СЪЩНОСТ И ФОРМИРАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА

Печалбата е най-предпочитаният източник на средства за развитието и разширяването на производството. Въпросът за правилното формиране, разпределение и реинвестиране на печалбата е от особено значение, както за отделното предприятие, така и за икономиката на страната. В тази тема ще се запознаем със същността на печалбата, нейното формиране, управление, разпределение 

1. Същност на печалбата. Печалбата като мотив на бизнеса

А. Същност на печалбата - печалбата е положителният финансов резултат от дейността на фирмата през определен отчетен период. В по-тесен смисъл тя се свързва с положителния резултат от определена сделка. Положителният финансов резултат е изражение на инициативността на предприемача, на неговия иновационен дух, на способността му да предвижда бъдещето по-добре от своите конкуренти. Счита се, че печалбата е доход, който се полага на собствениците за инвестирания капитал. Влагайки капитала в дадено производство, притежателите му очакват не само да си го възвърнат, но и да получат доход. Като възнаграждение за риска и поетата несигурност, собственикът получава дивидент, лихва, наем.

Според Х. Форд, чрез реализацията на максимална печалба мениджърът служи на обществото. В този смисъл той подчертава, че най-лошия грях, който би могъл да извърши един бизнесмен, е да се провали в търсенето на максимална дългосрочна печалба с честни и законни средства. Да се провали в това е „покваряване на здравия икономически дух.“

Значението на печалбата като основополагащ мотив на бизнеса се обуславя от факта, че тя е най – универсалният и предпочитан източник за развитие на производството. Печалбата е в основата на доходите на собствениците на предприятието. Тя е също и основен източник на приходи в държавните и общинските бюджети.

Б. Фактори, които влияят на печалбата - поради важната роля на печалбата, проблемът за нейното управление е актуален. Управлението на печалбата е свързано с изграждането на правилна концепция за факторите, които влияят върху нейния размер. Много важно е да се определи най-добрата комбинация между факторите, които й въздействат, и да се насочи влиянието им, с цел нарастване на печалбата. Факторите, които влияят върху размера на печалбата могат да се систематизират в две групи: на макроравнище (окръжаваща среда) и на равнище предприятие.

Факторите на макроравнище включват:

1. Фазата на икономическия цикъл и преди всичко етапите на подем и рецесия. В периода на рецесия продажбите и респективно печалбата, силно намаляват, а в период на подем – нарастват.

2. Данъчната политика на държавата – високите данъци изземват съответно повече от печалбата и намаляват възможностите за инвестиции, разширяване и печалби

3. Темп на инфлация – високата инфлация налага непрекъснато повишаване на цените на суровините и пренасочва част от печалбата за финансиране на краткотрайните активи.

4. Лихвена политика – устойчивото поддържане на високи лихвени равнища намалява инвестиционната активност на фирмата и реализираната от нея печалба

5. Валутен курс – валутният курс влияе на равнището на печалбата чрез измененията в цените на суровините, материалите и продукцията.

6. Амортизационна политика на държавата

Факторите на равнище предприятие са:

1. Обем на реализираната продукция и цени

2. Разходите за производство

3. Риск – колкото по-висок е инвестиционния риск във фирмата, толкова по-големи са и очакванията за печалба.

Финансовите мениджъри прогнозират очакваното въздействие на околната среда върху размера на печалбата, благоприятното или неблагоприятно влияние на макросредата и насочват влиянието на факторите на микроравнище. В тази група фактори ключова роля имат приходите от продажби и производствените разходи.

Могат да се приложат два подхода за увеличаване на продажбите и приходите – търговски и маркетингов. При търговският подход се акцентира на увеличаването на печалбата за сметка на оборота, а инвестициите са в подчинено положение. Прилагането на този подход осигурява бърза, но нетрайна печалба на фирмата. При маркетинговия подход водещ е пазарът, продуктът, цената, т.е основните инструменти на маркетинга. Акцентира се върху печалбата, реализирана предимно за сметка на интензивните фактори – цени, иновации, лицензии, нови продукти, без да се подценяват възможностите за реализиране на печалба от увеличение на оборота. При маркетинговия подход се обособяват две разновидности на печалбата – предпочитана, която се осигурява от интензификацията и традиционна, която е резултат на нарастващите обороти.

Намаляването на разходите изисква детайлен анализ на равнището и ролята им в производствения процес. Практиката е показала, че глобалното съкращаване на разходите, примерно с 10% има обратен ефект. Чрез избирателен подход е по-добре някои разходи да се премахнат изцяло, а други да се запазят или намалят, отколкото да се направят минимални съкращения навсякъде.

2. Формиране, разпределение и управление на печалбата

А. Формиране на печалбата - известни са два основни метода за формиране на печалбата:

1. Като разлика между стойността на имуществото на фирмата в началото и в края на стопанската година

2. Като разлика между приходите и разходите през годината

Вторият начин има по-широко приложение. Той е регламентиран в нашата практика. Положителната разлика между общите приходи и разходи, установена от Отчета за приходите и разходите, се дефинира като счетоводна печалба. Определя се още като брутна печалба, а също и като печалба преди начисляване на разходи за данъци върху нея.

Така формираната брутна печалба подлежи на разпределение. Важно значение при това разпределение има съотношението между средствата, които се заделят за централизираните фондове, под формата на преки данъци, и тези, които остават за инвестиране във фирмата. Средствата, които се акумулират в централизираните фондове, се влияят от данъчните закони, а тези, които се инвестират във фирмата – от дивидентната политика на предприятието.

Б. Разпределенето на печалбата - разпределението на печалбата обхваща два етапа. Първият етап е свързан с отчисляване на средства от печалбата за държавния и общинския бюджет. Извършва се чрез намаляване на счетоводната (брутна) печалба с размера на дължимите преки данъци. Това разпределение е свързано с категорията данъчна (облагаема, фискална) печалба. Данъчната печалба се определя чрез преобразуването на счетоводната печалба (загуба), съгласно правила, регламентирани в действащото данъчно законодателство, и се използва като основа за определяне размера на преките данъци.

След приспадането на преките данъци от счетоводната печалба, се формира балансовата (чиста, нетна) печалба на предприятието. Разпределението на нетната печалба за покриване на загуби, за формиране на резерви, за фондове на фирмата, за изплащане на дивиденти на собствениците, се определя като втори етап от разпределението. Частта от нетната печалба, която се разпределя между собствениците се дефинира като разпределена, а тази която се задържа във фирмата – като неразпределена, реинвестирана.

При разпределението на печалбата се сблъскват много интереси: на собствениците, на мениджърите, на държавата, на кредиторите. Интересите са насочени към различни нейни разновидности:брутна печалба, облагаема печалба, нетна печалба и неразпределена печалба.

Най-голямо значение за фирмата има чистата печалба и най-вече онази част от нея, която се използва за развитието на фирмата, т. е. неразпределената печалба.