ДИВИДЕНТНА ПОЛИТИКА НА ФИРМАТА

1. Значение на дивидентите. Начини на изплащане на дивидентите

А. Определение на дивидентът - той е доход, който фирмата предоставя на нейните собственици. Той е възнаграждение за предоставения капитал на компанията.

Дивидентът може да се изплаща под формата на:

1. Парична сума - сумата на дивидента може да се изразява в лева на една акция, в процентно отношение към цената на акцията, или като процент от нетната печалба на една акция.

2. Безплатно предоставени акции - в случаите, когато фирмата увеличава основния капитал за сметка на реинвестиране на печалбата на акционерите, се предоставят допълнително безплатни акции. Раздаването на допълнителни акции води до понижаване на пазарната цена на акциите.

3. Раздробяване на акции - в този случай акциите на фирмата се обезсилват. Емитират се нови, като броят на акциите на компанията се увеличава, а се намалява номиналната им стойност. Всяка стара акция се раздробява на няколко нови с по-малка стойност, което прави акциите на фирмата по-ликвидни.

Раздробяването на акции и безплатно предоставените акции са непарична форма на дивидента. Обичайна форма на дивидента е паричната. Паричните дивиденти могат да се изплащат тримесечно, полугодишно, годишно. Техен източник е реализираната от фирмата чиста печалба. Когато източникът на разпределението е продадено имущество на компанията, дивидентът се определя като ликвиден. У нас практиката е дивидентите да се изплащат годишно.

Когато фирмата реализира по-висока печалба от очакваната, се изплаща допълнителен дивидент. Фирмата може да изплати и специален дивидент, чийто източник е положителният ефект от еднократни действия в управлението на фирмата. За разлика от допълнителния дивидент, специалният няма вероятност да се повтори в бъдеще.

Размерът и видът на дивидента зависят от финансовото състояние на фирмата, обема на печалбата, която подлежи на разпределение и от провежданата от компанията дивидентна политика.

Б. Начини на изплащане на дивидентите - при дружества, които не са публични и са с малък брой акционери, процедурата по изплащането на дивидентите не създава проблеми.

При публичните дружества, в които капиталът е притежание на множество акционери, а акциите им са обект на постоянна търговия, се налага нормативно регламентиране на изплащането на дивидентите.

Определят се следните дати:

- дата на деклариране, на която се взема решение за изплащане на дивидент;

- дата на записване, на която акционерът трябва да е записан в книгата на акционерите, за да използва правата, свързани с ценните книжа;

- дата без дивидент, след която акцията се продава без право на дивидент за предходното време;

- дата на изплащане, на която, или от която започва изплащането на дивидентите

2. Дивидентна политика

Политиката, която се следва при разпределението на чистата печалба в акционерните дружества, се определя като дивидентна

Ключов въпрос на дивидентната политика е трябва ли компанията да плаща пари на акционерите, или да ги задържа и инвестира във фирмата.

А. Целта на дивидентната политика - да се намери оптималният баланс за задоволяване, както на интересите на акционерите, чрез предоставяне на очакваните от тях доходи, така и за създаване на възможности за самофинансиране на компанията.

Решението за изплащане на големи дивиденти намалява възможностите за реинвестиране във фирмата. Налага се да се търсят възможности за финансиране чрез емисия и пласмент на нови акции или облигации, а привличането на външни източници не е най-ефективният избор.

Дивидентната политика включва и вземането на решение за обратното изкупуване на акции.

Основанието е, че в този случай акционерите, които очакват паричен доход от инвестицията си, биха могли да продадат част от акциите си.Обратното изкупуване на акции дава по-голяма гъвкавост при провеждане на дивидентната политика на фирмата.

Б. Видове дивидентна политика - разграничават се:

1. Агресивна дивидентна политика - фирмата изплаща по-големи дивиденти от обичайните. Необходимите средства за инвестициите се осъществяват чрез емисия на нови ценни книжа.

2. Консервативна дивидентна политика - компанията задържа по-голяма част от чистата печалба във фирмата за финансиране на инвестиционните проекти и не изплаща дивиденти, или ако плаща такива, те са под обичайните. Разчита се на акционери, които очакват да реализират капиталова печалба (нарастване на цената) от своята инвестиция.

3. Умерена дивидентна политика - фирмата редовно изплаща парични дивиденти в размери, съответстващи на доходите на банковите депозити.

Практиката е доказала една основна теза – за акционерите е от съществено значение стабилността на дивидентната политика. Непоследователната политика – една година много високи, а следващата – ниски дивиденти, създава чувство за несигурност.

Фактори, оказващи влияние при формиране на дивидентната политика на корпорациите:

1. Желанията на основния тип акционери - някои имат предпочитание към текущия доход (дребните акционери, пенсионните фондове), а други – към разрастването на дейността.

2. Фазата на жизнения цикъл на фирмата - в стартовия си период и при разширяване компаниите се нуждаят от средства за инвестиране и затова не изплащат дивиденти.

3. Ограниченията, свързани с дивидентните плащания - такива ограничения се включват обикновено, когато фирмата има банков заем

4. Финансовото състояние на фирмата - парични дивиденти се изплащат при добро финансово състояние и реализирана печалба.

3. Връзка между дивидентната политика и цената на акциите

Във финансовата теория се срещат концепции, че дивидентната политика не влияе върху стойността на акциите, както има защитници и на противоположната теза.

А. Концепция за неутралността на дивидентната политика - носителите на Нобелова награда за икономика Франко Модилиани и Мъртън Милър защитават идеята за неутралността на дивидентната политика. Според тях дивидентната политика не влияе върху стойността на акциите, а стойността на фирмата зависи от инвестиционните решения.

Те защитават идеята, че ако фирмата изплаща големи дивиденти, ще се налага да емитира нови акции за финансиране на инвестиционните си решения. В резултат на емисията броят на акциите се увеличава, а цената им се понижава. Ефектът от по-големия размер на дивидента се неутрализира от понижаването на цената на фирмените акции. Богатството на акционерите не се променя.

Б. Концепция за влиянието на дивидентната политика върху цената на акциите - други учени защитават идеята, че дивидентните плащания влияят върху цената на акциите и респективно върху стойността на компанията. Това са привържениците на теорията за предпочитания дивидент, или известна още като „птичка в ръката“ (идва от пословицата „по-добре една птичка в ръката, отколкото сто в гората“).

Идеята е, че текущите парични дивиденти имат по-голяма ценност от очакваната в бъдеще капиталова печалба. Когато плаща парични дивиденти, фирмата намалява инвестиционния риск за инвеститорите, а и както знаем, стойността на парите днес е по-голяма от очакваната в бъдеще. Друг аргумент в полза на това твърдение е информационният аспект на изплатените парични дивиденти. Изплащайки дивиденти, фирмата „съобщава“ на инвеститорите, че дейността й е успешна, генерират се резерви и ще се изплащат дивиденти и в бъдеще. Обратно, спирането на изплащане на дивиденти, се възприема от инвеститорите като знак, че бизнесът не се развива успешно. Наблюденията на практиката показват, че увеличението на размера на дивидентите води до нарастване на цените на акциите, а намалението на дивидентните плащания – до спад на цените.