ПРИХОДНА СИСТЕМА НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

В тази тема ще се запознаем със същността и характера на паричните приходи на държавата и на публичното стопанство. Ще характеризираме източниците на приходи и формите и методите за тяхното акумулиране за финансиране на публичните разходи. Ще бъде характеризирана и класификацията на приходите с оглед на техния анализ и изучаване.

1. Теоретични основи на държавните приходи

Съвременната държава е изправена пред сериозни предизвикателства, в преодоляването на които трябва да е активна. Борбата с климатичните промени, застаряването на населението, иновациите, необходимостта от справяне с международната организирана престъпност, необходимостта от структурни промени в икономиката, изискват сериозна финансова намеса на държавата. Глобалните финансово-икономически кризи също са свързани с антикризисни мерки на държавата. Всичко това очертава внушителния финансов ангажимент на държавата в съвременната икономика, който тя реализира чрез своите приходи.

За финансиране производството на публични блага, които държавата осигурява на своите граждани, следва да се реализират необходимите ПРИХОДИ.

Държавните приходите са парични суми, с които тя разполага за посрещане на своите разходи. Те представляват парични плащания от местни и чуждестранни физически и юридически лица, чужди държави и международни организации с принудителен и задължителен характер, в полза на държавата, с които тя финансира своите разходи.

Освен това, държавата може да реализира и собствени приходи от собствената си стопанска дейност. В по-голямата си част приходите нямат непосредствено еквивалентен характер, независимо, че държавата предоставя на своите граждани публични блага.

Приходите на държавата могат да се определят като съставна част от БВП и националното богатство, която на принудително- задължителна основа се акумулира в бюджета за финансиране на колективните потребности.

Чрез формиране на приходите държавата въздейства върху:

- възпроизводствените процеси  в страната

- темповете на икономически растеж и устойчиво развитие

- постигане на повече подоходно равенство и социална справедливост

- нетните печалби и доходи на фирмите и на гражданите / домакинствата

- структурата на икономиката като комбинация от различни сектори и икономически дейности (отрасли)

В по-голямата си част акумулирането на приходите на държавата изразява главно преразпределителни процеси, понеже се изземва в бюджета част от вече формирани и реализирани доходи на стопанските субекти и индивиди. Една част от приходите, в рамките на данъците върху разходите (косвени данъци), е резултат от преразпределението на доходите. Следователно, в основата на формирането на приходите на държавата стои разпределението и преразпределението на БВП и на част от националното богатство.

И така, приходите на държавата могат да се характеризират в следните няколко аспекта:

- като понятие на публичните финанси приходите са част от БВП и националното богатство, акумулирано на принудително-задължителна основа за финансиране на колективните потребности

- от социално-икономическа гледна точка акумулирането на приходите и тяхното разходване изразява процеси на разпределение на БВП и на част от националното богатство, а като изключение и на националния доход на чужди държави.

- чрез приходните методи и форми и размера на акумулираните от държавата средства може да се въздейства върху възпроизводствения процес и растежа в страната и особено чрез целевото разходване на средствата.

Много важен момент във финансовата теория е каква част от БВП държавата акумулира и използва за финансиране на публичните блага - тъй като това намалява възможностите на частното стопанство да инвестира, да разширява и да повишава ефективността на своята дейност и намалява потреблението на индивидите. Съвременната държава, с малки изключения, акумулира и разпределя средно около 45% от БВП. За нашата страна този процент е 40%, докато в страни като САЩ и Япония е 35%. Акумулирането на НД се осъществява чрез съответните източници и методи за акумулиране на приходите.

2. Източници на финансови средства на държавата

Източниците на финансови средства (държавни приходи) на държавата са БВП и националното богатство. Те не следва да се отъждествяват с методите и формите за акумулиране на приходите, които са главно данъците и таксите.

Ако източниците отговарят на въпроса откъде държавата събира финансови средства, то методите отговарят на въпроса как, по какъв начин става това.

Наред с вътрешните източници държавата може да ползва и външни източници, т.е. национален продукт и национално богатство на други държави или чужди национални стопанства. Във връзка с това източниците могат да се обобщят като вътрешни и външни.

А. Вътрешни източници на финансови средства

1. БВП - той включва съвкупната стойност на всички произведени в националното стопанство стоки и услуги по текущи цени в продължение на една година, след приспадане на т.нар. междинно потребление (става дума за реалния БВП)

БВП е източник на доходите на стопанските субекти, на индивидите и техните домакинства и за държавата. Ето защо приходите на държавата се намират в пряка зависимост от мащабите на БВП, като техен обективен ограничител.

По тази причина съвременната държава се стреми да стимулира икономическия растеж и съответно да увеличи обема на националния продукт, с оглед и на реализирането на повече приходи. Разбира се, от темповете на растежа и от обема на националния продукт зависят не само приходите на държавата, на публичното стопанство, но и доходите на стопанските субекти и на индивидите. Във връзка с това БВП е основен макроикономически показател за степента на икономическо развитие и възможностите на държавата да набира приходи. По-голямата величина на БВП/глава на населението е предпоставка за по-големи финансови приходи за държавата. Така например през 2013 г. БВП на България е 37 млрд. евра.

Динамика на държавните приходи в България по текущи цени за периода 1999 – 2009 (млн. лева)

	1999	2000	2003	2004	2005	2008	2009
Приходи и помощи, в т.ч	9676,4	11063,7	14069,7	15855,4	18012,2	27313,2	25040,9
Данъчни Пх	7480,5	8707,2	11114,1	12778,5	14483,9	22166,9	20171,9
Неданъчни Пх	1993	2152,8	2644,3	2622,2	2991,3	4004,6	3542,8
Помощи	202,9	203,7	311,3	454,6	537,0	1141,7	1326,2
БВП	24309	27399	35812	39824	45484	69295	68322

Вижда се, че през избраните години данъчните приходи доминират, като делът им достига 80% от общите приходи на държавата. Също така през последните години неданъчните приходи намаляват като дял, за сметка на държавните помощи.

Резултатите за България показват, че относителният дял на държавните приходи в БВП е около 40%. Обикновено той е по-висок в условия на благоприятна икономическа конюнктура, а става по-нисък при неблагоприятна конюнктура.

2. НАЦИОНАЛНОТО БОГАТСТВО  - е вторият вътрешен източник на държавни приходи и далеч надхвърля БВП по величина. Той обхваща:

- всички създадени материални и нематериални активи на фирми и неправителствени организации

- имуществото на домакинства и граждани

- държавния резерв

- въвлечените в икономически оборот природни ресурси и дадености, които са изключителна собственост на държавата

- човешкия капитал с неговия физически и духовен потенциал (хората с техните способности).

За сравнение, БВП през съответната година на практика е текущият принос, който икономиката на страната прави към националното богатство.

Всъщност националното богатство е съвкупност от частното и публичното богатство, което включва ДМА, КМА, непроизводствените дълготрайни и краткотрайни активи на социалната сфера, държавните резерви, личното имущество, природните богатства и населението с неговите физически и духовни качества.

3. ВЪТРЕШНИЯТ КРЕДИТ - на трето място като приход за бюджета на държавата се използва. Разликата между получените и предоставените от държавата кредити формира публичния дълг. Този дълг се използва за финансиране главно на бюджетния дефицит, а също и за инвестиции, осъществявани от държавата. Кредитирането се извършва от централната банка и чрез паричния пазар с емисия на ДЦК, при което кредитори са населението, фирмите, банките.

Б. Външни източници на финансови средства - външните източници включват ползването на националния продукт и националното богатство на други страни. Те приемат формата главно на:

1. Външни заеми от други страни и международни финансови институции (банки) – Световна банка, МВФ и т.н. Обикновено развитите страни разчитат на вътрешни заеми, а развиващите се – повече на външни източници (заеми)

2. Износът на капитал – друга форма на реализация на външните източници. Тук спадат и направените инвестиции от местни резиденти в останалия свят.

3. Нееквивалентния външнотърговски обмен – при него се изнасят продукти с висока степен на преработка и добавена стойност, а се внасят такива с ниска преработеност и добавена стойност, също се причислява към формите на външни източници за финансиране на държавата.

3. Класификация на държавните приходи

Класификацията на приходите на държавата по определен белег е предпоставка за тяхното изучаване, рационално разпределение, анализиране и използване, а също за участието на частното стопанство и населението при тяхното формиране.

Приходите могат да бъдат класифицирани, както следва:

Според формата на собствеността на доходите, обект на разпределение и акумулиране в бюджета на държавата:

1. Частно-правни приходи – те се събират от частния сектор – малки, средни, големи фирми, граждани, домакинства и доминират в общите държавни приходи. Тъй като държавата разполага с право да облага с данъци, тя е в състояние да изземе принудително част от доходите, потреблението, възвръщаемостта на активите и имуществата на фирми и граждани.

2. Публично-правни приходи – произхождат от публичния сектор. Това са приходи в резултат на разпореждане с държавно имущество, от което се получават постъпления от продажби, от отдаване под наем, на концесия и пр. Тук спадат и помощите, които всяка държава получава от чуждестранни правителства, от международни организации и т.н.

Според икономическия характер и произхода си

1. Приходи от облагане на производството

2. Приходи от облагане на потреблението

3. Приходи от облагане на замърсяването на околната среда, последица от производството и потреблението

4. Облагане на текущите доходи и приходи на граждани и фирми

5. Облагане на текущите доходи и приходи на граждани и фирми

6. Облагане притежаването и възвръщаемостта на имуществото (богатството) на фирми и граждани

7. Извършване на стопанска дейност от страна на самата държава

8. Други некласифицирани по-горе дейности

В структурата на държавните приходи все по-малка роля имат постъпленията от стопанска и от други дейности. За сметка на това основен дял заемат приходите от данъчно облагане. У нас доминират данъчните приходи от потреблението, следвани от облагането на личните доходи и фирмените приходи. Най-малък относителен дял в данъчните постъпления все още заемат данъците върху притежаването и възвръщаемостта на имуществото (богатството).

Според МВФ държавните приходи биват:

1. Приходи от данъци

2. Приходи от задължителни осигуровки

3. Приходи от разпореждане със собствено имущество

4. Приходи от помощи

5. Продажба на стоки и услуги

Според финансовите методи и формите за акумулиране

1. Данъчни приходи – обхващат постъпленията на всички данъци

2. Данъкоподобни приходи – обхващат постъпленията от такси, лихви за просрочие и глоби (санкции)

3. Неданъчни приходи – състоят се от постъпленията от продажба на собствено имущество (приватизация), от дивиденти, лихви, ренти. Тук спадат и получените вътрешни и външни държавни заеми, по които държавата е длъжник на кредиторите си.

Освен посоченото класифициране на държавните приходи, могат да се обособят и други групировки, в зависимост от задачите и целите на анализа на ефективността на разходването им.

4. Методи и форми за акумулиране на държавните приходи

Методът за акумулиране на приходи е начинът (инструментът), чрез който държавните приходи се изземват от съответните източници и се предоставят за ползване на държавния бюджет. Най-общо методът отговаря на въпроса как, по какъв начин се мобилизират приходите. Формата на акумулиране на приходи е разновидност, чрез която съответният метод се прилага в практиката.

Методите за акумулиране на приходите са:

А. Данъчен метод - данъчният метод е главният метод за изземване на държавни приходи, а основна негова форма е отделният данък

Той се характеризира с:

- изобилие – осигурява изобилие (поне ¾) от държавните приходи

- рентабилност

- регулярност – данъчните приходи са организирани като периодични редовни плащания

- легитимност – различните данъци са установеи със закон

- принудително-задължителният характер на данъчния метод се свързва с монополната власт на държавата да налага данъци

Обичайна практика е съвременната държава да разчита на комбинация от различни данъчни форми. Като се прилагат едновременно множество данъци, държавата може да разчита на достатъчно финансиране, за да изпълни своите ангажименти пред обществото.

В България данъчният метод основно се крепи на ДДС, акцизи върху цигари, алкохол, горива от невъзобновяеми източници и задължителни осигуровки. Съществуват и по-нови данъчни форми, въведени у нас от началото на 2011 г. – данък върху застрахователните премии и туристически данък.

От казаното става ясно, че данъчният метод е подложен на непрестанна еволюция, тъй като редица данъци се допълват и изменят, други се въвеждат за пръв път, а трети – преустановяват приложението си в данъчната система на държавата.

Б. Данъкоподобен метод – който се изразява в прилагането на данъкоподобни форми за акумулиране приходите на държавата като такси, приноси, глоби, лихви, конфискации, реквизиции, репарации и др.

Данъкоподобния метод има спомагателно значение при акумулирането на приходи за държавата. При този метод прилаганите форми нямат задължително-принудителен характер за всички субекти и индивиди, а предимно за тези, които ползват непосредствено публичните блага, извършват определена дейност или упражняват дадена професия.

Основна форма на данъкоподобния метод са таксите - таксите биха могли да се систематизират според следните признаци:

1. Според начина на изчисляването (определянето)- постоянни (прости) и пропорционални на разходите за предоставената публична услуга

2. Според равнището на държавна власт, в приход на която постъпват – държавни и местни.

- Държавни такси - са съдебните такси, таксите за издаване на документите за самоличност, шофьорски книжки и пр.

- Местни такси са – такса битови отпадъци (такса смет), такси за технически услуги по архитектура, строителство и благоустройство

3. Според начина на събиране

- Непосредствени – т.е. плащани в брой

- Опосредствани – чрез облепване на документите с гербови марки или чрез ползването на гербова хартия за предоставяне на самите документи

Тенденцията е в бъдеще да нараства значението на таксите като собствени приходи – държавни и/или общински.

Глобата, санкцията и лихвата за просрочие също са данъкоподобни форми - глобата и санкцията са принудителни приходи, причинени от нарушения на нормативната рамка в страната, извършени от физически и/или юридически лица. Ако глобата и/или санкцията се налагат заради нарушения в данъчното законодателство, те се отчитат в приходите от съответния данък. Лихвите за просрочие се изчисляват за дните на закъснялото плащане, пропорционално на общия брой дни в календарната година.

В. Неданъчен метод - който се състои в прилагането на недостатъчни форми на кредита (вътрешен и външен), приходите от стопанската дейност на държавата, продажбата на държавно имущество (приватизацията), отдаването на държавното имущество под наем, вкл. концесия, парична емисия и др.

Неданъчният метод е широко прилаган в условията на обществената собственост и по отношение на реализираните доходи в държавните предприятия. По отношение на държавните предприятия този метод създава по-голяма оперативна маневреност и съобразяване с конкретните условия. В същото време е субективен, подкопава материалната заинтересованост и не създава стабилност във взаимоотношенията със бюджета. В условията на пазарното стопанство този метод намира проявление главно чрез държавните заеми. До заеми държавата прибягва за покриване на бюджетния дефицит или за финансиране на големи инвестиционни обекти на техническата инфраструктура. Системата за дефицитно бюджетно финансиране, характерно за страните доведе до формирането на значителен дълг. Държавата заема главно чрез емитирането на ДЦК на паричния пазар, при което главните кредитори са стопанските и нестопанските предприятия и населението

Към неданъчния метод се отнасят и приходите, които държавата реализира чрез продажбата на държавно имущество при приватизирането на държавната собственост и при отдаването за експлоатация на държавно имущество и природни богатства на концесия. Приходите от приватизация се използват за финансиране на част от бюджетния дефицит, за погасяване на външния дълг и други цели. По отношение на паричната емисия, тя представлява възможност на държавата като крайна мярка за набиране на средства. Прилагането на паричната емисия води до повишаването на инфлацията и силно разстройство на икономиката и финансите на страната и доходите на населението. До средата на 1992 г. бюджетният дефицит в нашата страна се финансираше с прякото кредитиране на БНБ, която наливаше допълнителна парична маса в обръщението и засилваше инфлационния процес. След тази година финансирането на дефицита се извършва главно чрез заемане от паричния пазар, с емисията на ценни книжа и приходи от приватизация.

Прилаганите форми за акумулиране на приходите, свързани с посочените методи, подробно се изучават в следващите теми.