ИНВЕСТИРАНЕ И ЕФЕКТИВНОСТ НА КАПИТАЛА НА ФИРМАТА

1. Същност на инвестиционния процес

А. Определения 

Инвестирането представлява влагане на осигурените капитали в различни активи: материални, нематериални, финансови, т.е. в различно движимо и недвижимо имущество, необходимо за нормалното протичане на производствения процес.

Инвестиция е всяко влагане на пари, свързано с риск, с което се цели нарастване на капитала, осигуряване на допълнителни доходи и други положителни ефекти за собственика.

Инвестиционният процес включва анализ, обосноваване и реализиране на най-ефективни форми за вложения на ресурсите, осигуряващи повишаване благосъстоянието на собствениците.

Б. Особености при осъществяване на инвестициите:

Не винаги резултатите от инвестицията могат да бъдат количествено измерени - често те са свързани с повишаване качеството на продукцията, подобряване имиджа на фирмата, а понякога имат социални цели – повишаване безопасността на труда, опазване на околната среда и др.

Инвестиционният процес е свързан с въвличането на големи финансови ресурси (инвестиционни разходи) за продължително време, а очакваните изгоди (инвестиционна печалба) се получават с определено закъснение, т.е. необходим е период на изчакване. Тази особеност на инвестиционната дейност в определени случаи би могла да доведе до влошаване на платежоспособността  на предприятието. Тъй като обикновено една част от средствата за инвестицията се осигуряват чрез заемни капитали и е възможно да възникнат проблеми при обслужването на дълга. Тези явления са проявление на инвестиционния риск.

Финансовите и материалните ресурси, които поглъща един инвестиционен проект, винаги могат да бъдат употребени алтернативно, т.е. да бъдат вложени в други взаимно заменяеми проекти, което налага да се търси най-добрият избор.

Големите инвестиционни проекти трябва да бъдат аргументирани според макроикономическите условия - за да се разкрие влиянието им върху експортните възможности, регионалната икономика, инфраструктурата, екологията.

В. Етапи на инвестиционния процес

1. Идентификация - на този етап се разработва идеен проект. Конкретизира се идета за инвестицията, набелязват се целите, начините за реализация и възможните източници за финансирането й, оценява се ефектът от въвеждането й с някой от методите за бързото й определяне.

2. Подготвителен етап - разработват се конкретни технически варианти на планираната инвестиция. В зависимост от вида на инвестицията се изготвят производствени програми, спецификации на оборудването, архитектурни планове и др. При необходимост се ползват услугите на консултанти и експерти в съответната област.

3. Одобряване на проекта - разработват се техническите, организационно-управленските, финансовите, маркетинговите и социалните аспекти на инвестицията. Оценява се ефективността й. За тази оценка е най-добре да се ползват услугите на външни експерти, тъй като инициаторът на идеята е склонен да преувеличи нейната възвръщаемост.

4. Реализация - на този етап се изготвя работен проект, извършват се СМР, доставя се оборудването и обектът се въвежда в експлоатация. През целия период се осъществява текущ контрол върху поведението на участниците и своевременно се нанасят необходимите корекции.

5. Последваща оценка на инвестицията - анализират се и се обобщават резултатите от отделните етапи при реализирането на инвестицията. Целта е да се извлече информация за успехите и пропуските, които да се отчитат в бъдеще при инвестиционните решения.

Колкото на по-ранен период се открие нерентабилността на инвестицията и процесът се прекъсне, толкова по-малко ще бъдат загубите за фирмата.

2. Класификация на инвестициите на фирмата

Многообразните форми и видове инвестиции, извършвани от фирмите – закупуване на земя, построяване на производствени корпуси и складове, монтиране на оборудване и машини, закупуване на суровини и материали, придобиване на патенти, лицензи, акции, облигации, банкови депозити и други, изисква те да бъдат класифицирани:

А. В зависимост от вида на обекта на влагане на капитала

Реални инвестиции на фирмата - обхващат придобиването на сгради, машини, съоръжения, материални запаси от суровини и полуфабрикати и др., които се използват за производство на стоки и услуги, с цел максимизиране благосъстоянието на собствениците.материални инвестиции

Нематериални инвестиции - свързани са с извършването на разходи за учредяване и разширяване, а също с придобиване на патенти, лицензи, фирмени марки, търговски образци, ноу-нау, репутация и др.

Финансови инвестиции - дефинират се като права върху парични суми, например банкови депозити, или права върху финансови инструменти – акции, облигации, фючърси, опции и др.

Б. В зависимост от степента на риска

Безрискови инвестиции - обхващат инвестирането на капитала в обекти, при които отсъства риск от загуба на капитала и очакваният доход, т.е. реализирането на очакваната доходност е гарантирано.

Инвестиции с нисък риск - това са вложенията, при които получаването на очаквания доход е сравнително безопасно.

Инвестиции с висок риск - тези инвестиции се определят като спекулативни. Те са свързани с по-голям риск, но и с по-висока доходност, в случай, че очакванията за печалба се реализират.

В. В зависимост от периода на инвестициите

Краткосрочни инвестиции - обхващат вложенията на предприятието със срок до една година. Такива инвестиции за фирмата са краткосрочните финансови вложения, материалните запаси, краткосрочните вземания.

Дългосрочни инвестиции - това са инвестициите, при които капиталът се влага за период, по-голям от една година. Такива инвестиции фирмите извършват при вложения в дълготрайни активи – материални, нематериални, финансови.

Г. В зависимост от формата на собственост на капитала - инвестициите биват частни и държавни

Д. В зависимост от националната принадлежност на инвеститора - биват национални и чуждестранни

Необходимо е да се отбележи, че различията между отделните типове инвестиции се проявяват не по отношение на мотивите за тяхното осъществяване, а по методите и показателите, които се използват за тяхното анализиране и оценяване.

3. Инвестиране в ДМА

А. Същност на капиталовото бюджетиране - за фирмите от материалната сфера инвестициите в ДМА – земя, сгради, оборудване, машини, складове и др., са особено важни, тъй като тяхната експлоатация създава условия и предпоставки за нормално осъществяване на производствения процес и генериране на доходи. Тези инвестиции обикновено са свързани с разширяване дейността на фирмата, повишаване качеството на продукцията и асортиментната й структура или снижаване себестойността на произвежданите изделия.

Инвестиционните проекти обхващат придобиване, модернизиране, замяна или обновление на действащото оборудване или внедряване на задължителни съоръжения и технологии за безопасност на труда и опазване на околната среда.

Процесът на избор на ДМА въз основа на оченка, анализ и сравнение, с цел повшаване благосъстоянието на собствениците, се квалифицира като капиталово бюджетиране.

Документацията, която се изготвя за капиталово бюджетиране се определя като инвестиционен проект. Инвестиционния проект включва:

1. Кратка характеристика на проекта - в този раздел се защитава целесъобразността на инвестицията чрез концепцията за внедряване.

2. Основна идея и предпоставки за проекта - представят се най-важните параметри на проекта, с които се обосновава изборът му. Прилага се график.

3. Анализ на пазара и концепцията за маркетинга - разработва се маркетинговата концепция на проекта.

4. Ресурсна осигуреност – суровини и доставчици - представят се необходимите суровини и материали, наличието им в региона и се посочват основните доставчици.

5. Местоположение, инфраструктура, околна среда - прави се преценка на социално-икономическите условия в региона, инвестиционния климат, състоянието на производството и търговската инфраструктура, оценка на разходите по подготовка на строителния участък.

6. Проектиране и технология - представя се производствената програма и характеристиката на производствената мощност на предприятието. Обосновава се изборът на технологията. Разработва се план за проекто-конструкторските работи и списък на необходимите съоръжения.

7. Организация на управлението - представя се организационната схема и системата за управление на предприятието.

8. Трудови ресурси - съдържа изискванията към персонала, възможността да се осигурят и подберат от района работниците в случай, че проектът го изисква.

9. План за реализация на проекта - обосновават се отделните стадии за осъществяване на проекта и графикът за реализацията му.

10. Финансов план и оценка за ефективността на инвестицията - в този раздел се прилагат финансовите прогнози и финансовите планове. Определя се общият обем на инвестиционните разходи, входящият паричен поток по отделни етапи на реализацията на проекта, методите, резултатите и оценката на ефективността на инвестицията, оценката на инвестиционните рискове.

Б. Определяне на ефекта от капиталовото бюджетиране - оценката на ефективността на инвестициите в ДА (капиталовото бюджетиране) включва следните стъпки:

Определяне на действителната стойност на инвестицията - първоначалните инвестиционни разходи са свързани с придобиването, и привеждането на инвестицията в подходящ за използване вид.

Основните променливи, които се вземат под внимание при изчисляването на първоначалните разходи, са цената на новия актив и инсталационните разходи (всички допълнителни разходи, необходими за въвеждане на инвестицията в експлоатация – доставка, монтаж и др.)

Определяне величината на очакваните парични потоци от инвестицията - очакваният паричен поток се формира като сбор от нетния годишен доход от инвестицията и стойността на амортизационните отчисления.

При определянето му се отчитат само паричните потоци, които са резултат от внедряването на инвестицията – „увеличените“ или печеливши парични потоци.

Оценка на риска - свързан с получаването на бъдещите доходи. Трябва да се има предвид, че нерядко резултатите от инвестиционния проект са по-лоши от прогнозираните

Определяне на адекватен дисконтов (коригиращ) процент, с който бъдещите парични потоци ще се променят - за целта трябва да се отчита:

- цената на капитала

- рискът на инвестицията

- очакваната инфлация

- равнището на пазарните лихвени проценти

- срокът на инвестицията

- пазарните условия

Изчисляване настоящата стойност на очакваните парични потоци. Бъдещите нетни парични потоци се привеждат към сегашната им стойност.

Оценяване на ефективността на инвестицията - на база съпоставяне на инвестиционните разходи със сумите или сроковете на инвестицията.

В. Методи за оценка при капиталовото бюджетиране - методите за оценка на инвестиционен проект дава възможност да се избере най-ефективният проект.

Основният критерии за разграничение на методите за оценка на инвестиционните проекти е в зависимост, дали отчитат промяната на стойността на парите във времето. По този критерии методите биват: статични и динамични

Статични методи - не отчитат промяната на стойността на парите от фактора време.

При тези методи определянето на ефекта от внедряването на инвестицията се определя бързо и лесно (стъпки 3,4,5 в процеса на капиталово бюджетиране не се изпълняват). Обикновено тези  методи се използват при възникването на идеите, за една първоначална преценка за ефекта от внедряването от инвестициите. Статични методи на капиталово бюджетиране са средна норма на дохода и период на възвръщаемост.

1. Средна норма на дохода (Норма на възвръщаемост) - при този метод се сравнява средногодишната печалба след облагане с данъци (нетната печалба) с отчетната стойност на инвестицията.

R = NP / (I₀ / 2),

където:

R – нормата на възвръщаемост;

I₀ – размерът на инвестиционните разходи (при линейна амортизация първоначалната стойност на инвестицията се разделя на две);

NP – средногодишната нетна печалба, която от своя страна се изчислява по формулата:

NP = (NP1 + NP2 +…+NPn) / n,

където: 1,…,n са годините, през които инвестицията се експлоатира.

Полученият коефициент се сравнява с изискваната от фирмата рентабилност или със средната норма на рентабилност в отрасъла. При по-ниски стойности от изискваната, проектът се отхвърля.

Този метод за определяне на ефективността на инвестицията е бърз, лесен – изчисленията не са особено трудни. Недостатък на метода е игнорирането на фактора време върху паричните постъпление.

Ползите от инвестицията се обвързват само с чистата печалба и се пропускат амортизационните отчисления – един от важните вътрешни източници на финансиране на предприятието.

2. Период на възвръщаемост (срок на откупуване) - при този метод се определя продължителността от време, необходимо за пълното възвръщане на инвестиционните разходи.

Критерият за вземане на инвестиционно решение се основава върху съпоставянето на изчисления срок за изплащане на инвестицията с нормативно фиксиран или предварително определен от инвеститора приемлив срок за откупуване. Ако срокът за изплащане на проекта е по-малък от нормативния или от приемливия, проектът се приема. При класиране на алтернативни проекти се приема този, който е с по-кратък срок.

При проекти с равни годишни нетни потоци, периодът на възвръщаемост се определя по формулата:

PBP = I₀ / CF,

където:

PBP – срок на откупуване

CF – средногодишните парични постъпления от проекта

I₀ – първоначалните инвестиционни разходи

Динамични методи - динамичните методи отчитат влиянието на фактора време върху очакваните парични потоци.

Най-трудният момент при прилагането на тези методи е свързан с определянето на адекватен коригиращ процент на очакваните парични потоци.

1. Нетна настояща стойност (NPV) - това е най-често прилаганият метод за определяне  финансовата ефективност на инвестиционните проекти.

Нетната настояща стойност се определя като разлика между сумата на настоящите стойности на паричните потоци и първоначалните инвестиционни разходи. За целта се използва формулата:

NPV = CF₁ / (1+r) + CF₂ / (1+r)² +…+ CF_n / (1+r)ⁿ – I₀,

където:

CF₁, CF₂,…CFn – очакваните парични потоци;

n – период (година) на възникване на постъпленията;

r – нормата на дисконтиране (коригиращият процент);

I₀ – първоначалните инвестиционни разходи

При NPV>0 – проектът се приема, а при NPV<0, проектът се отхвърля. Когато се избира между няколко алтернативни проекта с положителни нетни настоящи стойности, за приемлив се счита този, при който нетната настояща стойност е най-висока.

2. Индекс на рентабилността (PI) - индексът на рентабилността се изчислява по формулата:

PI = PV / I₀

където:

PV – настояща стойност;

I₀ – инвестиционните разходи

Проектът се приема, ако сумата на настоящите стойности на очакваните парични потоци превишава стойността на първоначалните разходи, т.е. индексът е по-голям от 1. Ако съотношението е по-малко от 1, проектът се отхвърля.

3. Вътрешна норма на възвръщаемост - това е третият основен показател за оценка на финансовата ефективност на инвестиционните проекти. IRR представлява онази норма на дисконтиране, която изравнява сумата на дисконтираните положителни парични потоци със сумата на отрицателните (разходни) парични потоци породени от проекта. С други думи казано, IRR е процентът на дисконтиране, при който нетната настояща стойност става равна на нула. Ако използваме формулата за намиране на нетна настояща стойност, то вътрешната норма на възвръщаемост ще бъде процентът на дисконтиране в следното уравнение:

За да оценим ефективността на един проект с помощта на показателя IRR е необходимо да знаем какъв е пазарния лихвен процент. За пазарен лихвен процент може да използваме лихвения процент при който банката би ни отпуснала заем. В този случай ако:

IRR>r – проектът се приема

IRR<r – проектът се отхвърля

IRR=r – проектът е на границата изгоден/неизгоден

Ако не разполагаме с финансов калкулатор или компютърна програма вътрешната норма на възвръщаемост е трудно изчислима. Това става най-често с помощта на т. нар. метод на пробата и грешката. Той се състои в следното – даваме произволни стойности на нормата на дисконтиране до момента, в който открием една норма на дисконтиране, при която NPV>0 и друга норма на дисконтиране, при която NPV<0. След което извършваме т.нар. линейно интерполиране, което става по следната формула:

r1 – норма на дисконтиране, при която NPV>0

r2 – норма на дисконтиране, при която NPV<0

Пример:

Инвестиционен проект предвижда вложения в размер на 100000 лв. и нетни парични потоци през следващите три години съответно 40000 лв., 40000 лв и 60000 лв. Определете вътрешната норма на възвръщаемост на проекта при цена на капитала 17%.

Изчисляваме нетната настояща стойност при дисконтова норма 15%

NPV = 4479.33

Изчисляваме нетната настояща стойност при дисконтова норма 20%

NPV = - 4166

Замествайки във формулата получаваме:

Същността на метода се свежда до определяне на дисконтова ставка, която изравнява настоящата стойност на очакваните парични потоци с първоначалните разходи, т.е. определяне на дисконтова норма, при която нетната настояща стойност е нула. Инвестицията се счита за приемлива (ефективна) в случаите, когато изискваната от фирмата норма на възвръщаемост превишава цената на капитала или изискваната от фирмата възвръщаемост на проекта.

Методът вътрешна норма на възвръщаемост е много подходяща техника за оценка на ефективността, когато се налагат сравнения на алтернативни конкуриращи се проекти с различна мащабност.

4. Инвестиране в краткотрайни активи

За нормалното протичане на производствения процес е необходимо част от осигурените финансови средства да се инвестират в краткотрайни активи, в т.ч.:

1. Краткотрайни материални активи (запаси);

2. Краткосрочни вземания (дебиторски задължения);

3. Краткосрочни инвестиции, парични средства.

Процедурите, свързани с инвестиране в краткотрайните активи се квалифицират като управление на оборотния капитал.

А. Фактори, влияещи върху размера на краткотрайните активи - практиката показва, че инвестициите в краткотрайни активи са с по-ниска доходност, в сравнение с тази на дълготрайните активи.

Факторите, които влияят върху равнището на поддържаните в предприятието КА, необходими за нормалното протичане на производствения процес са:

1. Отрасъл - видът на отрасъла, чрез спецификата на технологичния цикъл и неговата продължителност

2. Сезонност - фирмите със сезонна дейност имат временна потребност от краткотрайни активи

3. Големина на фирмата - големите фирми обикновено имат по-малък дял на КА, отколкото малките и прогнозират по-точно очакваните парични потоци

4. Обем на продажбите - когато продажбите на фирмата растат, много често нарастват краткотрайните й активи.

5. Стабилност на фирмените продажби - колкото по-стабилни са продажбите, толкова по-малко са КА

6. Риск - равнището на КА зависи и от подхода на финансовя мениджър към риска. Рискът е свързан с възможността фирмата да изпадне в неплатежоспособност, поради недостиг на пари и ликвидни активи.

Б. Управление на вземанията - част от средствата, необходими за инвестиране в КА са вземанията, възникнали в резултат на кредитите, предоставени на други фирми (търговски кредити) или на частни купувачи (потребителски кредити).

Основните процедури по управление на вземанията на търговските кредити включват:

1. Ефектът от продажбите на кредит – включва:

- Увеличаване на реализацията и приходите;

- Увеличаване на допълнителните разходи във фирмата-доставчик;

- Изменение на приходите и разходите, както и съотношението между допълнителната печалба от увеличените продажби и допълнително възникналите разходи.

Ако повишаването на допълнителната печалба превишава допълнително възникналите разходи, то предоставянето на кредит на купувачите е приемливо, в противен случай търговски кредит не се прилага.

2. Разработване на кредитна политика на компанията включва:

- Определяне делът на продажбите на кредит в общия размер на продажбите;

- Разработване на стандарти за оценка на кредитоспособността на клиентите;

- Определяне на приемливия кредитен риск;

- Определяне на кредитни лимити по отрасли, продукти, клиенти;

- Определяне на кредитния период (времето за отлагане на плащането);

- Определяне размера и срока на действие на отстъпките за по-ранно плащане;

- Разработване на система за инкасиране на възникналите в резултат на отложеното плащане вземания;

- Разработване и на система от коефициенти за оценка и анализ на провежданата кредитна политика от фирмата.

3. Уговаряне условията на кредита с надеждни клиенти, в т.ч. - срок на кредита; Размер и срок на отстъпката; Гаранции и форма на плащане.

Събиране (инкасиране) на вземанията - целта е да се осигури събирането на вземанията, съгласно уговорените срокове и да се намали размерът на просрочените и несъбираеми вземания. Към фирмите, просрочили плащанията си, компаниите прилагат различни методи.

Процедурата за несъстоятелност се прилага само в краен случай, тъй като практиката показва, че фирмите предпочитат да запазят своя клиент и при стабилизирането му да уговарят и бъдещи продажби. Добрият начин за управление на вземанията е факторинговата сделка.

В. Факторингът като способ за събиране на вземанията - в този случай фирмата-кредитор продава вземанията си, чийто падеж не е настъпил (обикновено свързани с продажби на стоки или услуги на кредит). Вземанията се купуват от банка или друга финансова институция (фактор).

За предпочитане е авансовият, безрегресен факторинг, при който факторът кредитира фирмата – кредитор и изцяло поема управлението на вземането:

1. Анализира кредитоспособността на клиента;

2. Определя кредитни лимити;

3. Събира вземанията и води тяхното счетоводно отчитане;

4. Осигурява пълно покритие на безнадеждните дългове

Този метод за събиране на вземанията е много удобен за малки и новосъздадени фирми, които се стремят да завоюват нови клиенти чрез продажби на кредит.

Предимствата са:

1. Увеличаване ликвидността на фирмата;

2. Намаляване на разходите за счетоводния персонал;

3. Прехвърляне на риска  от забава на плащанията и от загуба на безнадеждни вземания;

4. Консултиране на фирмата по финансови, производствени, маркетингови, рекламни въпроси

5. Избор на по-ефективен начин за краткосрочно финансиране

Източници за финансиране на краткотрайните активи са част от краткосрочните инвестиции на фирмата, в т.ч. краткосрочните й задължения по банкови заеми, търговски заеми, доставчици, бюджет, персонал, социално осигуряване, други, а в развитите страни и емисии на търговски книжа.

Главните проблеми, които трябва да реши финансовият мениджър във връзка с финансиращите решения на КА на фирмата са:

1. Какъв да бъде делът на дългосрочните инвестиции във финансирането на КА

2. Как да се комбинират различните краткосрочни източници на финансиране

Решаването на тези проблеми зависи от:

1. Потребностите на фирмата от КА;

2. Склонността на фирмата да поема риск;

3. От търсенето и предлагането на продукти от компанията;

4. От очакваната инфлация;

5. От конюнктурата на лихвените равнища на паричния пазар.

Решенията за финансиране може да се вземат, като се използва един от трите подхода:

1. Умерен подход - при умурения подход постоянната част от КА се финансира с дългосрочни финансови ресурси източници, а променливата – с краткосрочни източници.

2. Агресивен подход - някои финансови мениджъри предпочитат да финансират и част от постоянната потребност от КА с краткосрочни източници. Този подход на избор за осигуряване на средствата се определя като агресивен.

3. Консервативен подход - ДА на фирмата, цялото постоянно равнище на краткотрайните й активи (КА) и по-голяма част от променливата потребност се финансират с постоянни капитали. Само малка част от временната потребност се финансира чрез краткосрочна задлъжнялост. Възприемането на тази алтернатива повишава цената на финансиране, но намалява риска от недостиг на парични средства и влошаване на ликвидността.

Този подход на финансиране се избира от мениджъри, които не са склонни да рискуват или, когато се очакват проблеми при получаване на банкови заеми.

Финансирането на КА с комбинирани краткосрочни източници, изисква тяхното добро познаване – предимствата и недостатъците: цената; въздействието им върху основните финансови съотношения на фирмата; финансовия риск.

Най-честият избор е банков заем или търговски кредит. За целта трябва да се съпостави цената на финансиране на двата алтернативни варианта. При банковия заем, както вече знаем, цената на капитала включва лихвата, таксите за проучване и обслужване, разходите във връзка с обезпечението, застраховане. При търговския кредит цената на финансиране се определя на база цената на отстъпката, която доставчикът прави, ако стоката се плати незабавно.

Цената на финансиране с търговски кредит (Rтк) се определя по формулата:

Rтк = r₀ / [ 1-(r₀/100) ] x 360 / n,

където:

r₀ – процентът на отстъпката;

n – срокът на кредита