СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ФИНАНСИТЕ НА ФИРМАТА

1. Обща характеристика на финансите 

Финансите са научна дисциплина, анализираща управлението на парите и другите финансови активи. От своя страна, финансови наричаме тези активи, които имат парично изражение и представляват дълг, подлежащ на погасяване или право на собственост, даващо право на доход.

А. Финансовите операции предполагат използване (емисия) на специални финансови инструменти. Прилагането на финансови инструменти позволява, от една страна, отлагане на реалното плащане (финансиране) и получаване на доход (инвестиране), от друга. Тези две страни на финансовите инструменти като пасиви и активи, генерират едновременно търсене и предлагане на свободни ресурси.

В тесния смисъл на думата потребност от финансиране възниква тогава, когато определени разходи, свързани със закупуване на основен капитал или извършване на плащания по частни и публични задължения, не могат да бъдат извършени веднага и се налага вземане на пари назаем.

Като правило, финансовите активи се търгуват на съответните финансови пазари, балансиращи търсенето и предлагането на финансовите инструменти. Тъй като става въпрос за покупка и продажба на определени права и задължения, то финансовите пазари са тясно свързани с институционалната структура на икономиките на отделните страни и световното стопанство.

Б. Ролята на финансите обаче не се изчерпва с това. Съвременните икономики са изградени изцяло върху паричното обръщение. Това означава, че стоките не се разменят срещу стоки (бартер), а обменът се разделя като минимум на две операции:

1. Първо, продажба срещу получаване на пари. На тази фаза продавачът финансира купувача, т.е. притежателят на стоката получава финансов инструмент (пари), срещу реално предоставени стоки или услуги. Самата парична емисия е дълг на емитента (държавата) към частния сектор.

2. Вторият етап се свежда до купуване на необходимия краен продукт чрез заплащане в парична форма (първоначалният продавач-кредитор получава търсената от него стока).

В този контекст, икономическите науки могат да се разделят на две части. Класическата икономическа теория (икономикс) се занимава с оптималното използване на реалните ресурси, докато финансовата наука изучава паричните измерения на икономическия обмен.

На практика, икономическият обмен винаги предполага възникване на нови или уреждане на предишни финансови задължения. Ето защо, финансовите отношения, в широкия смисъл на думата, представляват нещо като огледално отражение на процесите в реалната сфера (т.е. процесите на производство, обмен и потребление на стоки и услуги от нефинансов характер).

При това, не само “реалният” стопански обмен, поражда определени права и задължения от финансов характер, но и обратното, операциите на финансовите пазари придобиват самостоятелна роля и водят, в последна сметка, до преразпределение на доходи и собственост, свързани с потреблението на материални и нематериални блага, както и с натрупването на физически, човешки (human) и социален (social) капитал.

В. Финансилизиране на икономическите процеси - този универсален характер на финансите води до „финансиализиране” (financialization) на икономическите процеси. По тази причина, говорим за публични финанси, финанси на фирмата, международни финанси, финансов анализ, потребителски финанси (consumer finance), финансов капитал и т.н. Това, което наричаме банково дело и кредитни и парични пазари, също влиза в широкото разбиране за категорията финанси.

„Финансиализирането” има своята цена. Заместването на бартерната търговия с финансиране не само разширява възможностите за обмен стоки и услуги в пространството и времето, но означава и поемането на риск и неопределеност, породени от възможността за непогасяване на заемите или промяна на цената на финансовите активи, например инфлация (свиване на покупателната сила на парите) или понижаване на борсовите котировки. Финансовите рискове са генерирани както от поведението на икономическите агенти и държавата, така и от чисто природни фактори.

В много случаи можем да приемем, че икономическите агенти максимизират не полезността, а такива чисто финансови резултати (ползи), като парични доходи и печалби. В други случаи, парите и останалите финансови активи могат да влизат във функциите на полезност (money-in-the-utility-functions). Това означава, че финансите са базова категория, необходима за осмисляне на другите съставни части на икономическия анализ.

2. Същност на финансите и на финансовото управление на фирмата

В триадата, на която се проявяват финансовите отношения – държава, фирма, домакинство, ключово място заемат фирмените финанси (корпоративни финанси).

За фирмения успех от особена важност е доброто управление на финансовата страна. 

А. Същност на финансите на фирмата - като израз на паричните взаимоотношения на отделната фирма са в основата на публичните финанси, персоналните финанси и дейността на финансовите институции.

Всяко предприятие може да се разглежда като съвкупност от финансови ресурси, постъпващи от различни източници:

1.Инвеститори, влагащи собствени средства в компанията

2.Кредитори

3.Доходи, получени в резултат на успешната дейност на фирмата – Печалба, резерви.

Финансовите ресурси на фирмата се направляват (инвестират) за:

1.Придобиване на ДА

2.Създаване на МЗ

3.Финансиране на дебиторската задлъжнялост (вземанията)

4.Като налични пари и ликвидни ценни книжа

Тези изменения обикновено протичат постоянно и се наричат движение на капитала.

В съответствие с фирмените цели и план ръководството на фирмата, в лицето на финансовия мениджър, управлява това движение на финансовите ресурси.

Предмет на управлението на финансите на фирмата са паричните потоци при набавяне на финансови ресурси на фирмата и тяхното влагане в различни активи, както и организацията на обръщението на паричните средства, с цел повишаване благосъстоянието на собствениците.

Б. Управлението на финансовите отношения във фирмата изисква да се решат следните въпроси:

1. Какъв трябва да бъде ръстът на фирмата?

2. Какви дълготрайни активи трябва да придобие предприятието: земя, сгради, оборудване, дялови участия, т.е. да се открият най-ефективните дългосрочни инвестиции?

3. Какъв трябва да бъде размерът на необходимите финансови ресурси за финансиране на инвестициите на фирмата?

4. Откъде да се осигурят необходимите финансови ресурси, чрез нови дялови вноски (емисия на акции за акционерите дружества) или получаване на кредити, т.е. каква трябва да бъде структурата на капитала?

5. Как да се управлява най-добре оборотният капитал: колко пари и стоково-материални запаси да се поддържат; трябва ли да се продава на кредит и ако да, при какви условия и срокове; как да се получи необходимото краткосрочно финансиране, какъв да бъде оптималният размер на поддържаната парична наличност?

6. Как да се осигури устойчивото развитие на компанията и своевременно да се разпознават симптомите на кризата?

Стратегическата цел на финансовото управление е увеличаване ползата за собствениците, а тактическата е стремеж към печалба. Главната оперативна краткосрочна финансова цел е поддържане на платежоспособността на фирмата.

Платежоспособността е възможността на предприятието да извършва всички възникващи плащания към доставчици, персонал, бюджет, обществено осигуряване и други, както и да погасява текущите вноски по предоставените заеми.

3. Функции на финансовия мениджър

А. Финансовото управление се осъществява обикновено от финансовия мениджър на фирмата, който изпълнява определени функции, които могат да се систематизират в две групи:

Функции, свързани с управляващия субект - характерни са за всеки процес на управление и включват: финансово планиране, организиране на финансовата дейност, регулиране на финансовата дейност, финансов анализ, контрол на финансовата дейност.

Функции, свързани с управлявания обект - те обхващат финансиране и инвестиране. Често тези две функции се квалифицират като основни за финансовото управление.

1. Финансирането – свързано с определяне на потребностите  на фирмата от финансови средства, осигуряването на необходимите ресурси и структурирането им по оптимален начин.

Различават се активно и пасивно финансиране:

- При пасивното финансиране – бъдещите потребности от капитал се определят и осигуряват независимо от влиянието им върху величината и структурата на капитала, като не се отчитат възможностите на фирмата да възстанови използваните финансови средства.

- При активното финансиране – установяват се всички възможни варианти и комбинации на източници на ресурси за финансиране на инвестициите и се избират онези, които спомагат за реализирането на стратегическата финансова цел на фирмата.

2. Инвестирането – е всяко действие, свързано с влагане на осигурените капитали в различни активи (материални, нематериални, финансови), с оглед реализиране на стратегическата финансова цел. Успешната инвестиционна дейност на компанията е най-важната предпоставка за максимизиране благосъстоянието на собствениците.

За да управляват рационално финансовите взаимоотношения във фирмата, ръководителите и специалистите от управление финансово трябва да знаят да:

- Определят с помощта на съответни методи и модели съпоставимата стойност на различни активи, придобивани чрез инвестиране;

- Установят каква е степента на риска, свързан с инвестирането на осигурените финансови средства в активи с различни срок на съществуване и чувствителност към промените на пазара и методите за управление на този риск;

- Определят стойността на различните видове ресурси, привлечени от финансовите пазари и да оценяват техните предимства и недостатъци;

- Установят каква е степента на финансовия риск, свързан със съотношението между собствен и привлечен капитал;

- Анализират финансовото състояние на фирмата и изготвят препоръки за неговото подобряване;

- Разпознават своевременно симптомите на кризата и предприемат адекватни мерки за преодоляването й;

- Познават и прилагат нормативните предписания, свързани с регулирането на финансовата дейност във фирмата.

Отличителна черта на корпорациите е, че собствениците наемат финансови мениджъри, които да представляват интересите им и да вземат текущите финансови решения. Големите акционерни компании имат вицепрезидент по финансовите проблеми. Той управлява и контролира финансовата дейност, отговаря за разработването на финансовата политика на фирмата и финансовите планове и е съветник на директора по финансовите въпроси. Към него са обособени две основни направления – счетоводно, което се оглавява от главен счетоводител (контрольор, ревизор) и финансово, оглавявано от ковчежник.

4. Активи и Пасиви на предприятието

А. Същност на Баланса - най-обобщена форма на имущественото и финансово състояние на предприятието е счетоводният баланс. Свързването на двете основни функции (финансирани и инвестиране) на финансовото управление с баланса е причина балансовия модел на фирмата да е в основата при изясняването на същността на корпоративните финанси, а балансът на предприятието да бъде основен информационен източник.

Съдържанието на счетоводния баланс по отделни елементи – раздели и групи, е регламентирано в счетоводните стандарти и Закона за счетоводството. Балансът съдържа данни както за текущия, така и за предходния отчетен период, което е предпоставка да се получи представа и за измененията в имущественото и финансовото състояние на предприятието.

Б. Структура на счетоводния баланс - балансът на предприятието включва две части – балансова и задбалансова. Балансовата част съдържа информация за активите, собствения капитал и пасивите на предприятието.

Активите - активите са всички ресурси, които предприятието притежава от минали събития и с които то извършва своята дейност.

Съставът и структурата на активите на фирмата са резултат на инвестиционната й дейност.

В зависимост от времето, през което предприятието черпи икономическа изгода, активите се класифицират на дълготрайни и краткотрайни активи.

1. Дълготрайни активи

Икономическа изгода от ДА се черпи през повече от 12 м. период.

Те включват:

- Дълготрайни нематериални активи (ДНА) – продукти от развойна дейност, концесии, патенти, търговски марки, програмни продукти и други подобни права и активи;

- Дълготрайни материални активи (ДМА) – земи и сгради, машини, производствено оборудване и апаратура, съоръжения, продуктивни и работни животни;

- Дългосрочни финансови активи (ДФА) - акции и дялове в асоциирани и смесени предприятия, предоставени заеми, свързани с асоциирани и смесени предприятия, притежавани други дългосрочни дългови ценни книжа (с нетърговска цел), други предоставени заеми. Включват се притежаваните акции, дялове, дългосрочни ценни книжа, които не са с търговска цел.

2. Краткотрайни активи

Икономическата изгода от тях се черпи еднократно или в рамките на 12 м., или в рамките на оперативния цикъл – времето на придобиване, преработване, реализиране на готовата продукция и получаване паричната стойност.

Краткотрайните активи включват:

- Материалните запаси (МЗ) – суровини и материали, незавършено производство, продукция и стоки, млади животни и животни за угояване и др.;

- Вземания – вземания от клиенти и доставчици, вземания, свързани с асоциирани и смесени предприятия, други вземания;

- Краткосрочни финансови инвестиции – акции и дялове, притежавани в други предприятия с търговска цел, дългови ценни книжа от други предприятия с търговска цел или с падеж до 12 м.

- Парични средства

- Разходи за бъдещи периоди

Пасивите и Собствения капитал - източниците на финансови ресурси на предприятието са Пасивите и Собствения капитал от счетоводния баланс на предприятието.

1. Пасивите - пасивите са съществуващите задължения на предприятието от минали събития и от чието уреждане се очаква икономическа изгода.

Пасивите биват дългосрочни и краткосрочни:

- Краткосрочни пасиви – даден пасив се класифицира като текущ (краткосрочен), когато се очаква да се уреди в нормалния оперативен цикъл, държи се предимно с цел търгуване, следва да бъде уреден в рамките на 12 м. след края на отчетния период.

Текущи пасиви са краткосрочните банкови заеми, задължения към доставчици, задължения към персонала, осигурителни задължения, данъчни задължения и др.

- Дългосрочни пасиви – Финансовите пасиви, които осигуряват дългосрочно финансиране на предприятието и които не следва да бъдат уредени в срок от 12 м. след отчетния период са нетекущи (дългосрочни) пасиви.

В състава на тези източници са дългосрочни банкови заеми, облигационни заеми и др.

2.Собствен капитал - собственият капитал е остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадането на всичките му пасиви. Той отразява участие на собствениците във финансирането на предприятието.

В състава му се включват:

- Основен капитал

- Премии от емисии

- Резерв от последващи оценки

- Резерви – законови резерви, резерв, свързан с изкупени акции, резерв, съгласно учредителен акт, други резерви

- Натрупаната печалба (Загуба) от минали години

- Текуща печалба (Загуба)

Измененията в отделните му компоненти са представени по-подробно в отчета за собствения капитал.

5. Приходи, разходи и финансов резултат на предприятието

Важна роля за анализа на финансовото управление на предприятието има Отчетът за приходите и разходите (отчет за доходите). Той осигурява систематизирана информация за приходите, разходите и финансовия резултат на предприятието.

А. Приход е нарастването на икономическата изгода през отчетния период при придобиване на активите или намаляване на пасивите.

В състава на приходите се включват:

1. Приходи от дейността:

- Нетни приходи от продажби на продукция, стоки, услуги

- Приходи от участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия

- Приходи от други инвестиции

2. Финансови приходи:

- Приходи от положителни разлики от промяна на финансови инструменти

- Положителни разлики от промяна на валутни курсове и от други преоценки

3. Извънредни приходи

Не са свързани с дейността на предприятието и имат случаен характер

Б. Разход е намаляването на икономическата изгода през отчетния период при извеждане извън предприятието или намаляване на активите.

В състава на разходите се включват:

1. Разходи за дейността:

- Разходи за суровини, материали и външни услуги

- Разходи за персонала (възнаграждения, осигуровки)

- Разходи за амортизации и обезценка

- Други разходи – в т.ч. балансова стойност на продадени активи, разходи за провизии

2. Финансови разходи:

- Разходи от обезценка на финансови активи, валути, включително инвестиции, признати като текущи активи

- Разходи за лихви и други финансови разходи

3.Извънредни разходи

В. Финансов резултат - разликата между приходите и разходите е финансовият резултат (счетоводната печалба или загуба на фирмата). След приспадане на дължимите данъци, от нея се получава нетната (балансовата, чистата) печалба на предприятието.