ПРЕКИ ИМУЩЕСТВЕНИ ДАНЪЦИ

В тази тема ще разгледаме същността и организацията на данъчното облагане на имуществото (богатството). Ще се характеризират и аргументите за данъчното облагане на имуществото, неговото оценяване за целите на данъчното облагане. Последователно ще бъдат характеризирани отделните видове данъци и техниката на данъчното облагане.

1. Обща характеристика

Данъците върху имуществото (богатството) са едни от най-старите данъци. Чрез тях се облага притежаваното имущество и промяната в неговата собственост при сделки на физическите и юридическите лица. Тези данъци се представят като персонални, понеже се заплащат от собствениците или ползвателите на имуществото.

Имуществото (богатството) - в широк смисъл под имущество се разбира „съвкупност от недвижими имоти и движими вещи, права, вземания и пари, собственост на дадено физическо или юридическо лице“

Богатството може да се дефинира като обща стойност на нетните активи, които са собственост на даден индивид или домакинство. То може да се използва като средство за генериране на доходи или като средство, което носи полезност на неговите притежатели.

Имуществените данъци се заплащат от собствениците или от ползвателите. При тях обектът на облагане (богатството) не съвпада с източника на заплащане на данъка. Данъкът е съразмерен на имуществото (богатството). Това прави несъвършено данъчното облагане, което не е съразмерно с платежоспособността и дохода на данъкоплатеца.

С развитието на данъчната система има тенденция да се облага реализираният от притежаваното имущество доход. Следователно, с плащането на тези данъци доходът на индивидите или домакинствата се облага двойно. Точно затова при тези данъци има тенденция на намаляване, защото формират малки приходи за бюджета и изцяло приемат формата на местните данъци на общините.

Облагането на богатството (имуществото) с данъци се извършва периодично (годишно) – жилищата, сградите, земята и др. Богатството може да се облага и еднократно при смяна на собствеността, наследствата, даренията, които стават през определен период от време. В практиката се среща и облагането на имущество над определен размер – еднократен имуществен данък, с цел се елиминира спекулативното обогатяване на отделни индивиди или домакинства.

Облагането на богатството почти изцяло приема формата на местни данъци. Облагат се количествените и качествените измерения на недвижимите имоти и движимото имущество, без да се вземат предвид индивидуалните качества, дохода и платежоспособността на данъкоплатеца. Тези данъци допълват фискалните инструменти на държавата.

Известни са три форми на облагане на имуществото (богатството):

а) облагане на притежаваното имущество – редовно или еднократно, обикновено редовно

б) облагане на промяната на собствеността върху имуществото

в)облагане на приръста на стойността на имуществото

Аргументите за облагане на имуществото (богатството) могат да бъдат:

- предимствата, извличани от притежаването на имуществото – осигуряват се по-високи равнища на потребление и благоденствие, по-голяма икономическа мощ и сигурност

- продуктивното използване на имуществото (напр. земеделските земи, жилища и др) води до реализиране на доходи, а облагането може да поддтиква към по-ефективно използване

- преразпределение на богатството, при което облагането с данъци може да доведе до неговото по-справедливо разпределение и да ограничи концентрирането му в ограничен брой индивиди и домакинства.

- дискриминация по отношение на наследяването имущество, т.е. изграждането на по-справедлива система за разпределение на богатството по отношение на тези, които го получават като наследство или дарение.

- плащане, което води до повишаване на пазарната стойност на имуществото, т.е. собствениците на имуществото в рамките на дадено населено място плащат на общината за услугите, които консумират като проектиране и поддържане на общината и техническата инфраструктура.

- връзката между богатството и дохода, т.е. богатството в широк смисъл като сума от сегашната стойност на очаквания доход и пазарната стойност на съществуващите активи.

Данъците върху имуществото, както и останалите данъци, изпълняват фискална, социална и икономическо-регулативна функция. Социалната функция се свързва с постигането на хоризонтална справедливост при данъчното облагане. Чрез тези данъци не се преследват големи фискални цели, като приходите от облагането на богатството в национален мащаб са незначителни. Те имат по-съществено значение за общините, понеже постъпват в местните бюджети. Икономическо-регулативната функция се изразява във влиянието на тези данъци върху разпределението на богатството и неговото продуктивно използване.

Данъците върху имуществото, за разлика от повечето данъци, не се влияят от измененията в икономическата конюнктура - в неинфлационна среда данъчната оценка на имуществото (богатството) не се изменя, не се променят и данъчните ставки, при което и данъчното задължение не се променя. В продължителен период пазарната стойност и величината на имуществото се променят, което води и до изменение в размера на данъчното задължение, а това осигурява повече приходи за бюджета и общината.

В България се прилагат следните имуществени данъци

1. Данък върху недвижимите имоти, при регламентацията на който е включена и таксата за битови отпадъци

2. Данък върху наследствата

3. Данък при придобиване на имущества чрез дарение или по възмезден начин

4. Данък върху превозните средства

От 2008 г., като местен е включен и патентният данък, който също постъпва в приход на общинския бюджет. Но той няма да бъде разгледан тук, тъй като не е имуществен данък, а разновидност на подоходните. От 2011 г. като местен се включва и един нов данък – туристически данък, с който се облага стойността на нощувките. Тъй като е на база имуществото, той също бива само споменат

2. Данък върху недвижимите имоти

Това е един от най-старите представители на имущественото облагане, който векове наред е бил и израз на голяма несправедливост на данъчното облагане. Причината е прилагането на различните измерения на мащаба на данъка – броят на огнищата, вратите, прозорците, площта и накрая стойността на имуществото.

Този данък не носи големи приходи на общинските бюджети. Той служи като инструмент за реализиране участието на гражданите в провежданите мероприятия по архитектурно-жилищното устройство на населените места и за регулиране използването на жилищните площи и производствените сгради.

По своята същност този данък представлява парично плащане, което физическите и юридическите лица извършват в местните бюджети, според притежаваното недвижимо имущество. Обект на облагане са недвижимите имоти на територията на страната във вид на сгради, дворни места, парцели и застроените земеделски и горски земи, според действително застроената площ и принадлежащия й терен.

Не са обект на облагане - земеделските земи и горите. Освободени от този данък са общините и държавата за публичната или общинска държавна собственост, читалищата, сградите, собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатическите и консулските представителства, сградите на БЧК, на висшите училища и БАН за учебен процес и научна дейност, молитвените домове, парковете, спортните игрища, площадките и др. подобни имоти за обществени нужди, музеите, галериите, библиотеките, стопанските сгради на земеделските производители за селскостопанска дейност, временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда. Освен това, данъкът дължим за имотите – паметници на културата, се отстъпва на собствениците им със задължението да го използват за поддържането и ремонта им.

Данъкът се заплаща, независимо от това, дали недвижимите имоти се ползват или не, а за новопостроените имоти или придобитите по друг начин, собственикът уведомява за това в 2-месечен срок данъчната служба по местонахождение на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен доход върху недвижимите имоти. При придобиване на наследство се подава декларация в 6-месечен срок от получаването му. При частично или пълно унищожаване на сградите, данъчно задължените лица уведомяват данъчната служба. Юридическите лица, които трябва да водят счетоводство, подават в 2 м. срок от придобиването на имота декларация в данъчната служба. Териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота съобщава данъчната оценка, върху която се начислява данъкът.

Субекти на данъка - данъчно задълженото лице е винаги собственикът, с изключение на случаите на учредено право на ползвано. Тогава данъчно задължено лице е ползвателят. Ако имотът е държавна или общинска собственост, данъкът се дължи от лицето, на което имотът е предоставен за управление. Когато собствениците на имота са повече от един, всеки дължи данък пропорционално на дела си в имота.

Размерът на Данъка върху недвижимите имоти - определя се с наредба на общинския съвет в границите от 1,5 – 4,5 на хиляда

Данъчна основа - за данъчна основа се използва  данъчната оценка на имота

По-важни особености на този данък са:

1. За имот, който е основно жилище на лицето, данък се дължи в размер на 50% от начисления. За да му се признае за основно жилище обаче, лицето трябва да живее в това жилище повече от 6 м. през годината

2. За имот, който е основно жилище на лице с увредена работоспособност над 50% (II и I група инвалидност), данък се дължи в размер на 25 % от начисления

3. За имот, който е обявен от комисия за негоден за живеене поради вредни санитарно-хигиенни условия или опасност от самосрутване, за срок от 5 години след обявяването, данъкът се преостъпва на собственика, за да си ремонтира имота.

4. За имот, който е обявен за исторически или културен паметник, ако не се използва със стопанско предназначение, данъкът се преостъпва на собственика срещу задължението за поддръжка на имота.

5. За имот, собственост на предприятие, данъчната основа ще е по-висока от двете стойности: отчетната стойност или данъчната оценка по Приложение 2

6. Данъкът върху недвижимите имоти се внася на две равни вноски – от 1.03 до 30.06 и до 30.10. Ако цялата сума се внесе наведнъж от до 1.04, се ползва 5% отстъпка.

За новопридобит през годината имот данък се дължи от началото на месеца, следващ месеца на придобиване (при покупка – това е месецът, в който е сключена сделката; при ново строителство – месецът в който то е завършено), в размер 1/12 част за всеки месец на притежанието.

3. Данък върху наследствата

По своята същност този данък представлява парично плащане със задължителен характер по повод движението на имущества и капитали по наследствен път. Той е утвърдена форма на данъчно облагане, която не поражда особено възражение от данъкоплатците, понеже се прилага през 30-40г., когато обикновено се сменя собствеността между поколенията или се извършва преструктуриране на богатството. Разбира се, по повод на това облагане могат да се направят и съответните възражения. Съществува мнение, че индивидът трябва да заплати данък върху това, което е потребил, а не върху това, което е спестил и оставил за потребление на неговите наследници. Във връзка с това е известна мисълта, че „Парите трябва да се облагат, а добродетелите да се награждават“. Независимо от това, причината за облагане е чисто икономическа, във връзка с преразпределението на натрупаното богатство.

Обект на облагане – имуществата преминали в наследство по закон или по завещание

Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи, права върху такива вещи, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, МПС, чужда валута, ценни книжа, движими вещи, предприятия или дялови участия.

Към освободеното от облагане имущество се включва:

а)имуществото на загиналите за РБ при изпълнение на служебния си дълг, производствени аварии и природни бедствия

б)имуществото завещано на държавата, общините, БЧК, читалищата и др ЮЛ, които не са търговци

в)обикновена покъщнина

г)дребния земеделски инвентар, библиотеката и музикалните инструменти

д) предмети на изкуството, автор на които е наследодателя.

е)неполучени пенсии на наследодателя

Всички тези видове имущество се освобождават от облагане с данък тогава когато се наследяват от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри. Освобождават се от данък и неполучените пенсии на наследодателя и имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.

Субекти на данъка - данъчно задължени са български граждани, за наследените имущества в страната и чужбина, както и чужди граждани, за наследените имущества в страната.

Те са длъжни в срок от 6 м. след откриване на завещанието да подадат декларация в териториалната данъчна дирекция по местожителство на наследодателя. В декларацията се посочва полученото наследено имущество по вид, местонахождение и оценка.

Данъчна основа - стойността на наследствения дял на всеки един отделен наследник

Формирането на данъчната основа преминава през следните етапи:

1. Определяне на стойността на съвкупната облагаема наследствена маса – чрез оценка на преминалото в наследство имущество. То се оценява към момента на откриване на наследството, както следва:

- недвижимите имоти – по данъчни оценки

- чуждестранната валута и благородните метали – по курса на БНБ

- ценните книжа – по пазарна стойност, а когато тя не може да бъде определена – по номинал

- превозните средства – по застрахователната им стойност

- останалите движими вещи и права – по пазарна стойност

2. След като се установи, от съвкупната наследствена маса се приспадат следните няколко елемента

- доказаните задължения на наследодателя (банкови заеми, ипотеки и др.) в размера им към датата на смъртта, освен ако със средствата от задължението не е закупено необлагаемо имущество

- правата и вземанията, от които наследниците са се отказали в полза на държавата или общините

- разноските за погребение в размер на 1000 лв.

3. Облагаемата наследствена маса се разделя между отделните наследници  по закон или завещание, с цел формиране на наследствените им дялове

Данъчният размер - определя се от Общинския съвет, поотделно за всеки вид наследник или заветник.

- За съпрузи и наследници по права линия данък няма

- За братя, сестри и техните деца данъчният размер варира в различните общини от 0,4 -0,8% за наследствен дял над 250 000 лв.

- За всички останали – данъчният размер е от 3,3-6,6% за наследствен дял над 250 000 лв.

По-важни особености на този данък са:

1. Ако наследодателят е получил недвижимо имущество по наследство, до една година преди смъртта си , в съвкупната наследствена маса се включват: само 40% от данъчната оценка на това имущество; ако е придобито до две години преди смъртта – 50% от данъчната му оценка; и до три години преди смъртта си – 60% от данъчната оценка

2. Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.

3. Когато имуществото е придобито по време на брака, то се води собственост на двамата съпрузи. Затова, при починал съпруг, като наследство се разпределя само неговата половина от имуществото

4. При липса на завещание, законни наследници са само преживелия съпруг и децата. При липса на такива, наследници са родителите и т.н.

5. При откриване на наследство наследниците или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в териториалната данъчна дирекция по последното местожителство на наследодателя. За наследник, който не е съпруг, дете, родител, брат или сестра, 6-месечния срок за подаване на декларацията тече от момента на узнаване, че наследството е открито.

6. В декларацията се посочва полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка

7. Данъкът се определя за всеки наследник по закон или по завещание поотделно с данъчен облагателен акт.

8. Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на данъчния облагателен акт, с който е определен. Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от данъчната служба, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметка на съответната териториална данъчна дирекция, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.

4. Данък върху придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин

Обект на облагане е покупко-продажбата на имущества, както и тяхното придобиване по дарение Облагането с данък по дарение и при продажба е еднократно.

С данък върху придобиване на имущество се облагат имуществата, придобити по дарение или по възмезден начин (покупко-продажба или замяна), както и погасените чрез опрощаване задължения.

Субект на данъка - данъчно задълженото лице е лицето, придобиващо имуществото. Когато се извършва замяна, данъкът се плаща от лицето, придобило имуществото с по-висока стойност, Ако при сделката е договорено, че данъкът се дължи от двете страни, то те си поделят данъчното задължение според договорката.

Данъчна основа - основата за облагане с данък е оценката на съответното имущество в лева към момента на прехвърляне, която се определя както следва:

1. Недвижими имоти – оценяват се по тяхната пазарна стойност (уговорената цена) или по определена от държавен или общински орган цена. Ако тези цени са по-ниски от данъчната им оценка, за данъчна основа се приема последната.

2. Всички останали имущества – по оценката, както при данъка върху наследството

Имуществата, освободени от облагане с данък за придобиването им са:

- Придобитите имущества от държавата и общините, българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, както и домовете за социални грижи и домовете „Майка и дете“, БЧК, фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници, и организации на инвалиди

- Даренията за лечение на български граждани, както и на технически помощни средства за пора с увреждания

- Даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност

- Обичайните подаръци

- Имуществата , придобити по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и др.

Когато имуществото, чието прехвърляне е било необлагаемо, се прехвърли на трето лице, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнение на преките цели, въз основа на които не е било обложено.

Размер на данъка

1. При дарение:

- при дарение между роднини по права линия и между съпрузи данък няма

- от 0,4 до 0,8% при дарение между братя и сестри и техните деца

- от 3,3 до 6,6% при дарение между лица извън посочените

2. при възмездно придобиване:

- от 0,1 до 3% върху оценката на прехвърляното имущество

3.при замяна:

- от 0,1 до 3% върху оценката на имуществото с по-висока стойност

Облагането с данък на придобиваното имущество по дарение и по възмезден начин е пропорционално. Размерът на данъка при придобиването на имущество по възмезден начин, т.е. при покупко-продажба, е в размер на 2% върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

При възмездно придобиване на имущества данъкът се внася преди прехвърляне на имуществото. При дарение или опрощаване на задължения – лицата, получили имуществото, подават декларация за облагането им с данък в едномесечен срок от получаването.

Данъкът се заплаща преди прехвърлянето на имуществото в териториалната данъчна дирекция по местонахождение на недвижимия имот или по местоживеене на данъчно задълженото лице. Във връзка с прехвърлянето на имота и заплащането на данъка лицата подават декларация, в която посочват вида на имота, местонахождението му, начина на придобиване и наличието на родствена връзка между прехвърлителя и потребителя. Характерно е, че съдиите, нотариусите, областните управители и др. длъжностни лица извършват сделката по придобиването, учредяването, прекратяването или изменението на вещните права след като установят, че е платен съответния данък

5. Данък върху превозните средства

Данъкът върху превозните средства облага превозните средства, регистрирани за движение по българската пътна мрежа; кораби, вписани в регистрите на български пристанища и гражданските въздухоплавателни средства, вписани в държавния регистър на РБългария.

Не се дължи данък за превозните средства за:

- държавни и общински организации на бюджетна издръжка, със специален режим на движение. За линейки и пожарни, дори и да са собственост на друг тип лица, също не се дължи данък

- БЧК, когато се използват за целите на организацията

-дипломатически представителства и консулства, ако е постигната договорка, че превозните средства, собственост на български представителства и консулства в тяхната страна също няма да дължат такъв данък

Субект на данъка - данъчно задължени лица са собствениците на превозните средства, които трябва да ги декларират в общината, по постоянен адрес, в двумесечен срок от придобиването им. При прехвърлена собственост върху превозно средство, ако старият собственик е заплатил цялата сума на годишния данък, новият ще е данъмно задължен чак от началото на следващата година.

Данъчен размер - данъчният размер се определя с Наредба на общинския съвет в абсолютна сума (в граници, посочени в Закона) в зависимост от вида на превозното средство и различни негови характеристики като: мощност на двигателя, година на производство, брой на местата за сядане, товароподемност и др

Данъчните размери за различните превозни средства (лек автомобил, автобус, ремарке, мотоциклет, кораб или др. водоплавателно средство, самолет или др. въздухоплавателно средство) са посочени в раздел IV на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)

По-важните особености на този вид данък са:

1. Лек автомобил, собственост на инвалид, с обем на двигателя до 2000 куб.см и мощност до 117,64 kW се освобождава от данък

2. За превозни средства, с мощност на двигателя до 74 kW, снабдени с действащо катализаторно устройство, данъкът се заплаща в размер на 50% от начисления

3. За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници в градовете и в някои специални райони (високопланински, гранични и т.н.), ако не се използват за други цели, данъкът се заплаща в размер на 10% от начисления

4. За превозни средства, придобити, или регистрирани за движение, през текущата година, данък се дължи пропорционално на месеците на собственост, от началото на месеца на придобиване. Т.е ако автомобил е придобит на 27.02, данъкът ще е в размер на 11/12 части от начисления годишен данък (включително и за февруари)

5. За превозни средства с прекратена регистрация, данък не се дължи от началото на месеца, следващ месеца на прекратяването. Или, ако собственик на мотоциклет прекрати регистрацията му за движение от 1.04, няма да дължи данък от май (ще дължи за първите 4 м., т.е. 4/12 от начисления годишен данък).

6. Данъкът върху превозните средства се внася на две равни вноски – от 1.03 до 30.06 и до 30.10. Ако цялата сума се внесе наведнъж от до 30.04, се ползва 5% отстъпка

За придобитите превозни средства през текущата година данъкът се заплаща в едномесечен срок от придобиването им. Заплащането на данъка е условие за пускане в движение и за редовност при годишния технически преглед на превозното  средство. Този данък е местен и се внася в приход по бюджета на общината, в която е регистрирано превозното средство.

От 2002 г. е въведен и пътен данък. Следователно за превозното средство се заплащат два данъка.

Пътен данък ще плащат собствениците на регистрираните за движение леки и товарни автомобили, автобуси, ремаркета, седлови и обикновени влекачи, строителни машини, автокранове, колесни трактори и други самоходни машини. Данъкът е по 10 лв. за всеки започнат тон от общото тегло според свидетелството за регистрация на превозното средство. Данъкът се заплаща на две равни вноски в срок до 31.08 и до 31.10 на годината. На предплатилите се прави 10% отстъпка. Данъкът се внася в общината по постоянния адрес на собственика на превозното средство.

6. Данък върху земеделските земи (поземлен данък)

Земеделските земи са били и продължават да бъдат обект на облагане с данък. За отделните исторически периоди е използван различен мащаб за определяне на данъка, а именно: а)физическите декари земя и тяхното качество б)добивите от земята, какъвто е бил у нас десятъка в)доход от стопанисваната земя г)стойността на притежаваната земя

Земеделските земи са производителни активи в богатството на индивидите или домакинствата и е логично те да бъдат облагани с годишен данък. Той създава хоризонтална справедливост в облагането на богатството, т.е всички притежатели на недвижимо имущество са поставени в равностойно положение. Фискалната функция на този данък не е особено голяма и той е предимно местен данък за бюджетите на общините. По-важно значение има неговата икономическа функция за стимулиране на производителното използване на земите, за подобренията върху тях, с цел повишаване на плодородието и продажбата им.

В нашите условия този данък може да се приема като средство за икономическо въздействие върху собствениците за обработване на земята, срещу безстопанствеността и запустяването. Чрез него може да се въздейства и за данъчната оценка на земята при нейното трансфериране към други собственици. Разбира се, земите имат различно качество (категория), което налага и диференциран подход към данъчната оценка. Така, в зависимост от характера на почвите и плодородието, селскостопанските земи у нас са групирани в 10 категории. Освен това, според начина на използване, се класифицират на ниви, трайни насаждения, ливади и пасища.

До 1990 г. в нашата страна се плаща рентен данък, според категорията на земята и диференцирано за ниви и трайни насаждения в абсолютна сума на декар. Чрез този рентен данък се целеше изземването на диференциалната рента от първи род, поради различието в плодородието на почвата и създаването по този начин на еднакви условия за всички земеделски производители.

Въвеждането на този данък в нашата страна ще допринесе не само за обработването на земите и предотвратяването на пустеещите земи, но и за стимулиране на продажбите на земя и нейното по-ефективно използване.