КОСВЕНИ ДАНЪЦИ

В тази тема ще се запознаем с групата на косвените данъци, които формират най-голямата част от приходите на държавата и същевременно са значим разход на потребителите. Последователно ще се запознаем с най-големия данък – ДДС, с неговата същност и организация. В тази група са още акцизите и митата. Ще характеризираме тяхната същност и техника на облагане.

1. Обща характеристика на косвените данъци

Косвени данъци са: ДДС, Акцизи, Мита и Такси

Косвените данъци имат широко приложение в практиката на всяка страна. С тях се облагат почти всички предлагани на пазара ресурси, полуфабрикати, стоки и услуги.

Косвените данъци се включват в цената на стоките и услугите  и имат силен ценови ефект върху продажбите.

Носител на косвения данък по закон е единствено крайният потребител (доходите се облагат в момента на покупката), докато производителят, респ. търговецът, има задължението само да преведе дължимия косвен данък в приход на бюджета. От икономическа гл. т., обаче, съвкупното данъчно бреме се разпределя между всички участници на пазара.

Косвените данъци имат следните особености

1. Адвалорни – т.е. определят се в процент към стойността на облаганата стока или услуга

2. Пропорционални – т.е. техният среден данъчен размер остава постоянен, независимо от промяната в цените на стоките

3. Антисоциални – хората с по-ниски доходи ще трябва да поемат относително  по – голямо данъчно бреме, в сравнение с по-заможните лица

4. Реални – облагането е реално, т.е. не зависи от финансовите възможности на индивидите и техните семейства.

Облагането с тези данъци е пропорционално и следователно индивидите с по-ниски доходи плащат относително по-голям данък, в сравнение с тези, които получават по-високи доходи и значителна част от тях натрупват (спестяват). При тези данъци не е възможно да се приложи прогресивно облагане, което е социално по-справедливо. Освен това, облагането не може да осигури връзка между обекта и субекта на данъка, тъй като облагането не е лично, а е реално, т.е. не се свързва със социално-икономическите характеристики на данъкоплатеца.

Предимствата на тези данъци са, че те се плащат само тогава, когато данъкоплатците са потребители на стоките и услугите, т.е. заплащането им зависи от степента на потреблението на субектите.

Също така характерно е, че постъпленията от косвени данъци са ритмични  и стабилни  през цялата бюджетна година. Това ги прави предпочитан метод за акумулиране на бюджетни приходи.

В България приходите от ДДС осигуряват близо 1/3 от всички постъпления в Републиканския бюджет. През годините неговият дял непрекъснато нараства и по стойност значително превишава теглото на подоходните данъци.

2. Данък върху добавената стойност

ДДС е сравнително нов данък. Негов предшественик е данъкът върху оборота. Въвеждането на ДО е свързано с името на немския икономист Карл фон Сименс. През 1918 г. в Германия е въведен общ данък върху оборота при реализацията на всички стоки и услуги. Този данък бързо се възприема от всички останали страни и се утвърждава като главния косвен данък, както във фискално, така и в социално-икономическо отношение. С въвеждането на този данък рязко намалява броят на облаганите с акцизи стоки, което в съвремието се свежда до облагане на стоки вредни за здравето.

Първоначално облагането е било многофазно, т.е върху реализираните обороти от стоки и услуги на всички стадии до крайното потребление. При многофазното облагане се получава т.нар. кумулативен ефект – натрупване на данък върху данъка, което силно обременява цените и потребителите. Преодоляването на този недостатък става с еднофазното облагане на оборотите при крайното потребление на стоките и услугите. Този данък е въведен и в България със Закона за данък върху оборота от 1948 г.

А. Същност и мотиви за въвеждането на ДДС

Същност на ДДС - вид косвен нетен данък. Той е многофазен – определя се и се събира на всеки етап от производството до реализацията.

Облагаеми с ДДС са възмездните доставки на стоки и услуги на територията на страната, вносът на стоки от трети страни, както и износът им за трети страни.

В началото на 60-те години на XX в страните от ЕС данъкът върху оборота постепенно е заменен от данък върху добавената стойност (ДДС). За първи път ДДС е въведен във Франция през 1958 г. и се свързва с името на Морис Лоре. ДДС е нетен данък върху оборота за разлика от ДО, който е брутен данък

ДДС е израз на съвършенството във финансовото мислене и данъчната теория.

Мотивите за неговото въвеждане са следните:

- преодоляване на кумулативния ефект на многофазното облагане при ДО

- създаване чрез данъка на стимули за стопанските субекти за ускорено внедряване на техническия прогрес и новости

- създаване на възможности да се обхванат и обложат всички реализирани обороти на стоки и услуги, т.е данъкът да се превърне във всеобщ и да се приложи многофазното облагане

- осигуряване на равномерни, постоянни и по-високи приходи за бюджета на страната

- осигуряване чрез механизма на облагане на взаимен контрол върху субектите на данъка за неговото начисляване и внасяне

-  икономическо въздействие върху търговците за своевременно и пълно реализиране на стоките и услугите

Посочените предимства могат да се характеризират със следния пример:

Етапи на движение на стоката до крайния потребител	Закупени суровини и материали	Добавена Стойност	ДДС
1.Производство на суровини и материали	-	100	20
2.Производство на полуфабрикати	100	300=400	80-20=60
3.Производство на готови продукти	400	600=1000	200-80=120
4.Търговия на едро	1000	200=1200	240-200=40
5.Търговия на дребно	1200	300=1500	300-240=60

От посочения условен пример се вижда, че е създадена добавена стойност за 1500 единици и при 20% данък се следва 300 единици  ДДС. Независимо от многофазното облагане няма никакъв кумулативен ефект, т.е. натрупване на данък върху данъка. При това този данък се разпределя между отделните търговци както следва: 20+60+120+40+60= 300. Освен това, осигуряват се редовни постъпления от всички търговци и се упражнява контрол за начисляването и внасянето на данъка. Ако даден търговец не реализира стоката, той понася загубата от натрупания преди това ДДС. Тъй като добавената стойност се формира от работната заплата и печалбата, във фирмите, в които преобладава механизацията, електронизацията и роботизацията се създава относително по-малка добавена стойност (ДС) и се плаща по-малко данък, в сравнение с тези, в които преобладава ръчния труд. Посочените предимства представят ДДС като един съвършен данък, който не само осигурява средства за фиска, но и създава достатъчно стимули за развитие и повишаване на ефективността.

Добавената стойност може да се установи по два основни метода:

а) Пряк или събирателен метод – при него се събират компонентите на добавената стойност за формиране на данъчната основа за изчисляване на данъка

ДС = П+РЗ+Пр-У-Лп

П-печалба, Рз – работна заплата, Пр-разходи за платени лихви, У-приходи от участия, Лп – приходи от лихви

Този метод почти не се прилага в практиката, понеже не създава условия за взаимен контрол между търговците за начисляване и внасяне на данъка

б) Непряк или разпределителен метод - прилаган в два варианта:

- приспадане на предварителния оборот при определяне на данъчната основа

- приспадане на данъка, включен в стойността на предварителния оборот, т.е. в стойността на закупените стоки и ползваните външни услуги. Този начин на определяне на данъчната основа и за изчисляване на данъка е доминиращ и общоприет в практиката, тъй като създава условия за взаимен контрол между търговците и технически улеснява начисляването и внасянето на данъка.

Данъчно задължено лице по ЗДДС - може да бъде всяко едно лице , което извършва дейност. Задължението едно лице да начислява ДДС, както и правото да приспада данъчен кредит, възниква след регистрация по ЗДДС.

Данъчното задължение при ДДС - определя като разлика между данъка, който се следва, според реализацията на стоките и услугите, и платения данък, включен във фактурата при покупката на стоките (суровините и материалите). Включеният данък на регистрираното лице за получената от него стока или услуга по облагаема доставка, или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, представлява данъчен кредит, който лицето има право да приспадне. Приспадането на данъчния кредит премахва кумулативния ефект на многообразното облагане с ДДС.

Прилагането на това правило поражда следните особености:

- Регистрираното по ДДС лице няма интерес да закупува стоки или услуги от нерегистрирано по ДДС лице, тъй като губи правото на данъчен кредит

- Нерегистрираните търговци са в привилегировано положение, когато са последен участник във веригата на движение на стоката до крайния потребител, т.е. оказват услуга на непосредствените потребители и са в непривилегировано положение, когато са по средата на веригата, понеже нямат право на данъчен кредит.

Правото за приспадане на данъчния кредит в рамките на данъчния период е при изпълнение на следните условия: а)получателя на доставката, за която е начислен данъкът или вносителят на стоката е регистрирано по ДДС лице б)данъкът е начислен от регистрирано лице по ДДС към датата на издаване на фактурата в)доставката е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие г)при внос на стоки данъкът е начислен и внесен от митническите органи на РБ д)получената от внос стока ще бъде използвана за облагаеми доставки е)получателят притежава фактура, данъчно дебитно известие или митническа декларация.

Не се следва ползването на данъчен кредит, когато стоката или услугата е за представителни мероприятия, за закупуването на мотоциклет или лек автомобил за лични нужди, освен случаите, когато лицето извършва основна дейност с тях, а също и доставката на резервни части за поддържането, ремонта и експлоатацията им. Не се следва данъчен кредит и в случаите, когато стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки или са отнети в полза на държавата.

Обект на облагане – всяка доставка на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната. Териториалният обхват включва географската територия, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и лицензираните магазини за валутна търговия на границата

Субекти на данъка – регистрираните по ЗДДС лица за извършваната от тях дейност, която е обект на облагане. Не са субекти на данъка държавата, държавните органи и органите за местно самоуправление за всички извършвани от тях дейности или доставки, физическите лица за дейността им по трудов договор и физическите лица, които не са еднолични търговци , за осъществяваната от тях дейност.

Данъчната основа – е стойността, върху която се начислява данъка, в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена. Тя се определя от сумата, дължима на доставчика от получателя, определена в левове, без данъка и се увеличава с всички данъци и такси, в т.ч. акциза, когато са дължими за доставката, всички получени и усвоени от доставчика финансирания (субсидии), пряко свързани с доставката, всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки, пряко свързани с доставката, съпътстващите разходи като комисионна, опаковане, транспорт и застраховане, начислени от доставчика на получателя.

При облагането с ДДС е характерно, че данъчната основа се увеличава с всички следващи се данъци, като акцизите и митата при вноса.

При доставки във валута данъчната основа се определя на база левовата равностойност по курса на БНБ към датата на данъчното събитие. При внос митническата стойност, определена в левове, се увеличава с всички дължими данъци (акцизи, мита и митнически сборове). При безвъзмездна сделка със стоки или услуги, стойността на сделката е пазарната й цена към датата на изпълнение, която е без ДДС.

Б. Организация и техника на облагане с ДДС - ДДС е въведен в България от 1.04. 1994 г. Неговото въвеждане е съобразено с теорията и практиката на Европейските страни.

Ставката на ДДС в България е 20%. Тя се начислява на всяка облагаема доставка на стока или услуга, включително при внос на стоки на територията на страната и за облагаемите вътрешнообщностни придобивания

Законът за ДДС допуска облагането на някои доставки да става с нулева доставка. Това е един благоприятен данъчен режим, защото дава възможност на техните изпълнители реално да не превеждат ДДС в бюджета, но същевременно да ползват право на данъчен кредит. Износът на стоки за трети страни е типичен пример за облагаема доставка с нулева ставка.

Освободени сделки съгласно ЗДДС са: 1.Доставки, свързани със земя 2.Наем на сгради за жилище на физическо лице, което не е търговец 3.Финансови услуги, оказвани от банките 4.Застрахователни и презастрахователни услуги 5.Социално и здравно-осигурителни услуги 6.Доставка на социални помощи 7.Здравни услуги, оказани от здравни заведения по Закона за народното здраве и Закона за лечебните заведения 8.Лекарствени средства 9.Образователни и културни услуги по програми , утвърдени от МОНМ и Министерство на културата 10.Правни услуги от адвокати или от нотариуси 11.Прехвърляне на предприятие като цяло 12.Разпореждане със стоки, отнети или изоставени в полза на държавата 13.Безвъзмездно разпореждане с активи от държавата или общините 14.Правни действия по обезпечаване на вземания 15.Доставки по Кодекса на труда, предоставени от работодатели на работници 16.Дарения 17. Хазарт 18. Доставка на селскостопански услуги 19.Доставка на културни ценности и продажба на билети за барове, вариетета и еротични спектакли

В рамките на Общия европейски пазар режимите внос и износ не се прилагат, поради липсата на граничен митнически контрол. От тази гледна точка, когато българско регистрирано лице по Закона за ДДС доставя стоки в друга държава-членка и получател е също регистрирано лице, тази доставка се третира като вътреобщностна доставка

Облагането с ДДС при вътрешнообщностната търговия със стоки може да се реализира по два начина:

1. Облагане „в страната на местоназначение на стоката“, т.е там, където стоката пристига и се потребява

2. Облагане „в страната на произхода на стоката“ – този начин на облагане се прилага спрямо покупките на физически лица, т.е., когато данъчно задължено лице доставя стоки на данъчно незадължени лица.

Данъчно задължено лице по ЗДДС може да бъде всяко едно лице, което извършва дейност

Задължението едно лице да начислява ДДС, както и правото да приспада данъчен кредит, възниква след регистрация по Закона за ДДС:

1. Всяко лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, подлежи на задължителна регистрация

2. Регистрацията може да се извърши по инициатива на лицето или по инициатива на органите по приходите

3. В случай, че не е достигнат прагът за задължителна регистрация, съществува възможност за регистрация по избор (доброволна регистрация)

4. Всяко нерегистрирано лице трябва да се регистрира, ако има вътреобщностни придобивания на стойност над 50 000 лв. за текущата година. Тези лица нямат право да начисляват ДДС за другите извършвани от тях доставки и нямат право на данъчен кредит за начисления при придобиването данък.

Данъчните процедури  включват: данъчната регистрация, която задължително се извършва след реализирането през последователни 12 месеца оборот от 50 000 лв. Задължително дерегистриране се извършва, когато в последователни 18 месеца оборотът спадне под 50 000 лв. Увеличението на периода е за да се избегне честата дерегистрация, което е свързано с доста данъчно-технически условия. Когато фирмата преустановява извършването на стопанска дейност, също в 14 дневен срок преустановява своята данъчна регистрация. За извършената регистрация се издава данъчно удостоверение. Регистрираните лица са задължени да водят необходимата документация, съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС, да издават данъчни фактури и да съхраняват екземпляр от тях, да изискват данъчни фактури и екземпляр от тях, да подават в данъчната служба Справка – декларация за всеки данъчен период и да внасят по сметката на бюджета сумата на данъка.

Начисляването на ДДС се извършва от доставчика, който е регистрирано по ДДС лице, за всяка извършена от него облагаема доставка или услуга, на датата на възникване на данъчното събитие. Определянето на данъка за всяка доставка се извършва като данъчна основа се умножи по данъчния размер, т.е. с правилото от сто, където:

ДДС = (ДОxДС)/100

Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането на доставката и подлежи на внасяне в бюджета за всеки данъчен период. При извършване на безвъзмездни облагаеми доставки, начисленият данък е за сметка на доставчика. Когато данъкът се приема за включен в обявената или договорената цена, сумата на данъка се определя по следната формула:

Д = (Ц x ДС)/(100+ДС)

Т.е. с правилото над 100, където Ц е договорната цена с включен данък, или обявената цена на дребно по конкретната доставка.

При определянето на данъчното задължение е необходимо да се има в предвид и следващия се данъчен кредит. Той се установява по формулата: ДК = НД x „к“, където: ДК – данъчен кредит, НД – начисленият данък, „к“ – коефициент, определен на база извършените от лицето доставки за данъчния период, изчислен по следната формула:

„К“ = ОБД/Д

Където: ОБД е сумата на данъчната основа на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки за данъчния период, а Д – сумата на данъчните основи на всички извършени от лицето доставки, вкл. освободените.

За сделки ВОД или износ е въведена нулева данъчна ставка. Прилагането на това правило дава възможност на фирмите –износителки, да ползват данъчен кредит за начисления им ДДС, без да плащат данък. Облагането с нулева ставка не натоварва лицето с нулевия размер на ДДС и същевременно му дава правото да получи данъчния кредит за целия размер на начисления ДДС. Така на практика стоките се доставят/изнасят без ДДС. По този начин последователно се прилага правото на данъчен кредит само при облагаеми сделки, докато за освободените не се начислява ДДС, което и не поражда правото на данъчен кредит. ДДС се възстановява при условията на взаимност: дипломатически представителства, консулства, представители на международни организации, членове на персонала и на чуждестранни физически лица за извършените покупки на стоки за лично потребление с начислен данък, при напускането на територията на страната и при условие, че тези стоки се изнасят в непроменен вид. 

В. Право на данъчен кредит (Възстановяване на ДДС)

Данъчният кредит е сумата на ДДС по покупките, която регистрираното лице (по ЗДДС) има право да приспадне от дължимия ДДС по продажбите.

За да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит, регистрираното лице трябва да притежава данъчен документ, удостоверяващ извършената доставка и да използва закупените стоки и услуги за облагаеми доставки:

- Ако закупените стоки и услуги се използват само за облагаеми доставки, данъчният кредит ще съответства на начисления ДДС по покупките. В случая се казва, че съществува право на пълен данъчен кредит.

- Регистрираните лица по ЗДДС, които извършват както облагаеми, така и освободени доставки, и не могат да определят каква част от закупените стоки и услуги се влагат за единия вид и каква за другия, ползват частичен данъчен кредит

ДК (Данъчен кредит) = ДДС (покупки) X K (коефициент, показващ частта на признат ДДС)

Когато за данъчния период общата сума на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата представлява данък за възстановяване. Прихващането, приспадането и възстановяването се извършват, както следва:

- при наличие на други неизплатени данъчни задължения към датата на подаване на Справката-декларация, тези задължения се прихващат в посочения в Справката-декларация размер на данъка за възстановяване

- когато няма други неизплатени данъчни задължения или техния размер е по-малък от посочения в Справката-декларация данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка от него в следващите поредни четири едномесечни периоди. След изтичането на този период, останалият данък се възстановява в 30 – дневен срок от подаване на последната Справка- декларация

- за регистрираните лица, които извършват износ и нямат неплатени други данъчни задължения, данъкът следва да бъде възстановен в 30- дневен срок от подаването на Справката-декларация.

При продажба на туристически пакети в чужбина на туроператорите се дава правото на 65% данъчен кредит, което значително намалява ефективната ставка на ДДС.

Г. Данъчен период - всяко регистрирано лице по ЗДДС има задължението да начисли ДДС на датата на извършената доставка или на датата на авансовото плащане по договорената доставка. Начисляването на ДДС се удостоверява с издаването на данъчен документ. 

Периодът по ЗДДС е едномесечен и съвпада с календарния месец. След неговото изтичане регистрираното лице е длъжно в 14-дневен срок да подаде справка-декларация с данъчния резултат. Той може да бъде данък за внасяне, ако изискуемият данък превишава размера на данъчния кредит, или данък за възстановяване, ако размерът на данъчния кредит е по-голям от размера на дължимия ДДС

При деклариран данък за внасяне, същият трябва да се преведе по сметка на Републиканския бюджет в срока за подаване на справката-декларация.

От 2002 г. регистрираните по ДДС лица са задължени да си открият „ДДС - сметка“ в една търговска банка. Тази сметка се открива с разрешение и под контрола на данъчната администрация. По сметката директно постъпва начисления данък и със средствата по нея титулярът ще заплаща дължимия ДДС. Със средствата по тази сметка могат да се плащат само задължения по ДДС. Внасянето на данъка е по т.нар. безобложен начин и безкасово. Поради тази причина органите са длъжни да извършват данъчни проверки за правилното начисляване и срочното внасяне на данъка за всеки данъчен период. За извършените проверки се съставя данъчен акт, в който се констатира наличието или липсата на нарушения. За нарушенията се събират глоби и лихви за просрочения при внасянето данък.

Начисляването и внасянето на ДДС е свързано с ползването и воденето на следните задължителни документи: данъчна фактура, данъчно известие към данъчната фактура, опростени фактури, известия към опростените фактури, Справка-декларация по образец на МФ, касова бележка (фискален бон), митническа декларация и дневник на покупките и дневник на продажбите.

Д. ДДС в страните – членки на ЕС - ДДС е въведен във Франция през 1958 г. и след това последователно приложен във всички страни-членки на ЕС. Сега е обект на значителни промени във връзка с хармонизацията, приета с Шестата директива на Ес от 1997 г. в Маастрихт. Хармонизирането е по отношение на данъчния размер, неговото диференциране, облагаемите обекти и освободените доставки.  В почти всички страни по отношение на износа се прилага нулева ставка. Основната данъчна ставка се движи около 20%.

Характерно е и прилагането на намалени ставки за стоки и услуги от първа необходимост и междинни ставки за някои хранителни и медицински продукти. Основните дейности, които не подлежат на облагане с ДДС в страните на ЕС, са банковите, застрахователните, медицинските и учебните и дейностите на фондации, отпускащи стипендии, помощи и други видове донорство и експорт на стоки. В почти всички страни се прилага регистрационен праг, под който субектите не начисляват и  не внасят ДДС, с изключение на Испания, Италия и Швеция.

3. Акцизи

Акцизите принадлежат към един от най-старите косвени данъци в света. Още по времето на династията Хан в Китай с акциз са били облагани чаят, спиртните напитки и рибата, а в Индия – спиртните напитки и солта. Акцизите намират широко приложение и в Европа по отношение на солта, захарта, алкохолните напитки, тютюневите продукти и др. Акцизите са широко разпространени в съвременните данъчни системи.

Акцизът е косвен, селективен данък, с който се облагат само определен вид стоки и услуги, който е включен в цената и се плаща от крайния потребител.

Обект на облагане с акцизи

Акцизът представлява фискален инструмент на държавата, който облага три групи стоки:

1. Алкохол и алкохолни напитки (пиво, вино, други ферментирали напитки, междинни продукти и етилов алкохол)

2. Енергийни продукти и електрическа енергия (горива, природен газ, биодизел и др.)

3. Тютюневи изделия (пури, пурети, цигари и тютюн за пушене)

Това са и задължителните акцизни стоки, съгласно европейските директиви, в областта на данъчното законодателство.

Акцизните стоки подлежат на облагане при тяхното местно производство, при тяхното въвеждане на територията на България от страна-членка на ЕС, или при вноса им от трети страни.

Задължението за заплащане на акциз възниква от момента на освобождаването им за потребление. Изключение от това правило се допуска единствено, когато акцизните стоки са поставени под режим „отложено плащане на акциз“.

Всички тези стоки се облагат, когато са предмет на крайно потребление и крайните платци са потребителите. Не се облага износът на посочените акцизни стоки, а също потреблението им вътре в страната от дипломатически и консулски представителства в страната по взаимно споразумение. Облагането на стоките е еднократно (еднофазно). Характерно още е, че акцизите не само се включват в цените на стоките и услугите, но и в данъчната основа за изчисляване на ДДС.

Не са обект на облагане производството на вино до 500 л. и на ракия до 2000 алкохолни градуса от собствена суровина. За производството на вино и ракия от собствена суровина на физическите лица на ишлеме от лицензирани производители се заплаща акциз чрез облепване с бандерол. За производството на спиртни напитки и тютюневи изделия задължително е облепването с бандерол.

Субектите на акцизите - данъчно задължените лица на акциз са производителите и вносителите на акцизни стоки. Те заплащат акциза предварително, а не при продажбата на стоките.

Производители на акцизни стоки могат да бъдат само лицензираните складодържатели, управляващи данъчни складове, собствениците на специализирани малки обекти за дестилиране и малките винопроизводители в обектите си за винопроизводство.

Само лицензираните складодържатели могат да ползват режим „отложено плащане на акциз“ при производството, складирането и движението на акцизни стоки.

Лицата, които получават „общовалиден лиценз“, се наричат регистрирани получатели, а тези с „ограничен лиценз“ в рамките на конкретна доставка – временно регистрирани получатели.

Те следва в 14-дневен срок от организирането на производството на стоки и услугите да се регистрират данъчно. Регистрацията не зависи от размера на оборота. За производството на алкохол е необходим и лиценз.

Данъчен размер - размерът на дължимия акциз се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка.

Ставките на акцизите са зададени за определено количество (тон, kW, …).

Малка част от акцизите имат смесен характер, т.е. притежават елементи и на адвалорните данъци (определят се в % от стойността на стоките). Такива акцизи зависят както от количеството на стоките, така и от стойността им. В България единствено за цигарите и тютюна за пушене се прилага смесен акциз.

Акцизните ставки на повечето стоки, предлагани на българския пазар, са съобразени с минималните ставки за ЕС.

Някои от действащите ставки за 2011 г., съгласно Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) са, както следва: етилов алкохол – 1100 лв. за 1 хектолитър за градус Плато; цигари – 101 лв. за 1000 къса + 23% от продажната цена; безоловен бензин – 710 лв. за 1000 литра; газьол – 615 лв. за 1000 литра.

Производството и складирането на алкохол и алкохолни напитки, енергийни продукти и тютюневи изделия се извършва само в одобрени от компетентните органи помещения, наречени данъчни складове.

Движението на акцизни стоки между държавите –членки на ЕС е освободено от облагане. За целта, обаче, се ползва т.нар. режим „отложено плащане на акциз“, който предполага дължимият акциз да бъде обезпечен чрез депозит в пари или банкова гаранция.

Акцизът се начислява от лицензирания складодържател на датата, на която стоките са били освободени за потребление. Начисляването на акциза се извършва с издаването на акцизен данъчен документ.

Акцизът постъпва в приход на Републиканския бюджет на България. Определянето, събирането и обезпечаването на акцизното задължение н България е в приоритетите на Агенция „Митници“, а не на НАП

Акцизът се заплаща по регламентите на две системи

1. Обща система – съгласно нея лицензираните складодържатели покриват своите задължения в срока за подаване на акцизната декларация.

Акцизната декларация

Този документ отразява начисления акциз през отчетния данъчен период, който е едномесечен и съвпада с календарния месец. Декларацията се регистрира в митническото учреждение по местонахождение на данъчния склад в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, за който се отнася. При внос на стоки, митническите органи начисляват и събират акциз при влизане на стоките в страната, преди да бъдат освободени от митнически контрол.

2. Бандеролна система – съгласно, която събирането на акциза се извършва чрез специални ценни книги – бандероли (респ. стикери). Тази система се прилага в България за цигарите и алкохола (без виното и пивото).

Бандеролите се отпечатват на база предварително подадена заявка пред съответната митница от данъчно задължените лица. Акцизът се погасява с получаването на бандеролите, или се обезпечава с банкова гаранция, ако ще се облепват чуждестранни стоки от вносители. Бандеролите се поставят върху стоките само в данъчен склад на производител, или в склад под митнически контрол. В случай, че останат неизползвани бандероли, същите могат да бъдат върнати на съответната митница, а платеният за тях акциз възстановен.

На практика е възможно стоки, за които вече е платен акциз, да бъдат вложени в производството на неакцизни стоки и услуги. Ето защо начисленият данък за изходните стоки следва да бъде възстановен.

Например, платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки ще бъде възстановен, ако те са вложени в производството на оцет, лекарства, добавки към хранителни стоки и безалкохолни напитки със съдържание, не по – високо от 1,2% vol, продукти, които не съдържат алкохол и др.

За да се възстанови акцизът, трябва произведените неакцизни стоки, респ. оказани услуги, да бъдат първо реализирани

Акцизът се включва в облагаемата основа за облагане с ДДС, което води до двойно облагане на акцизните стоки. Този момент засилва въздействието чрез акцизите върху потреблението на вредните за здравето и луксозните стоки, понеже тези стоки поскъпват, в сравнение с останалите стоки чрез двойното облагане с данъци.

По начина на изчисляване акцизите са пропорционален данък. В редица случаи те могат да се проявяват и като прогресивен данък, с увеличаването на потреблението на акцизните стоки, независимо от измененията на дохода, и като регресивен данък – при увеличаване на дохода и запазване на потреблението.

4. Мита и митни сборове

Митата са една от най-старите форми на косвено данъчно облагане. Появяват се и се утвърждават с развитието на международния стокообмен. Международната търговия от най-древни времена е била важен източник на средства за финансиране на държавата. На митата се е гледало като на данък върху печалбата на търговците при международните сделки.

Митата са форма на косвен данък, осигуряващ приходи в бюджета, с който се облагат внасяните, изнасяните и транзитно преминаващите стоки през дадена територия.

Митата имат преди всичко регулативна и в много по-малка степен фискална роля. Чрез тях могат да се защитят ключови и нови отрасли, да се противодейства срещу практиката на дъмпинга и др.

Митата са особен вид косвен данък, с който се облагат само стоките, но не и услугите. Освен това, те се заплащат предварително, а не в момента на реализация на стоките на вътрешния пазар.

Те се отнасят към косвените данъци, понеже се прибавят към доставната цена при вноса и увеличават вътрешната продажна цена на стоките. От икономическа гледна точка, митата спадат към данъците върху потреблението.

Митата, като вид косвен данък, са със затихващи функции. Те бележат тенденция на постепенно намаление и премахване.

Основанията за това са:

- Членството на страните в СТО, която е за свободна търговия и поставя граници за постепенно намаление и премахване на митата на редица стоки

- Регионалните митнически съюзи

- Двустранните споразумения

Митата са предимно вносни. Страните се стремят да стимулират износа и почти не прилагат износни мита. Такива могат да се прилагат главно за ограничаване износа на ценни суровини и материали и за поддържане на вътрешния стоков фонд на страната. Така до 1999 г. В България например се прилагаха износни такси за хлебното зърно, слънчогледовото семе, живите животни. Ползването на територията и на транспортната мрежа от дадена страна е основание за облагане на стоките с транзитни мита.

От началото на 2007 г. България прилага единната тарифна политика на ЕС. Нейното основно предназначение е да обмисля внасяните в ЕС стоки по един и същи начин, независимо от използвания транспорт и входен граничен пункт. По този начин митническото облагане се реализира веднъж на входен граничен митнически пункт, а не поотделно във всяка страна-членка, през която преминава стоката.

Според използваната митническа практика, митата може да се класифицират по следния начин:

1. Според направлението на обмитяваните стоки, митата биват:

- вносни – размерът на вносното мито според принципа на ескалацията нараства пропорционално на степента на обработка на стоките

- износни

- транзитни

ЕС прилага в своята практика само вносни мита.

Сборът на дължимите вносни мита и такси с равностоен ефект се нарича вносен митен сбор.

2. Според начина, по който се въвеждат, митата биват:

- конвенционални – те се въвеждат в рамките на двустранни и многостранни преговори. Техният размер може да се промени само със съгласието на всички партньори.

- автономни – те се определят на едностранна основа по решение на страната –вносител. Могат да бъдат с постоянно и временно действие.

Временните намаления на митата за срок, не по-дълъг от 12 м., се наричат автономни мерки. Автономните мерки могат да бъдат въвеждани от правителството на всяка държава-членка при условие, че се отнасят за стоки, от които се нуждае националната икономика. Те могат да бъдат налагани и на ниво ЕС, но тогава тяхното действие ще касае всички вносители в страни – членки на ЕС.

3. Според произхода на стоките, за които се отнасят, митата биват:

- обикновени – те се предоставят на страни, които ползват статут на „най-облагодетелствана нация“.

- преференциални – те предполагат обмитяването да се реализира при размери, по-ниски от обикновените мита.

Преференциалните конвенционални мита се предоставят от ЕС във връзка със сключени споразумения за свободна търговия и във връзка с поетите ангажименти по списъка със задълженията и отстъпките към Общото споразумение по мита и търговия (GATT) от 1994 г. Страните, с които ЕС има сключени споразумения за свободна търговия, са страните-членки на EFTA, Турция, Македония, Израел, Египет, Сърбия и много други. Стоките, произхождащи от тези страни, се облагат с мита по реда и при условията, предвидени в съответните споразумения.

Обикновените и преференциалните мита могат да бъдат въвеждани от едностранна и многостранна договорна основа, т.е. могат да бъдат автономни и конвенционални.

Политиката по отношение на ставките намира израз в Общата митническа тарифа на ЕС. В нея са поместени само обикновените мита. Всички преференциални мита и автономни мерки за прилагане на митата са отразени в приложения към тарифата.

За удобство митническите администрации на страните-членки на ЕС прилагат в своята практика Интегрираната митническа тарифа, наричана съкратена TARIC. Тя включва всички разпоредби на Общата митническа тарифа, плюс другите разпоредби, засягащи движението на стоките.

Определянето на митните сборове и данъци по вноса предполага да се определи митническата стойност на внасяните стоки. Тя е платената от купувача цена на стоките, съгласно сключения външнотърговси договор. Към нея се прибавят всички разходи по доставката, направени до входен граничен митнически пункт на България, ако същите не са били предварително включени в нея.

Митническата стойност не включва разходите за транспорт на стоките, разходите за монтажа им и други, извършени на територията на страната.

Изчисляването на вносното митническо задължение следва строго определена последователност, като се зачита нарастването на базата.

Митата са пропорционален данък. Те се изчисляват предимно в процент от цената на внасяните стоки, т.е. те са адвалорни мита. Диференцирани са в зависимост от вида, предназначението и произхода на стоките. Съществуват и специфични мита, които се изчисляват върху количеството на стоките в натурални измерители.

Облаганите стоки и размерите на митата са вписани в митническата тарифа, която е концентриран израз на митническата политика на държавата. Различават се едноколонна, дву, три и четириколонна митническа тарифа. Нашата митническа тарифа е двуколонна, адвалорна и автономна. Първата колона се прилага по отношение на страните, на които се предоставят тарифни преференции. В тази колона митата се движат от 3 до 30%. Втората колона е за страните, по отношение на които се прилага режимът за „най-облагодетелстваната нация“. В тази колона митата са от 5% до 40%. Съществува и трета група страни, по отношение на които не се прилагат вносни мита- страните членки на ЕС (като член на ЕС) и някои други.

Вносно митническо задължение се заплаща в касата на митническото учреждение или безкасово (по банков път) до 10 дни от уведомяването на длъжника за размера на дължимите митни сборове. Когато размерът на митните сборове не бъде заплатен в определения срок, митническите органи събират върху тях и лихви за просрочие.

Внасяните стоки се освобождават от митнически контрол едва след като се заплатят всички митни сборове и данъци по вноса.

Приходите от митни сборове (не и от данъците по вноса) постъпват в бюджета на Общността. Разбира се, не всички приходи се акумулират в европейския бюджет. За да издържа и модернизира администрацията си, България има правото да задържи 25 % от събраните вносни митни сборове.