ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ДАНЪЦИТЕ

В темата ще се запознаем с теоретичните основи на данъците, включващи същността и функциите на данъците, принципите на данъчното облагане, елементите на данъка и начините на облагане и съответните данъчни прогресии. Ще бъде характеризирана още класификацията на данъците и данъчната система, видовете данъчни системи и данъчната система на нашата страна. Накратко ще се запознаем с въпросите за отбягването и прехвърлянето на данъците.

1. Произход, същност и функции на данъка

А. Произход на данъка - данъците възникват и се утвърждават успоредно с държавата. Те обаче не се считат като творение на държавата. Данъци е налагала и църквата за издръжка на духовенството, без да е бил ясен мотивът за тяхното плащане. Плащанията в древността и средните векове се характеризирали с неразвитост и случаен характер. В средновековието индивидите са извършвали преки услуги на своите господари. Тези плащания са натурални данъци, които не са монетизирани. Разбира се, има съществени различия между феодалната повинност в средновековието и съвременните данъци.

Има множество теории за възникването и утвърждаването на данъците - като основоположник на теорията за данъчното облагане се счита шотландския икономист и финансист Адам Смит, който през 1776 г. издава книгата „Изследвания за природата и причините за богатството на народите“. Идеите на А. Смит оказват кардинално влияние върху финансовия и стопанския живот в много държави.

Данъчната теория е система от научни знания за същността и природата на данъците, тяхната роля и значение в живота на обществото. 

Сред множеството теории за произхода и същността на данъка, по-известни са:

- Теорията за обмена (разменна), която определя възмездния характер на данъчното облагане, т. е чрез данъка гражданите купуват от държавата услуги по охрана, поддържане на реда, собствеността, сигурността и др. Тази теория е съответствала на условията на Средновековието с господството на договорните отношения

- Теория за данъка като застрахователна премия, която разглежда данъка като плащане срещу възникването на някакъв риск. Данъкоплатецът, в зависимост от доходите си, застрахова своята собственост срещу риска от война, стихийни бедствия, пожар и др. пред държавата, която го осигурява при настъпването на риска.

- Класическата теория, с нейния най-изявен представител А. Смит. Според тази теория, държавата предоставя различни видове услуги като защита на собствеността, поддържане на вътрешния ред и сигурност и др. Гражданите заплащат тези услуги чрез данъците, в резултат на което се утвърждава тезата за данъка като „цена на правителствените услуги“. Или държавата „произвежда“ и „продава“ услуги, а гражданите „ползват“ и „заплащат“ тези услуги чрез данъка, в резултат на което отношенията са на търговско-еквивалентна основа.

- Теория за жертвата (жертвена теория) и теорията за колективните потребности. Двете теории съдържат идеята за принудителния характер на данъка, като задължение, произтичащо от самата същност на държавното устройство на обществото. Теорията за жертвата е възникнала през XIX в. и е запазила своята актуалност и през XX в. Съгласно тази теория данъкът е жертвата, която гражданите правят за държавата, без която не е възможно съществуването на обществото.

- Според Кейнсианската теория данъците са главният лост за регулиране на икономиката и нейното развитие. При това големият ръст на спестяванията е пасивен източник на доходи и намалява ръста на икономиката и подлежи на изземване чрез данъците.

- Теорията на монетаристите е основана на количествената оценка на паричното обръщение. Съгласно тази теория данъците, наред с други компоненти, въздействуват на обръщението, като чрез тях се изземва излишното количество пари и се намалява действието на неблагоприятните фактори за развитието на икономиката.

- Теорията на икономиката на предлагането разглежда данъците като един от факторите на икономическото развитие и регулиране. В съответствие с тази теория, намалението на данъчното бреме води към бурно развитие на предприемаческата и инвестиционна дейност. В рамките на тази теория американският икономист А. Лафер е установил математическата зависимост на приходите в бюджета от равнището на данъчните ставки.

Посочването само на някои от най-важните теории е основание да се счита, че данъкът е една много сложна финансова категория, която може да бъде характеризирана от правна, икономическа и социална гледна точка.

Б. Същност на данъка - данъкът е цената, която заплащат гражданите за осигуряваните от държавата условия за мирно и цивилизовано съществуване, т.е за доставяните от държавата стоки и услуги. 
Всички граждани се нуждаят от публични блага. За да се възползват от тях обаче, те трябва да платят определена цена (данък). Разбира се, никой няма да получи от държавата такова количество стоки и услуги, което точно да съответства на платената сума (данъци), защото потреблението на публичните блага е колективно и няма как да бъде персонифицирано.

Определение: данъкът е задължително безвъзмездно, установено със закон плащане, което се използва за преразпределяне на доходите на физическите и юридическите лица, с цел формиране на приходите на бюджета.

Според това определение, в понятието данък се съдържат следните много важни особености:

1. Данъкът се регламентира чрез закон. Той е продукт на законодателната власт и е политически ангажиран

2. Данъкът е задължителен за всички лица и не зависи от тяхната воля и желания

3. Данъкът е безвъзмездно плащане в полза на държавата, т.е. срещу него не се получава непосредствено някаква услуга

4. Данъкът се събира от специализирана държавна администрация – НАП, респ. Агенция „Митници“.

5. Данъкът има паричен израз и силно изразено фискално значение – постъпва в приход на Републиканския бюджет, респ. в Общинските бюджети.

6. Данъкът е мощен инструмент за регулиране на доходите на населението, а оттам на склонността за спестяване и работа.

Принудата е основен елемент през цялата история на данъка. Тя обаче не се упражнява, след като данъкоплатецът е изпълнил законно установеното му данъчно задължение. Налагането, размерът и плащането на данъка са откъснати от пазарния механизъм. Сумата на данъка не е свързана с пазара или с плащане за покриване на пазарната стойност, а наложената жертва на данъкоплатците, според икономическото им състояние, за посрещане на обществените нужди. Данъкът се утвърждава като най-важната форма за акумулиране на парични средства в бюджета на държавата.

Същността на данъка се конкретизира чрез функциите, които изпълнява. Общоприето е, че данъкът изпълнява следните функции:

- Фискална функция – основна. Чрез данъка се акумулира основната част от приходите на държавата в бюджета за реализирането на държавните програми по финансирането на публичните блага и потребности.

- Социално-преразпределителна функция – Чрез данъчното облагане се преразпределят доходите на гражданите на социална основа.

Примери за реализиране на преразпределителната социална функция са прогресивната скала при облагане доходите на населението, необлагаемите минимуми и отстъпки, акцизите и др.

- Икономическо –регулативна функция – Същността на тази функция се състои в това, че с данъците се облагат ресурси, насочени за потребление и се освобождават или облагат ниско ресурси за производствено потребление. Т.е. чрез данъците държавата се опитва да направлява поведението на пазарните участници, като стимулира или дестимулира определени икономически дейности.

Данъците стимулират търговците чрез система от преференции и освобождавания (напр. на селскостопанските производители), регулиране производството и потреблението на определени стоки и услуги (акцизните), стимулиране на инвестициите, растежа и заетостта (облагане на печалбата), регулиране на външноикономическите отношения и др.

- Контролна функция – Чрез данъците държавата упражнява контрол за защита на фискалните си интереси за своевременното и пълно постъпване на приходите в бюджета, за съпоставянето на тяхната величина с потребностите от финансови ресурси. Чрез данъците се контролира за пълното и точно отчитане на резултатите и доходите на данъкоплатците. Във връзка с изпълнението на тази функция държавата определя реда за воденето на отчетността и документацията от стопанските субекти и населението.

2. Принципи на данъчното облагане

Особено място в организацията на данъка и данъчното облагане заемат принципите на облагане, формулирани за първи път от Адам Смит през 1776 г. Като основните правила, на които следва да се изгражда организацията на данъчното облагане.

За да бъде приложен един данък в практиката на една страна, той трябва да отговаря на редица данъчни принципи или правила за данъчно облагане.

А. Класически принципи на данъчното облагане - Адам смит формулира 4 принципа, които са известни като класически принципи. Това са:

Съразмерност (справедливост) на данъчното облагане.Този принцип означава, че всеки данък следва да бъде съобразен с икономическото и финансовото състояние на данъкоплатеца, т. е. всеки е длъжен да взема участие във финансирането на държавата съразмерно на своите доходи и възможности.

В основата на този принцип стоят две идеи: данъкът следва да се определя в зависимост от дохода на данъкоплатеца и който получава повече блага от държавата, трябва повече да плати на държавата.

Определеност на данъка, което означава, че данъкът следва да бъде предварително определен, а не произволен за данъкоплатеца. За данъкоплатеца да не съществуват затруднения при определянето на данъчното задължение, начините и срока на плащане.

Удобство на данъка – т. е. съобразяване на облагането и плащането на данъка с възможностите на гражданите да изпълняват задължението си във времето на получаването на доходите и по начин удобен за платеца (т.е. да могат да се ползват електронни начини за плащане, онлайн деклариране и т.н.)

Рентабилност (Икономичност) на данъка – според А. Смит се изчислява в съкращаването на разходите по събирането на данъка. Събирането на данъка да не е съпроводено с много разходи за държавата, т. е. сумите по събирането на отделния данък да не превишават сумата на самия данък. Този принцип е свързан с рентабилността на данъка.

Б. Модерни принципи на данъчното облагане - освен класическите данъчни принципи съществуват и модерни принципи, които представят тенденциите в развитието на съвременните данъчни системи:

Неутралност на данъка – Неутрален е всеки данък, който няма за цел или за резултат упражняването на въздействие върху данъкоплатеца, за да го стимулира или да му пречи да извършва дадена дейност. Неутралността все повече се утвърждава в данъчните системи на страните, в т. ч. и у нас.

Принцип на преференциално облагане – той предполага активна намеса на държавата чрез данъчните облекчения, с които се стимулират икономическите процеси или се потискат явления, които не са привлекателни за икономиката.

Принцип за универсалност на данъчното облагане – този принцип изисква всички данъчно задължени лица да се облагат по един и същи начин, независимо от доходите им. Това предполага използването на единна данъчна ставка, а не на диференцирани данъчни ставки.

Принцип на стабилност на данъчните приходи – приходите от данъци трябва да са сравнително постоянни, да не зависят от конюнктурата на пазара и да не намаляват драстично в условията на криза, както и бързо да нарастват при подем в икономиката.

Принцип за годишност на данъка – данъкът е задължение, което следва да обхваща едногодишен период.

3. Елементи на данъка

Данъкът, като сложна система от отношения, включва редица взаимодействащи си елементи, всеки от които има самостоятелно юридическо и икономическо значение. Елементите на данъчното облагане имат универсално значение, въпреки, че структурата на данъците е различна и техният брой да е голям. Само при наличието на пълна съвкупност на елементите, задължението за плащане на данъка може да се счита за установено.

Ако законодателят не е установил или не е определил макар и един от елементите, данъкоплатецът би имал правото да не заплаща данъка или да го заплати при удобен за него начин.

Елементите на данъка са:

Данъчен кредитор – Данъчен кредитор е всяка власт, която има право да облага и която има право да изисква погасяване на обложеното.

Тази власт може да бъде първична или делегирана. Първична е властта на държавата, а делегирана е властта на самоуправителните тела. В България данъчен кредитор е единствено държавата като унитарна .

Данъчен обект (предмет) на облагане – Предмет е всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, респективно имущество, качество на физическата личност, определени дейности, реализирани обороти, получаване на наследство, сделки покупко-продажби и др.

Следователно, обект на облагане са действия, събития, състояния, които задължават данъкоплатеца да заплати данъка. От обекта следва да се отличава източника на данъка – дохода или капитала на данъкоплатеца.

Данъчен субект (платец) – Субект на данъка е физическото или юридическото лице, което се намира в отношения на собственост, владение, с обекта на данъка. Субектът е лицето, което формално или непосредствено е задължено да внесе дължимия данък. Субект на данъка могат да бъдат местни или чужди лица. Икономическите отношения между данъкоплатеца и държавата се определят според принципа на постоянно местопребиваване или доходите се реализират на територията на страната или зад граница. В резултат на това се различават два вида субекти на данъка: резиденти (местни граждани) и нерезиденти (чужди граждани).

Данъчен носител – Данъчен носител е лицето, което носи тежестта на данъчното облагане. Именно за сметка на носителя на данъчния платеж данъкът се заплаща в бюджета.

Ако данъчният субект и данъчният носител са различни лица, тогава е налице т. нар. прехвърляемост на данъка. Тази прехвърляемост е характерна за косвените данъци.

Данъчен мащаб – Данъчният мащаб е определен белег или качество на данъчния обект, въз основа на който се конкретизира данъчното задължение на платеца. Той се определя чрез закона и със икономически (стойностни) и физически характеристики. При измерване на дохода или стойността на стоката се използват парични единици или други характеристики. Например, при един от най-старите данъци най-напред за мащаб е служил броят на огнищата, по-късно броят на прозорците, етажите, кубатурата и сега стойността на сградата (имуществото).

Данъчна единица – Данъчната единица е една постоянна част от данъчния мащаб, за която се отнася данъчният размер. Например, 100 лв. от дохода, 1000лв. от стойността на имуществото, 1 дка стопанисвана земя, 100 лв. от реализирания оборот (добавена стойност), конските сили при МПС-тата и т.н.

Данъчна основа (база) – Данъчната основа представлява количествено изразяване на предмета на данъчното облагане. Данъчната основа служи за изчисляване на данъчното задължение, тъй като именно към нея се прилага данъчният размер (ставка). Данъчната основа служи за изчисляване на данъчното задължение, тъй като към нея се прилага данъчният размер (ставка). Данъчната основа може да бъде изразена като стойностна (парична) величина или в натурални измерители. Тя има особено важно значение, тъй като от точността и обхватността на данъчната основа зависи и размерът на данъчното задължение (вноската в бюджета).

Данъчен размер (ставка) – представлява величината на данъка за една данъчна единица. Обикновено величината на данъка за данъчната единица е в процент или абсолютна сума. Данъчният размер „свързва“ данъчната основа и данъчното задължение за определен отчетен (данъчен) период

Данъчно задължение – Данъчното задължение е произведението на данъчната основа по данъчния размер. То представлява сумата, която определеният от закона данъкоплатец е задължен да внесе в приход на бюджета за съответния отчетен (данъчен) период. Следователно, данъчното задължение зависи от данъчната основа и данъчния размер, а те, от своя страна, са променливи и зависят от индивидуалния избор на субекта (индивида).

Данъчни привилегии (преференции) – Привилегиите по данъците се предвиждат в законодателството и се предоставят на отделни категории данъкоплатци, включително и както възможност да не се плаща данък. Те не носят индивидуален характер, а се отнасят да ниски доходи, инвалиди и др. Привилегиите се ползват за намаляване размера на данъчното задължение и за отсрочка или разсрочка на падежа. Те се подразделат на: преотстъпване на данъка, необлагаеми доходи и данъчен кредит.

4. Начини за облагане с данъци. Данъчни прогресии

Исторически са утвърдени и прилагани следните три начини за облагане с данъци: поголовно облагане, пропорционално облагане, прогресивно облагане и регресивно облагане.

-Първият и исторически най-стар начин е поголовното облагане. При него обект на облагане е самата физическа личност, без да се държи сметка за нейното имуществено състояние и доходи. Този начин на облагане е най-неравномерният начин за разпределение на данъчното бреме и най-несправедливият.Днес този начин не се прилага в практиката на съвременните данъчни системи на страните.

- Пропорционално облагане – при него размерът на данъка остава непроменен, а данъчното задължение се променя в зависимост от измененията в данъчната основа. При това облагане не настъпва изменение в първоначалното съотношение, в което са формирани доходите преди и след тяхното облагане. То е по-изгодно за субектите, които получават по-високи доходи. Пропорционални са предимно корпоративния данък, някои от местните данъци, косвените данъци.

- Прогресивно облагане – При него размерът на данъка се изменя по предварително избрана прогресия, в резултат на което данъчното задължение расте много по-бързо от нарастването на данъчната основа. При това облагане съществено се изменя съотношението между доходите преди и след тяхното облагане.

В резултат на нарастване на данъчния размер, по-голяма част от високите доходи се изземва и по този начин данъкът служи като регулатор в разпределението на доходите. Този начин на облагане се счита като по-справедлив в сравнение с пропорционалното облагане и се прилага главно при подоходното облагане (доходите на фл, наследствата и даренията). То се прилага в почти всички страни.

Практиката познава различни възможности за прогресивно данъчно облагане. При изграждането на прогресията са характерни два подхода: според реда за установяване на данъчния размер и според начина за изчисляване на данъчното задължение

Според реда за установяване на данъчния размер, прогресиите биват: ограничени и неограничени. При ограничената прогресия нарастването на данъчния размер достига до определено равнище, след което облагането става пропорционално. При неограничената прогресия данъчният размер нараства неограничено, в зависимост от увеличаването на данъчната основа. Според интервалите, през които се изменя данъчният размер, различаваме забавени (пълзящи) прогресии и бързи (стръмни, скокообразни) прогресии.

В зависимост от начина на установяване на данъчното задължение прогресиите биват: преки (открити), при които данъчният размер се изменя видимо при нарастване на данъчната основа, и непреки (скрити), при които данъчният размер остава непроменен, а от данъчната основа се изважда или прибавя едно и също постоянно число и от така коригираната данъчна основа се изчислява данъчното задължение. Външно прилагането на тези прогресии прилича на пропорционалното облагане, но в действителност облагането е прогресивно.

Прогресиите биват още: обикновени (прости, класни), етажни и комбинирани етажни прогресии. При обикновената прогресия данъкоплатците се обособяват в класове, в зависимост от величината на облагаемия доход. При тази прогресия, ако облагаемия доход е между класовете, облагането му се извършва изцяло по данъчния размер за по–високия доход. Като недостатък на тази прогресия е, че за доходите, които се намират близо до границата на класовете, прогресията може да се превърне в своята противоположност – регресия.

Премахването на регресията при класната прогресия се постига чрез етажната прогресия. При нея облагаемият доход се разпада на етажи и всяка част от дохода по етажите се облага със съответен данъчен размер, а данъчното задължение се получава като сбор от данъка за отделните етажи.

Комбинираната етажна прогресия е усъвършенствана етажна прогресия, с цел по-лесно и по-бързо да се извършва изчисляването на данъчното задължение. Така данъкът за долните етажи е в абсолютна сума, а за горните етажи в процент Тази прогресия обикновено се прилага при облагане на доходите на физическите лица и на даренията.

- Регресивно облагане – Този начин на облагане е противоположен на прогресивното облагане. С увеличаването на облагаемата данъчна основа размерът на данъка и относителната величина на данъчното задължение, намаляват т.е. колкото доходът е по-голям, толкова по-малък е размерът на данъка и относителната величина на данъчното задължение. Доказано е, че косвените данъци са или действат регресивно, като ниските доходи се облагат с данък, по-тежък от високите доходи. Например ДДС е регресивен данък понеже с т.него се облага потреблението и като процент от доходите намалява с тяхното нарастване. Ако едно лице получава месечен доход от 100 лв. и изцяло го разходва за потребление, ще плати 20% ДДС, а ако едно лице получава 1000 лв. месечен доход и разходва за потребление 500 лв., а останалите спестява, ще плати 100 лв. ДДС и отнесен към сумата на месечния доход данъкът ще бъде само 10%.

5. Класификация на данъците.

За изучаване и анализирането на данъците е характерно, че те могат да бъдат систематизирани и класифицирани според някои общи признаци и белези. Когато се установят няколко групи от данъци по-лесно може да се обхване цялостната данъчна система, да се анализира влиянието на тези данъци върху данъкоплатците, тежестта на данъчното бреме. Разбира се, науката все още не се е спряла на една единствена и безспорна класификация на данъците.

Класификацията на данъците е строго специфична за всяка страна и зависи от провежданата данъчна политика:

Според възможността един данък да бъде прехвърлен като задължение от едно лице на друго – преки и косвени

- Преки данъци – те са в тежест на конкретно лице и не могат да бъдат прехвърлени на друг човек. Това са данъци, които се определят и заплащат лично от данъчно задълженото лице. При тях има съвпадение между платец и носител на данъка. От тази гледна точка може да се каже, че преки данъци са всички данъци, облагащи имуществото и доходите на хората.

- Косвени данъци – при тях е възможно да се прехвърли данъчното задължение по веригата и да остане в тежест на последния й участник. Косвените данъци са включени в цените на стоките и услугите и се прехвърлят в посока към крайните потребители. Всички данъци върху потреблението (ДДС, акцизи, мита) са косвени данъци.

Според факторите, от които зависи данъчната основа, данъците биват обективни и субективни.

- При обективните данъци – не се отчита човешкият фактор, за да се определи данъчната основа, те не зависят от финансовия капацитет на данъкоплатците, основават се на обективни характеристики. Данъкът върху недвижимите имоти е обективен данък.

- При субективните данъци – данъчната основа за облагане се определя в зависимост от личностните характеристики на данъчно задълженото лице. Тя отчита платежоспособността на хората, тяхното благосъстояние, потенциала им за бъдещо развитие и т.н.

Според начина, по който се определя данъчната ставка – специфични и адвалорни

- Специфични данъци – определят се като фиксирана сума върху определено количество (тон, кг., бр., квтч и др.) от данъчния обект. Данъчната им основа се изчислява на обективна база.

- Адвалорни данъци – те са относителни и зависят от стойността на имуществото, дохода, сделката и т.н. Те се задават в процент или промил и следователно силно зависят от точността, с която е определена данъчната основа. В това е и най-голямата им слабост.

Според обекта на облагане - подоходни, оборотни (върху потреблението) и имуществени:

- Подоходни данъци – облагат доходите на физическите лица и печалбите на юридическите лица. Липсата на доход, респективно реализирането на загуба, освобождава тези лица от данъчно задължение.

- Оборотни данъци – начисляват се при производството и реализацията на стоки и услуги на местния пазар или при внасянето им от чужбина

- Имуществени данъци – с тях се облага притежаването, ползването и смяната на собственост на движимо и недвижимо имущество (данък върху недвижимите имоти, данъкът при придобиване на имущество по възмезден начин и дарение).

Според бюджета, в който постъпват данъчните приходи:

- Национални (държавни) – националните се акумулират в държавния бюджет

- Местни (общински) – формират приходната част на общинските бюджети

От така изброената класификация и видове данъци най-голямо значение за фиска имат косвените данъци: ДДС, акцизите, ДОД, данък върху печалбата, които пълнят бюджета на държавата. Данъците върху собствеността и богатството са предимно местни и формират приходите на общините.

6. Данъчна система

А. Обща характеристика на данъчната система

Данъчната система е съвкупност от прилаганите данъци, тяхната организация и контрол. В този смисъл тя включва: разнообразието на данъците, намиращо израз в действащите данъчни тарифи, техниките за облагане, събиране и обезпечаване на данъчните задължения и органите, които осъществяват данъчния контрол, т.е. данъчната администрация

Данъчната система е съставна част на финансовата система. По своята същност данъчната система е исторически възникналата и законодателно утвърдена система от данъци и тяхната организация. Тя е продукт на многовековното историческо развитие. 

Във функционален аспект системата включва броят на прилаганите данъци и тяхната организация, а в институционален аспект – органите и институциите, които приемат законите за данъците и органите на изпълнителната власт, които организират събирането на данъците и контрола върху данъчното облагане. Системата бива: монистична, плуралистична, историческа и рационална.

Монистична система – Монистичната система се свързва с прилагането на един единствен данък. Този въпрос е толкова стар, колкото е стара и финансовата теория. Предимствата на монистичната система са: а)голямата прегледност в отношенията с данъкоплатците б)единствен данък се упражнява по-леко от множество данъци в)създаване на условия за по-справедливо облагане, което е най-голямото предимство на единствения данък. Идеята за единствения данък е зародена най-напред в Англия, където е предложен като единствен данък данъкът върху огнищата. В историята на теорията за данъка най-ревностни привърженици на единствения данък са били физиократите, което е съответствало на тяхното учение за чистия доход, който се създава в земеделието и за единствената производителна класа – земеделците. Всички останали доходи са считани като производни от дохода в селското стопанство и всички данъци се понасят от чистия доход на земеделската класа. Ето защо те са предлагали единствен данък върху земята. В по-ново време тази теория отново е възродена с идеята за всеобщ личен данък върху разходите (потреблението).

Плуралистичната система – включва съвкупност от повече от един вид данъци, съгласувано прилагани. Разбира се, броят на данъците и данъчното бреме не се намират в пропорционална зависимост. С малко на брой данъци може да се изземва по-голяма част от БВП и от доходите на субектите и индивидите обратно. Големият брой данъци се дължи на разширяването на обектите на облагането и формирането на множество бюджети от страна на държавата.

Съвкупността от данъци е възникнала на историческа и на рационална основа. Системата от данъци е възникнала и се е утвърдила спонтанно и в резултат на конкретни обстоятелства и нужди от финансови средства на държавата. Данъците са се „наслагвали“ към съществуващите и постепенно са изградили и формирали исторически данъчната система.

Рационална е тази система, при която действието на отделните видове данъци и на всичките заедно е съгласувано и подчинено на реализирането на поставените от държавата цели и задачи. Рационално изградената система изпълнява ролята на регулатор и стабилизатор на икономиката. Тенденцията е към рационализирането на данъчната система, намаляването на различията в данъчните системи на страните и тяхното хармонизиране.

Б. Данъчна система на Република България

Особености на българската данъчна система - съвременната данъчна система на България притежава няколко особености:

1. Плуралистична – тя е плуралистична, защото включва много на брой и разнообразни данъци

2. Рационална – т.е не е възникнала спонтанно

3. Преобладават косвените данъци – около 70 % от общите данъчни приходи

4. С умерен характер – определя се от факта, че относителният дял на данъчните приходи в БВП е 1/3

5. Подоходните данъци са пропорционални и са с ниски размери – това създава предпоставки за данъчна конкуренция и привличане на капитали в страната

6. Данъчната администрация е модерна – в страната действа единен орган за приходите (НАП), на който е възложено да установи, обезпечава и събира националните данъци

7. Данъчната система натоварва с данъци повече градското отколкото селското население – с цел да се стимулира селското стопанство в страната се предоставят редица облекчения за техните стопани.

Данъчно-осигурително производство (данъчен контрол) - данъчно-осигурителното производство представлява съвкупност от процедури – конкретни действия по: проверка на счетоводните документи и данъчните декларации; събиране на данъците и задължителните осигурителни вноски; установяване на данъчните нарушения; издаване на данъчни ревизионни актове; налагане на глоби и др.

Данъчно-осигурителното производство се разглежда като съвкупност от контролни действия по определяне и внасяне на данъците и задължителните осигурителни вноски.

Съобразно спецификата на данъчните процедури могат да се обособят няколко групи производства:

1. Регистрация на данъчно задължените лица - всички лица, извършващи търговска дейност, са задължени да се регистрират в НАП. ЗДДС и ЗАДС изискват отделна (специална) регистрация. Тя възниква при наличието на определени условия.

2. Деклариране на данъчното задължение - данъчното деклариране, както и данъчната регистрация е действие, предназначено да осигури условия за провеждане на качествен данъчен контрол. Данъкоплатците са задължени да подават данъчни декларации за целите на облагането. Данъчните декларации се изготвят върху стандартни бланки (формуляри) и играят ролята на доказателствени средства на отразените в тях факти и обстоятелства. Те се отличават с голямо разнообразие.

3. Събиране на данъчно задължение - данъчното задължение трябва да бъде погасено в точно определени срокове и по начин, предвиден в закона. В зависимост от спазването на тези срокове, различаваме събиране в срок и извън него.

При събирането в срок активна роля играе данъкоплатеца. Той има задължението да внесе сумата след като бъде уведомен от органите по приходите за размера на дължимия данък (например при данъка върху недвижимото имущество) или след като самостоятелно го установи (например, при ДДФЛ).

Плащането на дължимите суми може да стане касово и безкасово. Като правило всеки данък, респ. такса, може да се плати безкасово.

Данъчните органи прилагат и специфични техники за събиране на данъци в срок, т.нар. служебни техники за събиране. Такива са прихващането и приспадането.

- Прихващането – състои се в погасяване на данъчни задължения от предходни периоди с текущо надвнесени данъци

- Приспадането – предполага с надвнесени данъци от предходни периоди да се покриват текущи задължения. Приспадането широко се използва при възстановяването на данъчния кредит по ЗДДС.

Събирането на данъци след законоустановения срок може да стане доброволно и принудително.

Доброволното събиране е свързано с плащането на лихви за закъснение. Когато процедурата по доброволно събиране не даде резултат, се пристъпва към принудително изпълнение. То обикновено се осъществява чрез запор на сметката на длъжника в банка, чрез продажба на имуществото на длъжника, чрез погасяването на вземането от трети лица или чрез удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника.

4. Данъчно наказателно производство - данъчното наказателно производство има за цел да констатира данъчните нарушения, да определи наказанията (наказателни лихви, налагане на глоби, имуществени санкции и др.) и да изпълни наказанието (чрез заплащане, изпълнение по давност и др.)

Констатирането на нарушенията от органите по приходите става чрез извършване на ревизии и проверки:

- Чрез ревизиите – се набират всички необходими факти и обстоятелства за определяне на едно данъчно задължение. Те се възлагат служебно на данъчните инспектори. Ревизията може да бъде предизвикана и от самото данъчнозадължено лице. Срокът за провеждане на ревизията не може да бъде по-дълъг от 3 м., освен ако органът, възложил ревизията, не го удължи с още 1 м.

След приключване на ревизията се съставя ревизионен доклад, в който се описват всички констатации. Докладът се връчва на ревизираното лице. Въз основа на изготвения доклад органът, извършил ревизията, издава ревизионен акт. В него се определят наказанията на данъчно задълженото лице и се вписват начините и сроковете за тяхното изпълнение.

- Проверката – е друга форма на данъчно-осигурителен контрол. За разлика от ревизията с нея не се установяват данъчни и осигурителни задължения, а само се констатират факти и обстоятелства, имащи значение за определянето на задълженията. В резултат на проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден друг акт, с който тя трябва да приключи (например акт за прихващане или възстановяване на данък).

Когато в процеса на ревизията или проверката се установи, че е нарушена процедурата по регистрация, деклариране, плащане, обезпечаване на данъците и задължителните осигурителни вноски, се съставя акт за административно нарушение. Той пък е основанието за издаване на наказателно постановление.

Всяко едно данъчнозадължено лице има право да обжалва актовете на органите по приходите, ако те противоречат на закона и са неправилно съставени. Обжалването може да бъде по административен ред (пред органа, възложил ревизията) и по съдебен ред (пред Окръжния съд, Районния съд или Върховния административен съд). Процедурата по обжалването е строго определена и се реализира в законно установени срокове. Ако се закъснее, отпада предоставената възможност за обжалване на данъчния акт и той влиза в сила. Ревизионните актове се обжалват по административен и съдебен път, докато наказателните постановления само по съдебен път.

Данъчна администрация (НАП) - установяването, събирането и обезпечаването на данъци и задължителни осигурителни вноски в България е в компетенциите на специализирана държавна институция – Национална агенция за приходите (НАП)

НАП обслужва част от републиканските данъци (ДДФЛ, корпоративните данъци и ДДС). Агенцията осъществява и някои от функциите на Националния осигурителен институт (НОИ) в частта по събирането на задължителните осигурителни вноски. Агенция „Митници“ събира изцяло митата и акцизите. Приходите от ДДС при внос на стоки също са приоритет на митническата администрация.

НАП е обособена като юридическо лице със самостоятелен бюджет към Министерство на финансите. Нейната издръжка  се формира  от бюджетни средства и от собствени приходи (собствените приходи са глобите, имуществените санкции, дължимите лихви, такси за оказвани услуги и др.).

Агенцията действа на принципите на подчиненост и функционално единство на структурните звена. Ръководният й орган е УС.

- Централно управление (ЦУ) – стои най-високо в структурата на НАП. То е организирано в обща администрация, специализирана администрация и инспекторат.

Общата администрация се занимава с финансовото, счетоводното, правното и информационното обслужване на НАП. Основната задача на инспектората е да осъществява контрол за законосъобразност в дейността на служителите на агенцият.

- Териториални дирекции (ТД) – те са следващо равнище в йерархичната структура на НАП. На територията на страната съществуват 6 ТД на НАП, в това число 5 структурирани на териториален принцип в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново и една ТД за големи данъкоплатци и осигурители, намираща се в гр.София.

Основната причина НАП да е с двустепенна организационна структура, т.е да включва само ЦУ и ТД е да се повиши ефективността на системата. Концентрацията на териториалните структури увеличава прекия контрол върху служителите и намалява корупцията. От друга страна, се съкращава вътрешният документооборот и времето за насрещни проверки.

При изпълнение на служебните си задължения служителите на НАП се явяват представители на властта и техните действия са защитени от държавата. Никой няма право да упражнява принуда в текущата им работа, както и да ги възпрепятства при проверки и ревизии. Всеки служител на администрацията е задължен да доказва представителните си функции със служебна карта. Тъй като професията им е рискова, в тяхна полза се прави задължителна застраховка срещу злополука и застраховка „Живот“ за сметка на бюджета на НАП.

Хармонизация на данъчната система - данъчната хармонизация е планиране на процеса по сближаване на данъчните системи на различните страни-членки на ЕС

Хармонизирането на данъчните системи в ЕС се осъществява по пазарен път, т.е. по пътя на данъчната конкуренция. Данъчната конкуренция се изразява в стремежа на правителствата да привличат инвеститори чрез по-ниски данъци и така да увеличават данъчните си приходи.

В интерес на всяка страна е да облага по-леко бизнеса и да облекчава процедурите по определяне и заплащане на данъците. Така тя става по атрактивна за чуждестранните инвеститори.

В най-напреднала фаза е хармонизацията на косвените данъци. Тя е насочена в две посоки:

- уеднаквяване на елементите на косвените данъци и

- избягване на двойното данъчно облагане при преминаването на стоките и услугите от една в друга държава

Митата – са напълно хармонизирани за страните-членки на ЕС. Всички стоки, внасяни и изнасяни от ЕС, се облагат съгласно Общата митническа тарифа, като не съществуват митнически бариери между отделните държави. Така на практика се осъществява свободното движение на стоки в Общността.

Акцизното облагане - също е почти хармонизирано, като е установен периметърът на акцизните стоки и са зададени границите, в които да бъдат данъчните ставки.

ДДС – по отношение на ДДС в ЕС действа единна система, основана на френската система на ДДС. Все още отделните страни-членки прилагат различни ставки на този данък, но е направена сериозна крачка към уеднаквяване на освободените от облагане с ДДС стоки и услуги.

Хармонизацията на преките данъци е много по-слабо развита, в сравнение с косвените данъци. За да постигне известно уеднаквяване в практиката на подоходното облагане с преки данъци, се предлагат два подхода: резидентно облагане и облагане при първоизточника.

При резидентното облагане данъкът се начислява върху целия доход на лицето в страната, където то е пребивавало повече от 185 дни. В случая няма никакво значение откъде е дохода или къде се намира капитала. Облагането е по местоживеене или по седалище на данъчно задълженото лице. Облагането при първоизточника изисква данъкът да се събира там, където е реализиран дохода, като в случая няма значение дали лицето е местно или чуждестранно за съответната държава. Повечето данъчни системи в ЕС се основават на резидентното облагане, което се прилага както при корпоративното, така и при личното подоходно облагане. Този начин на облагане води до по-голяма неутралност на подоходните данъци.