ОСНОВИ НА ФИНАНСИТЕ: ПРЕКИ ПОДОХОДНИ ДАНЪЦИ

В темата за преките и подоходните данъци ще се запознаем с най-широко прилаганото данъчно облагане, главен белег на което е доходът и платежоспособността, изразяващи икономическата мощ на данъкоплатците. Ще бъдат характеризирани предпоставките и системите на подоходно облагане. Поотделно ще се запознаем с организацията и техниката на облагане на юридическите и на физическите лица, тенденциите в подоходното облагане и неговата роля за бизнеса и данъчното бреме на физическите лица. В тази тема се включва и един вид ново данъчно облагане на работодателите и работниците, свързано със социалното осигуряване.

1. Обща характеристика на преките подоходни данъци

Преките подоходни данъци са традиционна съставка на всяка финансова система. Те формират значителна част от приходите по бюджета на страните. Постепенно доходът се превръща в символ на икономическата мощ и платежоспособността на субектите. Затова и данъчното облагане постепенно се пренасочва от имуществото (богатството) към доходите на физическите и юридическите лица, т.е. въвежда се и широко започва да се прилага подоходното облагане. Подоходното облагане става масова практика от началото на 20 в.

Предпоставките за въвеждане на подоходното облагане са:

а) високата степен на развитие на стоково-паричните отношения и превръщането на дохода в главен белег на икономическата мощ и платежоспособност

б) създаването на техника за обхващане и облагане на дохода

Основната характеристика на подоходните данъци се изразява в това, че:

1. Те не са елемент от цените на стоките и услугите, и в този смисъл не влияят пряко върху ценовото равнище, а само косвено, променяйки търсенето и предлагането

2. Те се използват от правителствата като инструмент за макроикономическа стабилизация, стимулиране на икономическия растеж и привличането на чужди инвестиции.

При подоходните данъци има единство между данъчната основа и източника на заплащане на данъка (дохода). Това засилва тяхната стимулираща и регулираща роля в стопанството. Много са ясни и лесно приложими, което намалява и разходите по тяхното събиране.

Фискалното значение на данъците върху дохода е неоспоримо. Те, обаче, влияят върху поведението на стопанските субекти и по-конкретно върху техния избор между труда и свободното време, между поемането и избягването на стопанския риск. При тези данъци възниква въпросът за оптималното равнище на данъчните ставки и за намирането на баланс между икономическата ефективност и социалната справедливост на данъчното облагане. Поради това и фискалните съображения не са единствените в изграждането на системата за облагане на доходите. Най-често данъчните размери за тези данъци се намаляват, с цел намаляване на данъчното бреме, стимулиране на икономическата активност на субектите и увеличаване на доходите на физическите лица.

Прякото подоходно облагане исторически е свързано с прилагането на следните системи:

а) Шедулярна система (английска) – при шедулярната система годишният облагаем доход се разпада на части (шедули), в зависимост от еднородния му характер и източник. Всеки от шедулите се облага самостоятелно по отделна данъчна скала. Класическата шедулярна система включва пет шедула: (1) доходи от собственост върху земи, сгради и др. (2) доходи, реализирани от арендуване на земни участъци, (3) доходи от ценни книжа, (4) доходи от свободни професии и предприемаческа дейност, (5) доходи от работна заплата.

б) Глобалната система (немска) – при глобалната система годишният съвкупен доход, независимо от източника и характера, се облага с единна обща таблица. Глобалното облагане засяга годишния съвкупен доход и дава представа за глобалната икономическа мощ и платежоспособност на субектите.

в) Смесената система (френска) – смесената система е комбинация от първите две.

Облагането е построено на шедулярна основа и в същото време се установява годишен доход и когато този доход превиши определена граница, се облага с допълнителен данък или суперданък. Острието на тази система е насочено към по-високите доходи и от тази гледна точка е по-справедлива. В някои страни, в т.ч. и в нашата, се наблюдава тенденция към утвърждаването на глобалната система.

Съвременното подоходно облагане има две форми:

1. Подоходно облагане на физическите лица – това е личният подоходен данък

2. Подоходно облагане на юридическите лица – включва различни корпоративни данъци

Преките подоходни данъци включват:

- Подоходен данък върху физическите лица или личен подоходен данък – данък върху общия доход

- Подоходен данък върху юридическите лица – данък върху корпорациите или данък върху печалбата

- Данък върху доходите от капитали или облагане при източника – данък върху дохода от дивиденти, дялове от участия, лихви от облигации и др.

- Социалното осигуряване като вид подоходно данъчно облагане

Тенденцията при подоходното облагане е към намаляване на системата от отстъпки, преференции и засилване на неутралността на данъка в условията на конкуренцията в пазарното стопанство.

2. Подоходното облагане на юридическите лица

Облагането на печалбата в далечното минало е ставало в рамките на единния подоходен данък, тъй като стопанската дейност е била организирана и осъществявана индивидуално и на семейна основа. Вследствие възникват и получават развитие сдруженията между физическите лица, които придобиват статут на юридически лица.

Днес облагането на юридическите лица и техните доходи се извършва с отделен самостоятелен данък, наречен данък върху печалбата, данък върху корпорациите или сдруженията. У нас по подобие на развитите страни е наречен корпоративен подоходен данък. Данъкът върху корпорациите се утвърждава през XX в. – в САЩ през 1913 г., в Англия през 1920 г. и т.н.

А. Възгледи за облагане на печалбата на корпорациите - според широкото икономическо съдържание – корпорация е всяка бизнес единица, която организира и води стопанската дейност самостоятелно, в съдружие или под някаква друга форма. Затова и данъкът, с който се облага дейността на бизнеса, се нарича корпоративен. С него се облага финансовият резултат от стопанската дейност, респективно печалбата.

С този данък се облага финансовият резултат от стопанската дейност, респективно печалбата. Величината на печалбата се установява като разлика между приходите и разходите. За целите на облагането, печалбата се коригира, т.е увеличава се или се намалява, като на облагане подлежи коригираната печалба (облагаемата) печалба.

Корпоративната печалба може или да бъде задържана във фирмата за реинвестиции (като неразпределена), или може да бъде изплатена като персонален доход на собствениците й под формата на дивидент (като разпределена).

По тази причина облагането може да бъде различно:

- облагане на печалба, която се заделя за реинвестиции

- облагане на печалбата, която се разпределя под формата на дивиденти

- облагане общо – на цялата печалба

В икономическата теория съществуват два основни възгледа за облагане на корпоративния доход – интеграционен и класически

1. При интеграционния възглед – застъпва се становището първоначалният данък върху цялата печалба да се премахне, а частта от нея, която се разпределя като дивидент, да се включи към личните доходи на собствениците и да се обложи с данък върху доходите на физическите лица. Така доходите на лицата от дивиденти няма да са двойно утежнени и е налице данъчна справедливост.

2. При класическия възглед – застъпва се тезата за отделно облагане на цялата нетна печалба на фирмата, а средствата, които впоследствие се разпределят за дивиденти, вече се формират като лични доходи за акционерите и затова те трябва да се облагат с отделен подоходен данък. По такъв начин се налага разделно облагане за неразпределената и за разпределената печалба. Недостатъкът на този възглед се крие в двойното данъчно облагане на доходите, разпределени като дивиденти. Тази допълнителна данъчна тежест поражда несправедливо данъчно бреме за акционерите.

Б. Организация на корпоративното подоходно облагане в България - в България корпоративното подоходно облагане е регламентирано със Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Субект на данъка - данъчно задължени лица по този закон са местни и чуждестранни юридически лица (както и организации на бюджетна издръжка), осъществяващи дейност на територията на страната.

Данъчна основа - данъчната основа при данъка върху печалбата е облагаемата печалба, която се получава след преобразяването на счетоводната печалба (т.е. положителният финансов резултат).

Извадка от ЗКПО за размера на данъка върху печалбата и за алтернативите на корпоративното облагане с данъци, удържани при източника

Данъци върху печалбата	Алтернативни корпоративни данъци и данъци, удържани при източника
1. Корпоративен данък – 10%	1. Данък върху приходите на бюджетните организации – 3% и 2% за общините
2. Данък върху дивидентите, дяловите участия от ценни книги, лихви и др. – 5%	2. Данък за организаторите на хазартни игри: -10% при тото, лото и залагания при спортни състезания -12% върху номинала на залога при Бинго и за игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или др. телекомуникационна връзка
3. Данък върху възнаграждения, лихви (включително съдържащите се във вноските по финансов лизинг), разпоредителни действия с дялови участия и ценни книги, доходи от използване на движимо и недвижимо имущество и др., на чуждестранни физически и юридически лица – 10%	3. Данък за лицата, извършващи морско търговско корабоплаване – върху нетния тонаж на корабите, за дните в експлоатация – 10% 4. Данък върху представителните разходи, свързани с дейността – 10% 5. Данък върху социалните разходи, предоставени в натура – 10% Разходите за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по трудов договор за управление и контрол, от местоживеене до месторабота и обратно. 6. Разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно, здравно или за безработица осигуряване и/или застраховки „Живот“, превишаващи 60 лв. месечно за всяко осигурено лице – 10% 7. Разходите за ваучери за храна, превишаващи 60 лв. месечно за всяко наето лице – 10%

За целите на данъчното облагане законодателят е регламентирал постоянни и временни разлики, които не подлежат на облагане и се приспадат от положителния финансов резултат. Това са:

1. Данъчни постоянни разлики – счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели

2. Данъчни временни разлики – те възникват, когато дадени приходи или разходи се признават за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане.

Корпоративният данък се установява с подаването на данъчна декларация, придружена със счетоводен отчет. През годината данъчно задължените лица правят авансови вноски – месечни или тримесечни, с изключение на новоучредените и тези, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 200 000 лв.

Корпоративният данък може да се преотстъпва - преотстъпването е облекчение, при което подлежащия на внасяне данък се начислява, но част от него или целия се оставя на данъчно задължените лица за целево използване или за по-общо предназначение.

Корпоративният данък се преотстъпва изцяло за специализирани предприятия, в които работят инвалиди, при които най-малко 20% от общия брой на персонала са незрящи и слабозрящи; 30% от общия брой на персонала са с увреден слух или 50 % са с други увреждания. В случай, че са по-малко, данъка се преотстъпва пропорционално на хората с увреждания.

Данъкът се преотстъпва в размер 50% на социални и здравноосигурителни фондове за стопанската им дейност, пряко свързана с основната им дейност. От цялостно преотстъпване се ползват данъчно задължените лица, извършващи производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година е отчетена безработица с или над 35% по-висока от средната за страната за същия период и др

3. Подоходно облагане на физическите лица

А. Лично подоходно облагане

Личният подоходен данък е най-висшата и чувствителната част на всяка данъчна система и има пряко отношение към ефективността и справедливостта на данъчното облагане, икономическото и социалното развитие.

Личният подоходен данък е измерител на благосъстоянието и платежоспособността на данъкоплатците и се приема като справедлив данък. Той се използва в качеството на инструмент за регулиране на стопанското поведение и икономическата активност на индивидите.

Възникнал първоначално в Англия (1799 г.), данъкът върху дохода е въведен в началото на XX в. във всички напреднали страни с развити стоково-парични отношения, където получаването на паричен доход е обичайно явление. В България данъкът върху личните доходи за първи път е въведен през 1894 г. Любопитно е да се отбележи, че той става постоянен данък в САЩ през 1913 г.

След 80-те години на XX в. настъпват съществени промени в облагането на доходите на физическите лица. Започва да се говори за нова философия по отношение на мястото в данъчната система, ролята и функциите на подоходния данък.

Б. Формиране на данъчната основа при личното подоходно облагане

Обект на облагане е съвкупният годишен доход на семейството или на отделния индивид

Данъчна основа - определянето на данъчната основа, т.е. на общия съвкупен годишен доход поставя пред данъчната практика редица въпроси, в т.ч.:

- какво да се разбира под „доход“, т.е. дефиниране на понятието „доход“

- конкретизиране и обхващане на всички източници на доходи

- как да се определи данъчната основа чрез съответни корекции, според данъчното законодателство на съответната страна.

а) Индивидуален доход – в икономическата теория се разглежда като мярка за покупателна способност на индивидите за определен период (обикновено една година)

б) Източници на доход – Доходът (брутният доход) се третира като съставен от три основни елемента:

1. Паричните постъпления от продажби на производствени услуги (работна заплата, ренти, лихви и др.)

2. Нетното увеличаване на стойността на капиталовите и други активи, притежавани от индивидите.

3. Постъпленията от държавни трансфери

в) Данъчната основа според данъчното законодателство

Всяко национално законодателство възприема много по-конкретно и обстоятелствено определение за дохода и неговите елементи, които подлежат на облагане. В крайна сметка, от гледна точка на данъчната практика, „доход“ е това, което е определено от данъчното законодателство.

1. Брутен доход – в брутния доход се включват всички възможни парични постъпления от различни източници, в т.ч. заплати, надници, дивиденти, лихви, нетния доход от собствен бизнес, нетната рента от дадена под наем собственост, нетните доходи от продажбите на активи, компенсации при безработица, издръжката след развод, пенсиите над вноските, върху които вече е бил платен данък, доходите от хазарт.

2. Необлагаем доход – необлагаеми са доходите от държавни и общински ценни книжа, различните социално-осигурителни вноски, лихвите от застраховка за живот, социалните помощи, допълнителните служебни облаги, осигурени от работодателя и др.

3. Данъчно признат разход – регламентирано законодателят приема за данъчно признат разход облекчения и намаления:

-разходите по дейността – които не се вземат под внимание при изчисляване на данъчната основа, свързани с работно облекло, транспорт, задължителни вноски в социални и пенсионни фондове, плащания за издръжка след развод

-данъчните облекчения и данъчните намаления – свързани със социалния статус на отделните индивиди или социални групи (това е най-сложната корекция на дохода, която има широк икономически, социален, политически и демографски резонанс).

Данъчните облекчения представляват необлагаема сума за всеки данъкоплатец, съпруг, съпруга и деца обикновено под 16 г., което показва, че чрез тях данъчната тежест се адаптира към броя на членовете на семейството и се компенсират семействата с повече деца.

- разходи на домакинствата за изплащане на лихви по ипотеки, лихви по кредит за жилищно строителство, платени местни данъци (с оглед да се избегне натрупването на данък върху данък), медицински разходи, разходи за благотворителни цели, вноски в частни пенсионни и осигурителни фондове и др.

След дефиниране и определяне на брутния доход чрез различни уточнения и корекции се стига до данъчната основа, въз основа на която ще се прилагат съответните данъчни ставки и ще се изчислява данъчното задължение на всеки данъкоплатец.

Широка данъчна основа – Коригиран брутен доход – Облагаем доход

(Брутен доход) (Нетен доход) (Данъчна основа)

Отговорът на следните въпроси също е с пряко отношение към определянето на данъчната основа и задължение:

Кой да бъде обложен с данъка върху дохода: отделния индивид или семейната единица като цяло?

Какво да бъде облагането – прогресивно или пропорционално личното подоходно облагане?

В. Облагането на доходите на ФЛ - а в България - в България облагането на доходите на физическите лица е напълно пропорционално. Организацията на облагането на доходите на ФЛ -а в България е следната:

Данъчен субект - данъчно задължени са местните и чуждестранните физически лица, които, според данъчното законодателство са носители на задължението по тези данъци.

Обект на облагане - според Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в България обект на облагане са доходите на местните и чуждестранни физически лица

В зависимост от източника законът подразделя доходите на следните видове:

1. Доходи от трудови правоотношения

2. Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец

3. Доходи от друга стопанска дейност

4. Доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество

5. Доходи от прехвърляне на права или имущество

6. Доходи от други източници и облагани с окончателни данъци

В България е въведено годишното облагане на доходите - Затова данъчна година е календарната година.

Облагаемият доход и данъчната основа, според българското законодателство, за доходите от различни източници се определят поотделно, със съответната специфика.

Данъчната основа се определя след корекции на дохода при различните източници. Те преминават през три етапа:

1. Изчислява се общ годишен доход от съответните източници

2. Приспадат се необлагаемите доходи, полагащи се за съответните източници

3. Приспадат се необлагаемите доходи, полагащи се за съответния източник

4. Формира се облагаем доход

5. Приспадат се данъчните облекчения – вноски за задължително и доброволно осигуряване, застраховки, дарения и др. и се стига до данъчна основа от съответния източник.

Обща годишна данъчна основа - формира се като сбор на годишните данъчни основи от различните източници.

Данъчното задължение - получава се като се умножи данъчната основа по данъчната ставка (10%)

Данъчни облекчения в България при личното подоходно облагане са:

1. Данъчни облекчения за лица с 50 и над 50% намалена работоспособност – това данъчно облекчение е в размер на 660 лв. при определяне на месечната данъчна основа за работещите на трудови правоотношения и 7 920 лв. при изчисляване на годишните данъчни основи. С тези суми съответно се намалява месечната или годишната данъчна основа

2. Вторият вид данъчно облекчение касае личните вноски за доброволно социално осигуряване и застраховане, според Кодекса за социалното осигуряване, в общ размер до 10% от сумата на годишните данъчни основи.

3. Данъчно облекчение за дарения – в зависимост от направлението на дарението, законодателят определя и неговите размери: от 5 % до 65 % от сумата на годишните данъчни основи.

4. Данъчно облекчение за млади семейства – млади семейства, могат да приспадат от сумата от годишните си данъчни основи направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, при определени условия

Единствено при доходите от трудови правоотношения се формира наред с годишната данъчна основа и месечна данъчна основа. В брутния месечен доход се включва трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и в натура от работодателя.

Като необлагаеми доходи, за работещите на трудови правоотношения (които се приспадат от брутния месечен доход) са:

- Стойността на безплатната храна, предпазната храна и противоотровите, порционни пари, ваучери и др., полагащи се на определени категории работещи, според Кодекса на труда

- Стойността на специално, униформено и представително облекло и т.н

- Стойността на пътните и квартирни пари, доказани документално

- Различни видове обезщетения, социални разходи, разходи за транспорт за сметка на работодателя

- Различните видове еднократни помощи на работодателя при раждане на дете и др.

- Направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за допълнително доброволно пенсионно и здравно осигуряване или застраховка „Живот“ и др.

След приспадане на необлагаемите доходи се получава облагаемият доход, който подлежи на корекции със задължителните и доброволни социални осигуровки и застраховки, определени нормативно и платени за сметка на работещия. Така се стига до месечната облагаема основа, която се подлага на облагане с 10% данъчна ставка.

Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения - определя се като облагаем доход, придобит от данъчно задълженото лице през годината се намали намали с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски за сметка на физическото лице, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски за сметка на лицето.

Облагаем доход от стопанската дейност на едноличните търговци (ЕТ) - определя се по реда по който се формира данъчната печалба при юридическите лица, според Закона за корпоративното подоходно облагане.

4. Социалното осигуряване като вид подоходно данъчно облагане

А. Задължителното осигуряване в България се разделя на основно и допълнително - то се изгражда в два стълба на солидарен принцип. Тоест плащат всички, които са задължени, а ползват средства само онези лица, за които е настъпил някои от покриваните от ЗОО социално-осигурителни рискове.

Задължително основно осигуряване - ЗОО (I стълб на СОС - Социално-осигурителната система) - ЗОО обхваща всички работещи лица и се реализира чрез вноски в полза на:

1. Фонд „Пенсии“

2. Фонд „Общо заболяване и майчинство“

3. Фонд „Трудова злополука и професионална болест“

4. Фонд „Безработица“

Тези фондове се управляват от Националния осигурителен институт (НОИ)

5. Задължителни вноски в полза на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)

Задължителното осигуряване се прилага само по отношение на физическите лица и ЕТ - Условието е те да реализират доходи от трудови и извънтрудови правоотношения (граждански договори, лица на свободна практика и др.).

НОИ и НЗОК управляват разходите на държавните фондове за социално и здравно осигуряване. Събирането на осигурителните вноски, включително дейностите по обслужване и контрол на процеса са приоритет на НАП

Задължителното допълнително осигуряване ЗДО (II - стълб на СОС) - в България включва само пенсионното осигуряване и се реализира с помощта на т. нар универсални и професионални пенсионни фондове, които се управляват от частни пенсионноосигурителни дружества.

Задължителното допълнително осигуряване не засяга всички работещи лица.

Б. Допълнително доброволно пенсионно осигуряване - ДДПО (III стълб на СОС) - ДДПО не формира публични средства, но ще го разгледаме, за разбиране мястото и значението на ЗОО и ЗДО. То се основава на капиталов принцип. Тоест осигуряваното лице притежава средствата, с които се осигурява, може да се разпорежда с тях и е осигурено до техния размер.
Допълнително доброволно пенсионно осигуряване има за основна цел създаване на възможности и условия за повишаване на социалната защита на населението чрез участие в спестовно-инвестиционни схеми за доброволно пенсионно осигуряване в частни пенсионно - осигурителни дружества - ПОД (В България са 9 лицензираните ПОД).

Осигуряването в Доброволен пенсионен фонд дава възможност на лицата да добият право на пенсия, която е допълнителна и независима от пенсията по държавното обществено осигуряване, и да ги подпомогне финансово след пенсиониране. Всяко лице, навършило 16 години, може да се осигурява доброволно или да бъде осигурявано в доброволен пенсионен фонд. Вноските могат да правят работодателите, самите осигурени лица, както и други осигурители в полза на осигурените лица.

Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО) е персонално и всеки осигурен има индивидуален осигурителен номер и индивидуална осигурителна партида. Осигурителните вноски са месечни, за друг период или еднократни за закупуване на пенсионни права.

За да се запази предназначението на вноските от работодателя за ДДПО - получаване на допълнителна пенсия, Кодексът за социално осигуряване (КСО) забранява изтеглянето на натрупаните средства в индивидуалната партида на лицето преди придобиване на право на пенсия за старост или инвалидност.

Осигурените лица имат право да прехвърлят натрупаните средства в осигурителните им партиди от работодателски вноски само в случаите, посочени в осигурителния договор, както и при прекратяване на осигурителния договор, трудовото или служебно правоотношение или договора за управление или контрол.

В. В зависимост от задълженията си към държавните фондове за социално и здравно осигуряване лицата се делят на:

1. Лица, реализиращи доходи на база сключен договор с работодател (трудов договор, граждански договор, договор за управление и контрол и др.) – осигуряват се за всички осигурителни рискове;

2. Лица, осъществяващи професионална дейност за своя сметка и риск (еднолични търговци, лица, упражняващи свободна професия, земеделски производители и др.). Тези лица се наричат самоосигуряващи се лица – осигуряват се само за фонд „Пенсии“, допълнителните пенсионни фондове и НЗОК и по избор във фонд „Общо заболяване и майчинство“.

Основните разлики между тези два вида лица са:

1. Осигурителната вноска за първите се разпределя между наетото лице и неговия работодател, докато самоосигуряващите се лица са длъжни да внасят вноските изцяло за своя сметка.

- Осигурителните вноски на лицата, наети по трудов договор се определят в зависимост от техния осигурителен доход, който включва получените брутни възнаграждения.

В осигурителния доход не се включват: командировъчните, безплатната храна, задължителното работно и униформено облекло; обезщетенията, изплащани от работодателя при премествана, при смърт и др.

Трябва да се прави разлика между осигурителен доход и облагаем доход. Някои елементи на трудовото възнаграждение се включват в осигурителния доход, но не фигурират в облагаемия доход. Така например, стойността на картите за пътуване от местоживеене до местоработата, осигурени безплатно от работодателя, не се облагат с личен подоходен данък, но върху тях се дължат осигурителни вноски.

- Осигурителните вноски за доходите от трудови правоотношения се дължат, само ако осигурителният доход е в рамките на максималния месечен осигурителен доход.

Всяка година правителството определя със Закона за бюджета на ДОО максималния осигурителен доход. Осигурителните вноски за осигурителния доход над максималния остават постоянни независимо от нарастването на личния доход на осигурените лица.

За да се гарантират приходите във фондовете на ДОО и НЗОК и да се избегнат злоупотреби при сключването на трудови договори, в България се прилагат минимални месечни прагове на осигурителния доход. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите се публикува всяка година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.

- Осигурителните вноски на работещите по граждански договори (договор за изработка и договор за поръчка) се дължат при условие, че месечното възнаграждение е равно или е над една минимална работна заплата след приспадане на нормативно признатите разходи. Ако месечният осигурителен доход на изпълнителите е до една минимална работна заплата, те се осигуряват само за здравни злополуки.

- Осигурителните вноски на всички лица, получаващи доходи от извънтрудови правоотношения, се внасят авансово (месечно).

- Осигурителните вноски на лицата, които получават доходи от различни дейности, се внасят върху сбора от осигурителните им доходи до изчерпване на максималния месечен осигурителен доход за съответната година

- Самоосигуряващите се лица правят осигурителни вноски всеки месец върху избран от тях доход. Тъй като реалният им доход може да е по-висок, те преизчисляват своите вноски в края на годината

Годишният осигурителен доход за упражняващите свободни професии се определя, като облагаемият доход се намали с разходите по норматив, съгласно Закона за данъка върху доходите на физическите лица.

Годишният осигурителен доход за едноличните търговци представлява финансовия резултат след данъчно преобразуване по Закона за корпоративното подоходно облагане

- Годишният осигурителен доход не може да бъде по-голям от дванадесетократният размер на максималния месечен осигурителен доход

Окончателната осигурителна вноска се дължи върху осигурителен доход, определен като разлика между декларирания годишен доход от дейността на лицето и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Тя се внася до 30.04 на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Размери на осигурителните вноски през 2014 г. (%):

Вид осигурен 1 – работещи при условията на трета категория труд: