и предложения може да изказва всеки член на парламента.

В. След разискванията се пристъпва към гласуване на бюджета на първо и второ четене - гласуваният на второ четене проектобюджет се превръща в бюджет на страната за съответната година, публикува се в ДВ и става закон.

Съществува вероятност, дори и на второ четене, бюджетът да не бъде приет. В този случай се предвиждат два възможни варианта:

- правителство, чиито бюджет не е бил приет, подава оставка, съставя се ново правителство, което изготвя нов вариант на проектобюджет на страната

- парламентът, който не е приел на второ четене представения проектобюджет се саморазпуска, провеждат се нови парламентарни избори и на новия парламент се предлага за гласуване същия вариант на проектобюджет.

Съгласно основния закон на РБългария – Конституцията, в случай на неприемане на проектобюджета се прилага първия вариант.

Г. В срок до 20 дни от обнародването на Закона за бюджета в ДВ, министърът на финансите подготвя и внася в МС проект на Постановление за изпълнение на бюджета - в срок до 20 дни след обнародването на ЗДБ в ДВ., МФ е длъжно да публикува постановление за изпълнението на бюджета, в което се конкретизират финансовите показатели по бюджетите на държавните органи и бюджетните организации. Въз основа на това постановление и в срок до един месец след публикуването му, последните трябва окончателно да уточнят бюджетите си по пълна бюджетна класификация и по тримесечия и да ги представят в МФ. То ги преглежда и се произнася за законността им. В случай, че съществуват нарушения, министерството поставя срокове, в които да бъдат отстранени.

Бюджетно балансиране и финансиране на бюджетния дефицит - бюджетното балансиране може да бъде срещната в литературата още и като бюджетно регулиране или финансово изравняване. Това е процесът на разпределяне на приходите и разходите между отделните бюджетни звена в състава на консолидирания държавен бюджет. Бюджетните звена в нашата страна са: държавния бюджет, бюджетът на ДОО и бюджетът на общините. Те са самостоятелно обособени бюджети, първите два от които се гласуват като закони от НС, а третият се гласува на сесия на общинския съвет в съответната община. В страните от федерален тип съществуват още бюджети на федерации, щатове или кантони, но при една унитарна държава, каквато е нашата, в състава на консолидирания държавен бюджет влизат само посочените по-горе три бюджетни звена.

В зависимост от правата, които държавата е делегирала на НОИ или на общините, те изпълняват определени функции за задоволяване на определени потребности на населението – икономически, социални или културни. При недостиг на средства по бюджета на социалното осигуряване, за покриване на неговите разходи, се отпускат суми от републиканския бюджет под формата на субсидии, но основното бюджетно балансиране е най-вече при взаимоотношенията между републиканския бюджет, като съставна част от държавния бюджет и бюджетите на общините

Между общините в страната съществуват различия по отношение на изградена инфраструктура, работеща икономика, брой на населението и степен на задоволяване на неговите потребности. Всичко това предполага различия във финансовата обезпеченост на различните териториални структури и необходимост от финансова помощ при някои от тях. При бюджетното балансиране приходите, които надвишават разходите, се изземват и предоставят на други общини, които имат недостатъчни приходи, а голям брой население и съответно – потребности от разходи. Балансирането, обаче, не означава автоматично централизирано изземване на приходите от едни и цялостно покриване разходите на други общини, с цел постигане на абсолютно равенство между тях. Това е невъзможно и нежелателно, тъй като, от една страна, противоречи на принципа на автономност на местните самоуправителни тела, а от друга страна, би намалило стимулите им за по-добра стопанска инициативност и търсене на неразкрити източници за реализиране на по-големи собствени приходи. Затова бюджетното балансиране е само форма на финансово подпомагане на икономически по-слаборазвитите териториални структури. Осъществяват се в две направления: чрез бюджетни трансфери под формата на субсидии и вноски и чрез системата на данъчното облагане.

Бюджетно балансиране чрез бюджетните трансфери – това са общите субсидии, целевите субсидии и вноските.

- Обща субсидия – това е абсолютна сума, която се предоставя безвъзмездно от държавния бюджет на бюджета на социалното осигуряване и на бюджетите на общините. Тя няма конкретно предназначение и дава свобода на действие на по-нисшестоящите звена по отношение на изразходването й. Общинското ръководство само определя конкретните направления за нейното използване, т.е. не се нарушава самоуправлението на общините по отношение разпределението на средствата. От друга страна, обаче, общата субсидия не стимулира стопанската активност на територията, а и не гарантира най-целесъобразното използване на държавните средства. Създава се нагласа за чакане наготово и изразходване на средствата според субективни преценки. Нещата се усложняват и от това, че общите субсидии заемат голяма част от приходите на общинските бюджети – средно около 30%

- По-добър вариант е целевата субсидия. При нея средствата също се предоставят безвъзмездно, но само в конкретни случаи и с конкретно предназначение – за придобиване на ДМА и за изпълнение на регионални програми и проекти от национално значение. При този вариант се нарушава автономността на общините, но е гарантирано използването на средствата с особено важно предназначение.

- Като форма на финансов трансфер се използва и субвенцията – сума, отпускана от държавния бюджет, с конкретно предназначение, която, обаче не поема цялостното финансиране на посочения обект, а допълва недостига на общински средства. Тук става въпрос за съвместно финансиране на проекти с важно общинско или национално предназначение. При по-пълно използване на местните ресурси, най- вероятно е значението на субсидиите да намалее, докато това на субвенциите се увеличи, като те ще касаят екологични проекти или големи инфраструктурни обекти, където ще е нужно и чуждо финансиране.

- Трансфер може да съществува не само отгоре надолу, но и в обратната посока – това е вноската. Уреждането на финансовите взаимоотношения чрез вноска може да възникне само при общини, в които приходите превишават разходите им и превишението се предоставя на ДБ за преразпределяне.

Бюджетно балансиране чрез данъците, събиране на територията на общината

Извършва се, като част от събраните чрез данъците средства се оставят на разположение на местните структури. Това е начин да се стимулира икономическата активност на общините, като се постави в пряка зависимост от интереса им за набиране на повече средства.

- В Закона за общинските бюджети, като собствени данъчни приходи са упоменати местните данъци: данък върху недвижимите имоти, върху наследството, върху придобиване на имущество по възмезден или безвъзмезден начин, данък върху превозните средства. Техните размери, обаче, не се определят от местните самоуправителни органи, а се гласуват със закон от парламента. По такъв начин общините нямат свобода за самостоятелни решения, от гледна точка набиране на приходи, в зависимост от икономическите и демографските особености на тяхната територия. От 2005 г. могат да определят размера на ставката, но в определени граници.

- Най-голям приход в общинските бюджети осигурява т. нар. споделени данъци. Те постъпват в ДБ, но част от тях остава като приход за общината. Това са 50% от данъка върху доходите на ФЛ и 10% данък за общините (по ЗКПО). Приходите от акцизния данък са също споделени, но те представляват малка част от местните приходи.

С най- голям дял в приходите на общинските бюджети са средствата, които постъпват от облагане доходите на ФЛ. През последните години, обаче техния относителен дял трайно намалява. Това се дължи на въвеждането на патентния данък, който също е общински и на голямата безработица.

Като обобщение може да кажем, че целта на балансирането на приходите и разходите между отделните звена на консолидирания държавен бюджет е оказване на финансова помощ, но не и постигане на цялостно равенство в идеален вариант. В някои от бюджетите може да се постигне балансираност в приходите и разходите, при други може да се очертае бюджетен излишък или дефицит, което като цяло да даде отражение върху консолидирания бюджет.

Бюджетният дефицит е резултативна величина, която се формира под въздействието на приходите и разходите. Той изразява превишение на разходите над приходите по бюджета в рамките на бюджетния период. Натрупването на дефицит всяка година води до формирането на държавен дълг. Следователно, дефицитът не трябва да се разглежда затворено, в ограничените рамки на дадена бюджетна година

Класически методи за покриване на бюджетния дефицит са пряк кредит от ЦБ и емисия на ДЦК. С въвеждането на паричния съвет в страната първият вариант бе забранен от новия закон за БНБ и отпадна. При втория вариант също настъпиха някои промени. В резултат на по-редовните данъчни постъпления  и намалялата потребност на бюджета от вътрешно финансиране (което трябва да се връща с лихви), МФ ограничи обема на новите емисии на ДЦК

4. Изпълнение на бюджета. Разпределение на приходите и разходите

При положение, че цялата работа по съставяне, гласуване и приемане на ДБ е приключила в срок, то тогава изпълнението на бюджета започва от първия ден на новата бюджетна година (у нас – 1 януари). Съгласно ЗУДБ, МС организира изпълнението на републиканския бюджет чрез МФ, министри и ръководители на централни ведомства. След публикуване на постановлението на МС за изпълнение на бюджета, първата работа е да се направи разпределението му по пълна бюджетна класификация и по тримесечия.

Бюджетната класификация е система от методи, принципи и форми за конкретизиране и подреждане на показателите за бюджетните приходи и разходи в съответни планове, отчетни и други документи, чрез които се управляват бюджетните процеси. 
- Съгласно действащата в РБ Единна бюджетна класификация, приходите се подразделят на параграфи и подпараграфи.

- Разходите могат да се подразделят, както по параграфи и подпараграфи, така и по функции, групи и дейности.

След като се извърши разпределението на приходите и разходите в бюджета по пълна бюджетна класификация, се пристъпва към неговото изпълнение. Изпълнението на бюджета означава редовно събиране на планираните приходи и своевременно плащане на предвидените разходи, с цел ритмичното протичане на икономическите и социалните процеси в страната. Изпълнението на бюджета може да се разграничи на две части – изпълнение на приходната част и изпълнение на разходната част

А. Изпълнение на държавния бюджет по приходната му част - изпълнението на приходната част започва от началото на бюджетния период. Основната цел е осигуряването на необходимите постъпления от данъчен и неданъчен характер. Като такива в държавния бюджет постъпват:

- Целият събран данък върху добавената стойност (заема най-голям относителен дял от данъчните приходи)

- 50% от данъка върху доходите на физическите лица

- данъци върху печалбата

Разпределението на данъчните и неданъчните приходи в бюджета за 2014 г. е показано на таблицата:

Организацията и сроковете за набирането на различните приходи в бюджета се регламентират в съответни закони и именно затова е много важно да не настъпват нормативни промени по тях след започване на етапа по изпълнение на бюджета.

При акумулирането на приходите в бюджета, за тях може да се каже, че постъпват в „касата“ на държавата, затова и изпълнението на бюджета по приходната му част се нарича касово изпълнение на бюджета. 
Възможно е, в определен период от изпълнението, обемът на очакваните приходи да не съвпадне по срок с действителното им набиране, а в същото време да съществува неотложна нужда от средства за покриване на определени държавни нужди. В този случай говорим за появата на „касови разриви“- необходимост да бъдат извършени разходи, за които не са постъпили адекватни приходи. Касовите разриви се покриват за сметка на краткосрочно кредитиране по ред, определен в ЗБНБ. При временни касови разриви по съставните бюджетни звена, ЗУДБ дава право на МФ да отпуска или ползва безлихвени заеми за сметка на свободни бюджетни и извънбюджетни средства. Те, обаче, задължително трябва да бъдат върнати в срок от три месеца и този срок трябва да приключва преди края на бюджетната година. 

Касовото изпълнение на бюджета се изгражда на принципа на единството на касата. Всички приходи постъпват в една обща сметка или каса и само от там се финансират държавните разходи. Известни са две системи за касово изпълнение на бюджета:

- Ковчежническа система -  това е исторически по стара система. При нея за събиране на приходите по бюджета са се създавали специални каси към данъчните служби, отдели и управления. Особеното при нея е, че се е прилагала в съчетание с фондовото начало в бюджетното управление. В зависимост от видовете събрани приходи, са се оформяли фондове със специално предназначение. Всеки фонд си е имал собствен приходоизточник и се е използвал за финансиране на конкретно определена дейност. Недостатъкът на тази система е, че не винаги е възможно за всеки разход да се намери приходоизточник, а и не винаги набраните средства в даден фонд са били достатъчни за покриване на необходимия разход. Освет това, съществуването на фондовата система е в противоречие с принципа за единство на бюджета и централизирането на държавните средства.

- Банкова система – възниква като по-съвършен начин за акумулиране на бюджетните приходи. С развитието на банковите институции, касовото изпълнение на бюджета постепенно се утвърждава като една от техните основни функции, а ЦБ-а постепенно се превръща в главен касиер на държавата. При банковата система банките са упълномощени от държавата да извършват действия по набиране на приходите, тяхното съхранение, обслужването на бюджетните и извънбюджетните сметки и изплащане на суми по държавните разходи на оторизираните за това лица. Всички тези дейности, разбира се, се извършват под контрола на ЦБ, която е и основен депозитар на държавата. Тя организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет чрез търговски или други банки. Министърът на финансите и управителят на БНБ съвместно издават наредба за касовото изпълнение на държавния и общинските бюджети и бюджета на социалното осигуряване. Всички действия по касовото изпълнение на държавния бюджет, както и съхраняването на парични и други ценности във връзка с това, се извършват безплатно.

Б. Изпълнение на бюджета по разходната му част - след утвърждаването на бюджета и разпределението на средствата по тримесечия, започва и изпълнението му по разходната част. Това изпълнение е свързано с огромни отговорности и е от особена важност. По тази причина и подлежи на по-строг контрол, в сравнение с изпълнението на приходната му част. При разходната част, утвърдените суми по отделни елементи на бюджетната класификация, в границите на които могат да се извършват разходи по бюджета, се наричат „бюджетни кредити“. 

Понятието „бюджетен кредит“ няма нищо общо с икономическата категория „кредит“, който подлежи на връщане в определен срок и с лихва. Бюджетният кредит може да се оприличи по-скоро на субсидия, която се предоставя безвъзмездно, с определено предназначение.

Изразходването на бюджетните кредити е свързано с предоставянето им на лица, наречени „разпоредители с бюджетни кредити“, които се определят от МС. Това са министерства, общини и бюджетни учреждения, които се подразделят в следния ред:

- I-ва степен разпоредители с бюджетни кредити – това са главните разпоредители по държавния бюджет – министри и ръководители на централни ведомства. Ръководените от тях държавни органи съставят собствени бюджети.

- II- ра степен разпоредители с бюджетни кредити – това са ръководителите на бюджетни организации в структурата на министерствата, ведомствата и други държавни органи. Те не съставят самостоятелни бюджети, а само „бюджетни сметки“.

Всички постъпили приходи в бюджета се разпределят и насочват от МФ, в съответствие с тримесечното разпределение на разходите. Размерът на разходите трябва да е планиран така, че да не надхвърля размера на приходите, постъпили по банковите сметки на републиканския бюджет и на разпоредителите с бюджетни кредити. Предоставянето на средствата се извършва по специално открити за целта бюджетни сметки в търговските банки. Главните разпоредители с кредити изпращат в МФ разходни предписания, с които уточняват исканите бюджетни средства, утвърдени по тримесечно разпределение. След постъпването на сумите по банковите им бюджетни сметки, първостепенните разпоредители разпределят бюджетните средства към общините и ведомствата, които са разпоредители от втора степен. Средствата им се отпускат по утвърдена бюджетна сметка, разпределена по тримесечия и параграфи, която играе ролята на планов документ и съответства на определена част от ДБ. Реалните средства се предоставят с платежно нареждане по бюджетна банкова сметка. 

Единната сметка осигурява условия за по-ефективно управление на бюджетния ресурс и по-висок контрол върху дейността на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити при изразходването на предоставените им бюджетни кредити. Целта е постигане на гаранция за целесъобразно използване на средствата без уклон към преразходи.

Системата „Трежъри“ е система на държавното съкровище и има за цел да централизира държавните ресурси в една сметка с цел рационализиране на платежния процес. Основните функции на системата са свързани с касовото управление, финансовото планиране и прогнозиране на касовите потоци и отчетността и контрола на държавния бюджет.

Действието на системата „Трежъри“ се проявява в две насоки:

-реорганизация на системата за банково разплащане между бюджетните организации и подобряване режима на управление на техните банкови сметки чрез въвеждане системата на единна сметка в БНБ, като елемент на системата на държавното съкровище

-внедряване на нова информационна система, обслужваща финансовото управление в бюджетния сектор

През годината, министърът на финансите има право, в изпълнение на нормативен акт, да прехвърля кредити между бюджетите в състава на държавния бюджет (републикански, на съдебната власт и на Сметната палата). Това прехвърляне на кредити, обаче, от един бюджет към друг, не трябва да нарушава цялостния баланс на държавния бюджет, а и предназначението и размера на кредитите трябва да се запази. За компенсация на тези прехвърляния могат да си извършват промени между елементите на бюджетната класификация по бюджетите на разпоредители с бюджетни кредити от първа степен, но само след съгласието на министъра на финансите. От своя страна, след извършване на тези промени в елементите и в техните рамки, първостепенните разпоредители с бюджетни кредити трябва да направят корекции по бюджетните сметки на второстепенните разпоредители.

В случай, че през годината възникнат непредвидени държавни разходи, които са важни и не могат да бъдат отложени, за покриването им задължително се иска разрешение от МС. 
Искането трябва да е придружено с писмено становище на министъра на финансите за всяко предложение за бюджетен кредит. След разглеждане на писменото становище, МС може да разреши един от следните два варианта:

1. Ако има преизпълнение на собствените приходи по бюджета, или могат да бъдат разкрити нови приходоизточници, без това да наруши баланса по държавния бюджет, тези приходи ще финансират новите кредити.

2. Ако първата възможност не съществува, тогава бюджетните кредити се покриват от натрупания резерв

Сметната палата осъществява контрол върху правилното изпълнение на бюджета през цялата година.

5. Приключване и отчитане на бюджета

А. Приключване на бюджета - приключването на бюджета се извършва периодично – тримесечно и годишно. 
Всяко тримесечие всички бюджетни учреждения съставят баланс, като обобщаването се извършва от най-ниското равнище – учреждения, къв общините и МФ. То се осъществява по обобщени показатели – финансови и натурални, за постъпилите приходи и извършените разходи. Успоредно с бюджетните учреждения, отчет за каксовото изпълнение на бюджета и извършените разходи, изготвя и БНБ.

Периодичното приключване дава възможност за извършване на текущ контрол по изпълнението на бюджета. При откриване на отклонения от гласуваните показатели, може да се реагира по-навреме и да се извършат корекции. При неизпълнение на някои от приходите или разходите се прави анализ, чрез който да се установят причините и да се набележат мерки за тяхното отстраняване. Особеното при периодичното приключване на бюджета е, че въпреки наименованието му, след неговото извършване, действието на бюджета не се преустановява. Това е вид контрол, резултатите от който трябва да послужат за насочване на вниманието към определени показатели, чието изпълнение не върви така, както е предвидено.

След изтичане на бюджетния период, се извършва годишно приключване на бюджета. То е вече окончателно и след него действието на бюджета спира. Същността му се състои в крайно установяване на размера и структурата на всички реално постъпили приходи и извършени разходи в рамките на бюджетния период. Осъществява се по всички елементи на бюджетната класификация. 

Използват се два начина за приключване на бюджета – бюджетна жестия и бюджетен екзерсис.

В нашата страна е възприета бюджетната жестия. При нея годишното приключване се осъществява на 31.12, т.е. на последния ден от бюджетната година. След тази дата всички плащания и постъпления по стария бюджет се преустановяват. Всички разпоредители с бюджетни кредити са задължени до края на бюджетния период да съберат предвидените приходи и да извършат съответните разходи, защото сметките по стария бюджет се закриват. От 1.01 се откриват нови сметки, но те са вече за следващия бюджет. Съответно при това приключване е възможно вече и установяването на бюджетен излишък или дефицит.

Б. Отчитане на бюджета - отчетът за изпълнението на бюджета се изработва след приключването му. Той се съставя въз основа на обобщени данни от всички бюджетни звена. Този отчет се внася за разглеждане в МС, а след това се утвърждава от парламента. Отчетът по изпълнението на бюджета от предходната година се гласува и публикува, заедно с новия бюджет за следващата бюджетна година. Приемането на отчета по изпълнението на бюджета е израз на одобряване финансовата политика на правителството и освобождаването му от финансова отговорност. С приемането на отчета приключва и бюджетния процес.