А. Обща
представа за валутния пазар
Валутната търговия (FOREX, FX-търговия)
се извършва на един от най-съвършените пазари в света – валутният пазар, където
разменните отношения се осъществяват във и чрез валутните цени (курсове).
Този пазар възниква вследствие
промените във валутните курсове (валутнокурсовите режими), след краха на
Бретънуудската валутна система. Създадена през 1944 г., тя олицетворява новия
следвоенен световен валутен ред, който изключва валутните спекулации в
продължение на 25 г. Съгласно нейните постановки, всички
национални валути имат фиксиран курс спрямо щатския долар, а цената на неговото
обезпечение (златото) се фиксира на 35$ за 1 тройунция (31, 1034 г. чисто злато). Така една
национална парична единица се превръща в международна валута и започва да
изпълнява функцията на световни пари.
След 1971 г., обаче, САЩ не могат да
изпълняват задължението си за обмяна на долара срещу злато по тази цена.
Вследствие възниква „черен пазар“ на златото. Настъпва период на „валутно
плаване“, която се „узаконява“ с решенията на Ямайската конференция на
Международния валутен фонд (1976 г.). Тя взема решения за либерализацията и
дерегулирането в тази сфера.
След десетилетие (от средата на 80–те) силното влияние на финансовите иновации и технологичния „бум“ освобождават
валутната търговия от „класическите“ времеви и пространствени ограничения. Тя
попада в „орбитите“ на глобализацията и едновременно с това придобива виртуален
характер.
Мащаби
на валутната търговия - сравнително добра представа за
мащабите на валутната търговия се придобива от данните за среднодневния
търговски оборот на FX
–пазара. През 2004 г. е $1,770
трлн., 2005 г. - $2 трлн., 2007 г. - $3,6 трлн., 2010 г. - $ 4 трлн. Годишния обем на валутната
търговия нараства от $167 трлн. на $197 трлн. За 2015
г. спрямо 2010 г.
По тези показатели FX е най-голямото търговско средище в
света, където се сключват и реализират предимно спекулативни сделки.
Основните субекти (играчи) на валутния пазар - търговцитe „на едро“ - големите международни банки, които оперират на междубанковия валутен пазар.
Обектите на FX - търговията - това са различните валути. Те се търсят и се предлагат от практически неограничен брой субекти.
Основните субекти (играчи) на валутния пазар - търговцитe „на едро“ - големите международни банки, които оперират на междубанковия валутен пазар.
Обектите на FX - търговията - това са различните валути. Те се търсят и се предлагат от практически неограничен брой субекти.
1. Свободноизбираемата валута - всички транзакции на FX- пазара се извършват със свободноизбираеми валути. Свободноизбираемата валута е средството, което се използва широко за разплащания в международни транзакции и има значителен дял в търговията на основните валутни пазари. Тяхното съотношение почти се запазва непроменено. Водещ е щатският долар 80% (2015 г.) от всички транзакции, следван от еврото (40%), японската йена (15%), британският паунд (12%), китайския юан (12%) австралийския долар (7,6%), швейцарския франк (6,4%) и др.
Значението на една валута, като международни пари се оценява в няколко насоки:
- Делът на валутата в международната
търговия, в частност: котировките, делът на фактурираните в нея сделки и
плащанията в нея;
- Участието на валутата в сделки на
финансовите пазари (в деноминации на облигации, заеми и депозити);
- Делът й в сделките на валутния пазар;
- Делът й в резервите на централните
банки и обемът на циркулиращите в съответната валута банкноти в света
2. Свързваща валута - тъй като на FX – пазара се работи с различни валути, се налага една от тях да играе ролята на посредник, т.е. да бъде свързваща при обмяната между две валути, спрямо която се котират всички други валути.
Лидер в качеството си на свързваща
валута е щатският долар – в около 85 % от транзакциите. Позициите на еврото
като свързваща (междинна) валута е по-скромна – около 40% от всички валутни
транзакции.
В американската валута са деноминирани
60 % от световните валутни резерви, както и 55 % от банковите депозити в света.
На второ място като резервна валута е еврото с 25 % пазарен дял. Двете валути
формират основната „двойка“ (валутен чифт) с дял в глобалната търговия и в
сумата на ърговския оборот съответно 30% и $1,010 трлн. (2010 г.).
3. Валута на сделката - освен като свързващи и резервни, водещите валути са валути на сделката, например на цената и на плащането.
Най-големият FOREX –център в света е Лондон, където са концентрирани (2015 г.) 37%, следван от Ню Йорк (18%), Токио (6%), Сингапур (5%), Швейцария (5%), Хонг Конг (5%) и Австралия (4%).
Лондон е и най-големият пазар за
търговия със злато и сребро в света. Лидерската позиция на Лондон, обаче,
не се дължи само на нейното средищно място между американския и азиатския
пазар, а и защото от началото на „студената война“ тя се превръща в център на
евродоларовия пазар. Тогава американското правителство заплашва да „замрази“
огромни петролни доларови авоари (петродолари) на бившия Съветски съюз,
депозирани в местни банки. Поради тази причина те се преместват в Лондон,
където срещат висок инвеститорски интерес при минимални търговски ограничения.
Това е една от причините Лондон да се утвърди като водещ световен валутен и
финансов център.
Б. Основни
участници във валутната търговия - валутният пазар е неприсъствен и
разпръснат по света в специално оборудвани „търговски площи“, разположени
предимно в банките и само за секунди между тях се трансферират огромни парични
потоци, формирани при размяната на банкови депозити, деноминирани в
свободно-използваеми и други валути. Това превръща междубанковата валутна
търговия в основния център на пазарните сделки.
Листата на водещите глобални играчи
във валутната търговия се води от Deutsche Bank, следвана от Barclays Capital и UBS. Челната
десятка допълват: City Bank, JP Morgan Chase,
HSBC, Royal Bank of Scotland, Credit Suisse, Goldman Sachs и Morgan Stanley.
За периода 2014-2015 г. пазарният дял
на първите три банки намалява от 40 % на 37 %, а на следващите седем се
увеличава съответно. Първите три банки отчитат и по-нисък пазарен дял на
електронните си търговски платформи – 40 % при 60 % в предната година. За
сметка на това при тези от 4 до 10 място се отбелязва нарастване от 27 % до 41
%.
Главните участници на валутния пазар
са търговските банки, централните банки и специализираните валутни дилъри:
1. Търговските банки - изпълняват поръчки и извършват транзакции по покупко-продажба на валути за своите клиенти и за собствена сметка.
Големите кредитни институти се ползват
с репутацията на водещи пазарни играчи, защото оферират едновременно и
непрекъснато покупна (bid)
и продажна цена (ask).
Bid е най-високата цена, която един
купувач може да плати в определен момент, а Ask – най-ниската цена, която приема
продавачът. Разликата между тях се нарича марж. Двата курса формират борсовата
валутна котировка.
2. Централните банки - търгуват за сметка на свои клиенти (предимно търговски банки, правителства и неправителствени институции). Те уреждат техните платежни отношения – погасяват дългове към международни банки, финансови институции или други правителства. Имат възможност за вмешателство – могат да въздействат непосредствено върху равнището на валутните курсове.
Като дилъри на FX-пазара участват и по-малките банки,
които оферират по-изгодни курсове от банките, които участват директно в
търговията „на едро“.
3. Валутните брокери - също посредничат между партньорите на транзакции (банките) по целия свят. Те оперират с много клиенти. Една банка може обаче да се обръща за поръчки само към един брокер. Брокерите се специализират върху сделки с британски паунд, канадски долар, евро, швейцарски франк, японска йена и по правило запазват анонимността на клиентите си до приключване на сделките.
В. Предимства
на FOREX
– пазара - валутният пазар е не само
най-големият, но и най-високоликвидния в света. Впечатляващият растеж на FX-пазара през последните години се
дължи на няколко фактора:
- Бързо приспособяване на електронната
търговия към механизма на сделките и като резултат, постигане на бързина и
икономичност
- Креативният пазар „на дребно“
(особено в Азия), чиито среднодневни обеми нарастват от $10 трлн. През 2001 г. на $100 трлн. през 2015 г.
- Голямата търговска активност
- Активността на глобалните
инвеститори, ползващи комплексни компютърно базирани модели
Предимствата на FOREX могат да се разгледат от различни
позиции
1. Участниците могат да стартират с минимален собствен капитал - този минимален капитал се изисква само за гарантиране на маржовете.
Маржинът (гаранцията) се определя като
процент от общата стойност на позицията – например 1% маржин от 1000 единици
позиция е 10 единици. Например, за да се търгува с 20 000 евро с марж 2% е
необходим капитал само от 400 евро.
2. Всеки ден се започва „нова игра“, която предоставя идеална възможност за постигане на бързи печаби - шансовете за високи печалби произтичат от прозрачната ценова структура и незначителния спред между курсовете „купува“ и „продава“ на основните валутни двойки.
3. Висока стандартизация - има съществен принос за повишаване бързината и прозрачността на сделките. Тя се изразява преди всичко в определянето на стандартен размер на открита позиция при валутната търговия, известен в професионалните среди като „лот“.
Обикновено 1 лот е 100 000
единици от базовата валута. При търговията с някои валутни двойки, например GBP/USD, размерът на един лот е 70 000, а при AUD/USD – 200 000 единици. В такава
пропорция се променят и лотовете на мини FOREX –пазарите, чиито стандартен размер е
10 000 единици. Поради високата пазарна ликвидност могат да се продават
практически неограничен брой лотове по единна цена.
4. Избягват се проблемите, характерни за неустойчивостта при формирането на цените на фондовите инвестиции - при които за определено време и по определена цена могат да се търгуват ограничени количества контракти.
5. Най-мобилният и най-оперативният пазар - на него всеки може да получи бързо желаната информация и да реагира своевременно. При това клиентите не трябва да са нито професионално свързани с борсови сделки, нито пък да имат специални познания по правни, данъчни и търговскотехнически въпроси. Нещо повече, Forex-трейдърите оферират по всяко време и поемат при това съответна отговорност за коректното изпълнение на сделките.
В крайна сметка, за успешния старт на
валутната търговия са необходими само две неща – наличието на сметка при
обслужващия център и високо доверие към него.
2. Валутни котировки и валутни позиции
А. Котировки
на валутите - на валутния пазар не може да се купува
или продава. Необходимо условие за сделката
е насрещният еквивалент. Това е валутният курс, който представлява
цената на една валута, изразена във и чрез друга национална парична единица
(валута).
За да се купи евро, трябва да се
предложи друга валута, например щатски долар. По този начин се формира валутната котировка.
В котировката EUR/USD еврото се нарича базисна валута, а
щатският долар е котирана (насрещна или вторична) валута.
За показване на валутния курс се
използва прякото (директното) котиране - при него определен мащаб (единица или
100) от чуждата валута се котира в местна (базисна) валута. Във валутната практика за базисна
валута при прякото котиране се взема предимно щатският долар, например: USD/JPY,
USD/CHF, но освен него
такива са още еврото и британския паунд.
Косвено котиране - то е друг начин за показване на
валутния курс. То е характерно за британската валутна практика, където един
паунд се равнява на 100 пенса. Спрямо другите, тази валута се котира по
„обратният“ начин, т.е. тя се приема за базисна.
Така, въпреки промените, цената на GBP продължава да се показва чрез косвено
котиране и днес, например: 1 GBP = 1.467 USD
За индиректни котировки се приемат и
тези, при които щатският долар не е базисна валута, например 1EUR
= 1.3244 USD.
В
деловата валутна търговия се определят два курса
Например EUR/USD = 1,3244/1,3347:
- „курс пари/курс на купувача“;
- „курс продава/курс на продавача“.
Следната стойност на двата курса се
нарича средна цена/курс.
Кръстосан
курс - кръстосания курс е друга котировка на
валутната търговия през последните десетилетия. Представлява съотношението
между две валути, всяка от които има паричен израз в трета, свободно използваема
валута.
Тези неофициални валутни котировки се
предпочитат от индивидуални клиенти и малки банки, които не желаят да сключват
сделки срещу долари, а срещу други валути. По този начин кръстосаният курс между две валути се получава по косвен път чрез поотделното им съпоставяне към базисната валута. Изчисленията се правят по принципа на простото тройно правило.
Б. Валутни
позиции - в процеса на международните транзакции
банките – маркет-мейтъри, които дефакто управляват валутния пазар, разполагат
по всяко време с достатъчно наличности (резерви) от най-важните валути. Това им
позволява да изпълняват различни международни транзакции. В същото време
текущите (контокорентните сметки) на чуждестранните кореспонденти могат да не
се използват, т.е от/по тях да няма движение (теглене или превод) на средства.
Сумата от наличностите по тези сметки, които имат падеж всеки ден,
представляват т. нар. оборотни баланси.
Тези средства са форма на депозити и
представляват срочни депозити в чужди валути. Те се търгуват между централните
банки и/или търговските банки и се разглеждат още като авоари на търговските
банки в централнта банка.
Европейската централна банка третира
валутните оборотни баланси като авоари от активи по всякаква сметка и
деноминирани във всякаква валута, или пък в евро, които поддържат Централната
банка на всяка страна-членка, пряко или чрез свои агенти.
Динамика на валутните курсове - динамиката на валутните курсове оказва
влияние върху валутните позиции на банките в чужда валута.
1. При
очаквания за нарастващи курсове се формира т.нар дълга позиция - тя представлява купените наличности от
чужди валути срещу собствена или други валути.
2. Същевременно,
обаче, в собствената валута се създава автоматично противоположната къса
позиция.
И в двата случая става дума за форми
на открити позиции. Открити са тези валутни позиции, които
не се затварят през нощта до приключването на търговския ден (17 ч. ню-йоркско
време) и се прехвърлят за следващия ден. Противно на тях, закритата позиция
показва нулево салдо, т.е. равенство
между покупките и продажбите в едноименна валута.
Валутната позиция показва съвкупните наличности на банката в различни валути, независимо от своята срочност, т.е. без значение каква е всъщност съответната валута. Валутната позиция отчита не само преките валутни сделки, но и валутните наличности, които се набавят от сделките.
Ако например търговията за деня се
открива с една дълга позиция от $10 млн., от които по-късно се продадат на клиенти $2 млн. и още $3млн. на други банки, началната
открита дълга позиция се редуцира на $5 млн.
Банковите валутни сделки приключват с
различни резултати. Това рефлектира върху състоянието на валутните позиции.
Банката може да притежава наличности
от чужда валута, които не е задължително да се използват в ежедневната
търговия. Те се изключват от нейната търговска позиция винаги, когато валутните
курсове изглеждат несигурни. Така тя се различава от съвкупната валутна позиция
на кредитната институция.
Когато се търгува с повече чужди валути,
е необходим един общ знаменател, с чиято помощ се определя съвкупната търговска
позиция. Това всъщност е отечествената (местната) валута, чрез която се
преизчисляват сумите по търгуваните позиции в други валути. Тъй като обаче
всички валути се котират в USD,
всяка банка извън САЩ е принудена да поддържа търговска позиция и в USD.
ПРИМЕР ЗА ТЪРГОВСКА ПОЗИЦИЯ В USD - Банка, която играе водеща роля на
валутния пазар, по правило не се колебае да извършва сделки за сметка на своите
клиенти и за собствена сметка. Тя постоянно купува валути на възможно
най-благоприятна (изгодна) цена, които се стреми да продава с печалба.
Ако банката е консервативна, ще бъде
по-внимателна, очаквайки, че ще спечели благодарение на собствената си валутна
позиция. Във всички случаи, обаче, високата търговска активност на банките
предопределя по-големия пазар, където валутните курсове се адаптират един
спрямо друг много бързо. Така, с повишаването на пазарната ликвидност могат да
се извършват повече и по-значителни сделки с клиенти, без наличието на сериозни
курсови колебания.
ПРАКТИКА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ВАЛУТНА
ТЪРГОВИЯ - европейската валутна търговия се
открива официално в 8 часа, но дейността на валутните търговци започва минимум
един час по-рано. През това време на валутните дилъри се дават указания относно
параметрите на дневната търговия.
От една страна се тестват стратегическите подходи съобразно
оценките на пазарното развитие през следващите няколко месеца.
От друга страна се определя търговската тактика за деня при отчитане
на следните фактори:
- Събитията през последните часове
на борсите в Ню Йорк и в Далечния Изток (най-вече в Токио, Хонг-Конг и
Сингапур). Поради времевата разлика нюйоркските банки имат няколко часа повече
време да търгуват с валути, отколкото банките в Европа. Същевременно, когато
там се открие търговията, работният ден в източните центрове вече приключва;
- Икономическите и политическите
новини: развитие на лихвените проценти;
състояние и развитие на макроикономическите (фундаменталните) индикатори;
информация за монетарни величини във водещи страни; наличие и мащаб на военни
конфликти, социални вълнения, правителствени кризи и др.
В повечето случаи
социално-политическите събития оказват по-голямо влияние върху валутните цени,
отколкото „чистите“ икономически фактори;
- Състояние на банковите валутни
позиции - с помощта на електронни информационни
системи рано сутринта маркет-мейкърите се информират за факторите, определящи
състоянието на валутните пазари, които са били актуални в предходния ден (нощ).
Тактическите цели на търговците за деня се определят с помощта на графично
представяне на курсовото развитие и курсовите графики на мониторите, показващи
развитието на търговията в Ню Йорк и в Далечния Изток. След това стартира
същинската търговия, която родължава до 17 часа.
3. Основни валутни сделки
Осъществяването на валутната сделка е
моментът на изпълнение на
задълженията за доставка на валутния актив.
Различават се следните класификационни
критерии:
В зависимост от момента на изпълнение:
- Касов
валутен пазар
- Срочен
валутен пазар,
Тяхното развитие не произтича едновременно,
но във висока степен – паралелно.
Според мястото за търгуване
Сделките се класифицират на
традиционни и извънборсови.
- Традиционни
– към тях се включват: спот-сделки ($1.5 трлн – 35%); срочни (форуърдни)
сделки - $475
млрд. (15%); Валутни суапи - $1,765
трлн. (45%) и др.
- Извънборсови
Според локализацията на пазара
1. Глобални (трансгранични) – с пазарен
дял 65 %
2. Местни (локални, национални) – 35%
От тези три основни класификационни
критерии с най-голяма значимост е критерия момент на изпълнение.
А. Касови
(спот) и срочни (форуърдни) сделки
1. Касовите
сделки (известни още като спот) - Двустранното изпълнение на сделката
става в рамките на два работни (борсови) дни (спот-дата) след датата на
сключването на договора за транзакция.
Спот-курсовете
са текущите пазарни цени.
Касовите
сделки могат да се
извършват един ден след датата на тяхното сключване, или дори на същия ден,
когато те се наричат кеш-сделки,
които са характерни за американските валутни пазари, функциониращи в един и
същи часови пояс.
Пазарният дял на спот –сделките е 35
%, а оборотът от тях - $1,5
трлн. (април 2015 г.) при $1,0
трлн. През април 2007 г. през този период те отбелязват 50% -ен растеж, което
придвижва „нагоре“ растежа на целия валутен пазар.
2. Срочни
валутни сделки - под срочна валутна сделка се разбира
покупката, респ. продажбата на една валута срещу друга, при което партньорите
се договарят (и поемат задължения) сделката да се изпълни по-късно, т.е. след
двата работни дни, характерни за спот-сделките.
Сключването на срочните валутни сделки
става по телефона (а след 2000 г. и след задаването на съответните конкретни
параметри в някоя от интернет платформите за електронна търговия). След
определянето на основните параметри те се документират чрез размяна на т.нар
писма за потвърждение (при договаряне по телефона или чрез съобщение в
платформата за електронна търговия).
Следователно
тези сделки не се осъществяват по касов, а по срочен курс. Срочната цена на една валута може да е
идентична с касовата цена, но само теоретично.
На
практика срочният курс е винаги по-висок или по-нисък от касовата цена. Така срочният курс се формира, като
към касовия курс се калкулира надбавка (премия), или пък от касовия курс се
направи отбив (дисконт).
Срочният валутен курс се различава от
касовия курс, защото двете използвани валути (националните валути на вносителя
и износителя) се олихвяват с различни лихвени проценти. Ясно е, че
целесъобразността от извършването на срочни валутни сделси, т.е. дали една
валута ще се търгува по срочен контракт с премия или с отбив, зависи от
лихвените характеристики на участващите валути.
С други думи, формирането на открити
позиции при срочната транзакция не зависи от лихвеното равнище на една валута,
а от лихвените разлики между двете търгувани валути. Затова срочните сделки се предприемат, с цел и най-вече да покрият
или осигурят валутните рискове, съпътстващи търговските и финансовите
транзакции.
3. Суапови
сделки - представляват комбинация между касова
и срочна транзакция (покупка по спот и едновременна продажба по срочен курс).
Срочните курсове не се определят и не
се котират директно. Професионалната търговия работи само с части от
котировката, представляващи разликата между спот и срочния курс. С други думи,
котират се само надбавките и отбивите (дисконтите). Суаповите проценти се дават
винаги в части от котировката на съответната валута.
Срочните сделки могат да се приключват
по всяко време в срока на валидност на договора по актуални пазарни условия.
Всяка курсова разлика води до заверяване, респ. до задължаване на клиентските
сметки. Банките предлагат услуги за сключване на срочни сделки във всички
свободно използваеми валути. Сумите и сроковете на сделките зависят от
условията, по които те се търгуват на международните пазари. Минималните суми
на контрактите обикновено са $ 10 000,
а сроковете – 1,2,3,6 и 12 м. В зависимост от конюнктурата на международния
пазар са възможни по-дълги срокове.
Б. Валутни
опции и фючърси
Опционни контракти - опционните контракти са типичен
представител на срочните валутни сделки.
С покупката на една опция купувачът
придобива правото да купи (кол-опция) или да продаде (пут-опция) един актив в
чужда валута по предварително определена цена (цена на изпълнение) на
определена дата (падеж), или в рамките на предварително договорен период, за
който е валиден опционният договор.
Възможни
са два вида опции според времето на изпълнение:
- Европейски тип опция – когато купувачът
на опцията я упражнява на една предварително договорена дата;
- Американски тип опция – когато купувачът
на опционното право упражнява правото си в рамките на периода, за който е
валиден опционният договор
Опциите, които имат различна доходна
структура и/или варианти за упражняване, се наричат екзотични.
Опцията дава право на купувача да купи
EUR срещу USD, при което цената на актива в щатски
долари се определя от цената на упражняване на опцията, т.е. договорената
цена-пут. Обратно, тази опция може да даде право да се продадат USD срещу EUR по цената за упражняване, т.е. по
договореният курс за продажба Put.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОПЦИОННИТЕ СДЕЛКИ:
1. Опцията
разделя правата от задълженията
- С покупката на валутни опции се
създава дълга позиция и се придобива право, т.е. това е инструмент за
осигуряване на валутния курс,изискващ обаче извършването на определени разходи
за плащане на опционна премия.
- С продажбата на валутни опции се
заема обратната (къса) позиция и се поема задължение.
2. Това
не е инструмент за осигуряване на валутния курс, т.е. тук се реализира доход,
равен на опционната премия
3. Възможно
е да се предприемат различни опционни стратегии, т.е последователна покупка и
продажба на валутни опции.
Купувачът на опцията има възможност да
печели от благоприятното развитие на валутния курс. При сключването на
опционната сделка той може да избира цената, по която ще упражни своето право.
На падежа той може да не го упражни, ако касовият курс е по-благоприятен за
него (т.е ако касовият курс е по-нисък) от договорения в опцията курс.
Благодарение на реализираната допълнителна курсова печалба, притежателите на
опции могат да оптимизират разходите си по валутните транзакции.
4. Валутните
рискове са ограничени до размера на опционната цена
5. Разходите
са ограничени максимално до размера на опционната премия и се създава
допълнителен потенциал за печалба.
6. Купувачът
на една опция заплаща премия
Нейното равнище се определя предимно
от вътрешната и времевата стойност.
- Вътрешната
стойност на опцията – представлява потенциалния доход за владелеца на
опцията, който може да се реализира от нейната покупка/продажба. На практика
това е сумата от пазарната цена на валутата плюс/минус лихвената разлика, която
представлява изгодата от упражняването на опционното право.
При кол-опциите вътрешната стойност е
разликата между касовия курс и базисната цена на валутния актив.
Обратно – при пут-опциите тя е
разликата между базисната цена и касовия курс.
Следователно упражняването на
опционното право е оправдано, ако опцията притежава вътрешна стойност.
Следователно упражняването на
опционното право има смисъл, ако опцията притежава вътрешна стойност:
Това означава, че базисната цена на
валутния актив не се променя до падежа на опцията и последната е от типа „в
пари“. Винаги, когато една опция притежава вътрешна стойност, тя е от този тип.
В този случай владелецът на опцията ще упражни задължително своето право,
определено в крайна сметка от положителната величина на вътрешната стойност.
Когато базисната цена и касовият курс
се покриват, респ. са много близки, опцията е от варианта „при или до пари“.
Тогава владелецът е изправен пред алтернатива: той действително може да упражни
правото си, но същевременно може и да извърши сделката с базисния актив по
касов курс. Когато съотношението между базисната цена и касовия курс е такава,
че за владелеца е по-изгодно да търгува инструмента по актуален спот курс,
вместо да упражнява опционното си право, опцията е от типа „извън пари“. При
това положение вътрешната стойност е отрицателна величина
Необходимо е да се има предвид, че
когато една Call
опция с определена цена
на упражняване „in the money“ е същевременно една Put
със същата цена на
упражняване и същия срок, но от типа “out of money”. Същото важи и за една Out
of the money Call.
Фючърсен контракт - фючърсният контракт е финансов
инструмент, чрез който се поемат някакви срочни задължения.
Фючърсите
осигуряват рисковете от промяна на валутните курсове и на лихвените проценти
Активите, които се търгуват чрез
фючърсни контракти са: валути, благородни метали, стоки (суровини), лихви,
срочни депозити, съкровищни бонове, ипотеки, депозитни сертификати, 3-месечни
евроценни книжа (евроноти на паричния пазар).
История
на Фючърсната търговия - историята на фючърсната търговия
датира от 16 в. във връзка със срочната търговия със зърнени храни. Първият
организиран пазар на фючърсни контракти е Chicago Board
of Trade (CBOT), създаден през 1848 г.
През 1972 г. стартира фючърсната
търговия на Chicago Mercantile Exchange (CME), а през от 1975 г. там вече се
извършват и сделки с лихвени фючърси. През 80-те години на XX в. се създават последователно: 1982
г. London International Financial Futures Exchange (LIFFE); Marche A Terme
d’instruments Financiers (MATIF - Париж); Deutsche
Termin Borse (DTB-
Франкфурт).
Пред 1988 г. след сливането между DTB и SOFFEX (Swiss
Options and Financial Futures Exchange) се
създава най-голямата в света срочна борса за финансови деривати EUREX.
През 1999 г. на LIFFE
в Лондон се прекратява
търговията „на пода“.
В практиката най-често се използват
фючърсите на паричния пазар. Те се търгуват на фондовите борси. Всеки
фючърс-контракт включва: вида на валутния актив, падежните дати, които зависят
от времето за „отваряне/затваряне“ на различните фондови борси, лихвения
процент, който се фиксира и е валиден за някаква бъдеща инвестиция (заемане или
депозиране).
В нормален случай фючърсните контракти
се търгуват нон стоп на едни и същи борси, където се формират (поддържат
съответните позиции. Някои контракти, обаче, могат да се купуват и продават на
различни борси.
Например покупка на 3 –месечен евродоларов
фючърсен контракт на CME
в Чикаго и продажбата му на SGX
в Сингапур и така се закрива съответната позиция.
Фючърсната цена се определя на
принципа „Сто минус лихвения процент“. Така, ако лихвеният процент, валиден за
бъдещи периоди, е 1,50, фючърсната цена е 95,50 (100 – 4,50). Следователно, при
нарастване на лихвите намалява цената на фючърса и обратно.
В. Валутни
и лихвени суапи
Валутни суапи (SWAP) - валутните суапи се използват от
финансови институции, корпорации и частни клиенти.Много често, за да
застраховат открити валутни позиции, до тях прибягват и институционални
инвеститори. Суапите се практикуват и за чисто спекулативни цели. С най-висока
ликвидност са суаповите контракти със срок до една година, но през последните
години сериозен растеж отбелязват и такива с по-голям матуритет.
Валутният суап
представлява комбинация между една валутна касова сделка и една срочна валутна
сделка, осъществена в обратната посока, или между две съответстващи си срочни
сделки.
Или
Валутният суап може да се определи като предварителна обмяна на един валутен
актив срещу друг, реализиран в трета валута.
Обратнат размяна се договаря за
по-късен момент. Това става при по-висок или по-нисък курс, в зависимост от
лихвената разлика между двете валути. Лихвите се определят спрямо курса при
повторна обмяна, което всъщност представлява самия суапов процент.
Суаповият процент е разликатамежду
срочния и касовия курс и съответства на лихвения процент по другите банкови
сделки, осъществявани на „открития пазар“.
Накратко, валутният суап комбинира
депозит в една валута и заем, деноминиран в друга валута.
Лихвени суапи - те придобиват особено значение за
корпоративния финансов мениджмънт. Лихвените суапи са договореност между
две страни относно размяната на плащания (главници и лихви), деноминирани в
една валута.
При обичайна суапова сделка едната
страна заплаща актива по фиксиран лихвен процент (суапов процент), а другата се
ангажира с плаща..
не, което се извършва съгласно
определен в началото на срока (суапов период)променлив лихвен процент.
Размерът на лихвените плащания зависи
от лихвения процент, определен за съответния период (срока на суаповата сделка)
и от размера на капиталовия актив.
При приключването на суапа, нетната
стойност на актива е нула, защото „твърдите“ и променливите части на суаповата
конструкция са еквивалентни и се неутрализират.
Пазарът
на лихвени инструменти е високоликвиден извънборсов пазар.
Негови главни участници са банките, но
все по-често тап оперират и фирми
По правило минималната сума за
извършване на лихвен суап е 5 млн. единици. Предпоставка за сключването на
такъв тип контракт е определеният кредитен лимит и сключеният рамков договор за
осъществяване на сделки. Рискът при тези транзакции се ограничава до
вероятността от промяната на пазарните лихвени проценти.
Нека
да допуснем, че между банка и фирмен клиент е сключен суапов контракт за CHF 100 млн. със срок от 5 г.
По силата на договора клиентът заплаща
на банката в продължение на 5 г. фиксиран лихвен процент от 3.07% по актив в
швейцарски франкове. За сметка на това, на всеки шест месеца той получава от
своята суапова банка доход, който се олихвява с 6-месечен LIBOR.
Няма коментари:
Публикуване на коментар