ОБХВАТ И ДЕФИНИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ФИНАНСИ

Международните финанси са единство между финансовите контракти, финансовото посредничество, финансовите пазари и финансовите институции, което се формира, развива и усъвършенства на наднационално (международно) равнище.

Международните финансови пазари са водещите финансови центрове, където се осъществяват сделки и транзакции в основни валути. Понятието „финансов пазар“ е обединяващо за всички места (пазари), където се търгуват финансови активи (инструменти). При това начинът, по който се сключват и изпълняват сделките, е без особено значение.

1. Финансови контракти, посредници и пазари

А. Финансови контракти - в условията на модерното парично стопанство влагането и използването на конкретна парична сума от притежателя й става основание за възникване, сключване и реализиране на конкретен финансов контракт, както на национално, така и на международно равнище.

Финансовият контракт е споразумение за размяна на плащания в различно време между страните по сделката. Неговата сигурност зависи от времето, риска и информацията.

Финансовите контракти, които се осъществяват и протичат директно между паричните собственици и длъжниците са основен фактор на финансовите пазари.

Б. Финансово посредничество - друг съществен фактор на финансовите пазари е финансовото посредничество.

Финансовото посредничество е процесът, по който се извършват платежни трансформации между финансовите партньори чрез сключване на финансови контракти с тях.

Финансовият посредник е институция, която опосредства платежните потоци между кредиторите и длъжниците, поради което сключва с тях финансови контракти, без самите те да се договарят помежду си директно.

В международната финансова търговия финансовите посредници търгуват с различни парични единици, чрез които се сравняват цените в отделните страни. Така се определя валутният курс, т. е цената на една валута, изразена в и чрез друга валута.

Международните валутни транзакции могат да бъдат резултат от:

1. Насрещни стокови потоци (внос или износ) - както за вносителите, така и за износителите, тези средства представляват девизи.

Най-общо като девизи се определят деноминирани в чужда валута задължения, платими в чужбина (сметки в чужда валута, чекове и чуждестранни полици; деноминирани в чужда валута сметки в страната; чуждестранни валути в наличност)

2. Чисти монетарни транзакции - породени от предоставени услуги

3. Търсене на специфични заеми - по вноса и по износа (във валута) при потребност на вносителите и износителите да рефинансират своите сделки.

Така потребностите от капиталови транзакции провокират създаването на една глобална мрежа за финансиране. Капиталовите потоци се анализират и систематизират с помощта на портфейлни подходи. С тях се допуска, че всеки стопански субект трябва да структурира своя глобален портфейл, респ. отделни негови части така, че в крайна сметка да се извлече максимална полза от движението на капталовия поток.

Важна роля за предприемането на една инвестиция има очакваният резултат и съпътстващият я риск. Всеки стопански субект сравнява ефективността (рентабилността) на капиталовите инвестиции в страната и в чужбина, вземайки предвид не само международните лихвени спредове, разходите за набавяне на паричните ресурси и цената на тяхното осигуряване (застраховане), но и очакванията за равнището на валутните курсове.

4. Трансгранични покупки и продажби - трансгранични покупки и продажби на фирми и части от тях (корпоративни сливания, „поглъщания“ и трансформации), търговията с недвижимости и други варианти на преки инвестиции.

5. Текущи плащания - работни заплати на служителите в дъщерните компании зад граница

6. Международни разплащания - между отделните страни, международни корпорации и организации, за които участващите в тях страни също се нуждаят от девизи

В. Финансови пазари - финансовите контракти се сключват и реализират на едноименни (финансови) пазари. Те са позиционирани на национално и международно равнище и най-общо могат да се определят като единство от функциониращи субекти (финансови посредници) и връзките между тях.

Най-важните участници на финансовите пазари са:

1. Банковите институции (от всички видове) - търговски банки, Централни банки, регионални и субрегионални банки, световни банкови (валутно-финансови) институции;

2. Застрахователни компании;

3. Фондови борси;

4. Инвестиционни и пенсионни компании;

5. Специализирани брокерски компании и дилърски офиси на валутния пазар;

6. Лизингови дружества;

7. Национално и международно функциониращи фирми;

8. Обменни бюра и др.

Връзките между финансовите участници се осъществяват по силата на различни правила, принципи, механизми (технологии), инструкции, решения на международни форуми, договори, споразумения и др. Те са естествена платформа за осъществяване на националната и международната финансова търговия. Всички тези павила, механизми и процедури не само интегрират, но и диференцират отделните пазарни сегменти, т. е. правят ги уникални и специфични.

2. Интернационализиране на финансовата търговия и формиране на международния финансов пазар

А. Поява на международните финансови пазари - строгите регламенти и предписания по отношение на лихвените равнища и капиталовите трансфери на националните пазари в миналия век благоприятстват появата на т. нар. Офшорни финансови пазари през 60-те години на XX в. На тях се прави значително отстъпление от принципите на националното регулиране, което дава възможност за редица атрактивни данъчни облекчения и преференции. За кратко време започва да се нарича „европазар“, като под този термин се има впредвид международния финансов пазар.

Основните характеристики на офшорните пазари ("европазарите") са:

1. Сделките се сключват и изпълняват в свободно – използваеми валути, наречени евровалути.

2. Големите банки се ангажират на тях посредством свои дъщерни клонове и филиали.

3. Появява се международна конкуренция – явление, което още не е характерно за националните икономики

Т. нар. евровалути (използваните в офшорните зони валути) се използват за сделки и транзакции на т. нар. европазар (офшорните зони). Първата „евровалута“ е щатският долар (евродолар). С течение на времето под „евродолар“ започва да се разбира всяко вземане и задължение, което възниква извън САЩ. Освен щатският долар и британският паунд, като евровалути се приемат германската марка, френският и швейцарският франк, японската йена, холандският гулден и други национални валути. В края на XX в. към тази група се присъединява еврото, а в началото на XXI в. китайския юан.

„Територията“, където търговията с банкови заеми и операциите с дългови инструменти (например облигации) се извършват (деноминират) в някоя от евровалутите, се нарича европазар. Така, от обозначаваща географска принадлежност на финансовите операции, представка „евро“ придобива значение на международен.

Възникването на международните финансови пазари се дължи на:

1. Отварянето на националните стопански и финансови системи и свободното разпращане между страни, които притежават конвертируеми валути;

2. Свободното капиталово движение, разбирано като обмен на финансови продукти (ценни книжа, заеми и други);

3. Свободното предлагане на услуги от клоновата мрежа на чуждестранните банки

4. Интернационализацията на производството в развитите страни

Европазарите (международните финансови пазари) са привлекателни, защото нямат характерните за „вътрешните“(националните) пазари ограничения за транзакционни обеми, изисквания за задължителни минимални резерви на банките, данъчно облагане, лицензионни режими и т.н.

Международните финансови пазари (Европазарите) се различават от външните пазари не само по това, че на тях се търгува чужда валута. Важно е и това, че сделките на тях се извършват независимо от валутата на страната-домакин в условията на относително либерализиран в правно и икономическо отношение режим за търгуване.

Европазарите са пазари „на едро“, защото на тях се сключват стандартизирани сделки на голяма стойност. Поставя се началото на нов тип конкуренция между класическите финансови посредници, която не е позната на националните финансови пазари. Основни участници на тези международни финансови пазари (европазарите) са т.нар. евробанки. Това са банки с наднационална дейност, позиционирана в значимите международни финансови центрове.

Други основни участници на международните финансови пазари (европазарите) са големите институционални инвеститори и богатите парични собственици, които се възползват от техните предимства.

Б. Характеристика на международните финансовите пазари (европазарите) - интернационализацията на финансовата търговия поражда следните  явления:

Нарастване на лихвените проценти и поява на колебанията във валутните курсове, а оттам и ценовите и валутните рискове - това става причина международните парични инвестиции да търсят техники за диверсификация на рисковете, за да могат основните финансови играчи да ги посрещнат ефективно. Рисковете подбуждат към спекулации, но едновременно с това се засилва търсенето на инструменти за тяхното застраховане (хеджиране). Тази ситуация стимулира иновации в сделките с ценни книжа и създаването на много борси за тяхното търгуване. Част от класическите банкови активи се инвестират в борсовотъргувани и високоликвидни инструменти. 

Така се дава началото на секюритизацията – най-общо смисълът на секюритизацията е трансформирането на един вид активи в друг, например дългосрочни банкови заеми в краткосрочни ценни книжа.

Пазарно дерегулиране - то се изразява в контролирана отмяна на съществуващи правила с цел разширяване икономическата и финансовата свобода на участниците във финансовата търговия. Така се създават възможности за изостряне на пазарната конкуренция чрез технологични и продуктови иновации (секюритизацията е типичен пример и продукт на пазарното дерегулиране).

Последствията от дерегулирането могат да се търсят в следните посоки:

1. Нараства асортиментът на предлаганите финансови услуги;

2. Започва намаляване на лихвените маржове, които естественият източник на приходи и печалби за банките. Така кредитирането губи своята атрактивност като основна сделка на банките;

3. На банковия пазар проникват други финансови институции (посредници) – застрахователни и инвестиционни компании, пенсионни фондове и други;

4. Чувствайки силния конкурентен натиск, големите банки (международните банки) стават инициатори на идеята „всичко под един покрив“. Започва ерата на всеобщото финансово предлагане. То интегрира под един „покрив“ (финансов конгломерат или концерн) производствените и дистрибуционни капацитети на основните финансови посредници;

5. Широко разпространение получават арбитражните сделки - арбитражът е система от сделки, целящи използването на времевите и пространствените предимства в цените на финансовите инструменти (валути, ценни книжа и др), които предлагат местните и международните пазари.

Създаване на нови финансови инструменти (деривати) - възникват на основа изброените промени. По принцип те съпътстват „жизнения цикъл“ на основния (базисния) актив/инструмент. Ето защо, пазарите на базисни инструменти се превръщат в пазари и на техните производни (деривати). Деривативни инструменти са опциите, фючърсите и суапите.

Международно кредитиране - започват да се предоставят международни банкови кредитни линии. Създават се благоприятни предпоставки за интеграция във и между националните финансови пазари, особено във връзка с прогнозирането, контрола и регулирането на лихвените проценти и валутните курсове.

Така международните финансови пазари (европазарите) се формират и утвърждават като водещи центрове на разнообразна финансова дейност и алтернатива на националните парични и капиталови пазари. Сред тях се открояват Лондон, Ню Йорк, Токио, Франкфурт, Цюрих, Сингапур, Сидней, Милано, Париж, Хонг Конг, Люксембург, Шанхай и др.

3. Класификация на международните финансови пазари

Основните критерии, според които се класифицират международните финансови пазари са:

- производственият профил на пазарните партньори;

- степента на институционализация;

- природата на търгуваните обекти;

- времетраенето на контакта между контрагентите      

             

А. Според профила на партньорите се различават

1. Първичен пазар - на него се емитират ценни книжа на публични организации (корпорации), поради което той се нарича още емисионен пазар. Там компаниите получават за пръв път достъп до необходимите им финансови ресурси. Финансовите инвеститори участват в подписката за покупка на новоемитирани акции, или път придобиват (купуват) новоемитирани дългови инструменти, например държавни облигации

2. Вторичен пазар - на него се търгуват по-рано емитирани ценни книжа, които сменят своя собственик. Вторичните пазари много често се приемат като търговски средища в „истинския“ смисъл. Това се дължи най-вече на реализираните там по-високи обеми на търговия, осъществявана по ежедневни актуални котировки.

Б. Според степента на институционализиране - този критерии е свързан с организацията и наличие на ясни правила и регламенти за търгуване, които гарантират определена прозрачност.

Формират се два типа пазари:

1. Борсите (борсовия пазар) - борсите са присъствени пазари на ценни книжа, разположени в най-големите финансови центрове. Търговията се извършва в специално оборудвани сгради и регламентирано работно време и се надзирава от специализирани инстанции (клирингови къщи).

С въвеждането на съвременните електронни системи за търговия обликът на тази търговия се променя драстично. Формите на институционализиране отстъпват място на техническите иновации. Почти са изчезнали в търговията книжните акции, които са заменени от т.нар „електронни акции“.

2. Извънборсов пазар - той няма определено място за търгуване. Тук търговците извършват своите транзакции благодарение на установена с помощта на модерните телекомуникационни средства връзка. На тези пазари циркулират финансови активи, които не се котират на фондовите борси. Такива са повечето от облигациите на американските компании, дълговите книжа на държавните и местните органи на управление, ценните книжа на инвестиционните дружества от „открит“ тип, новите емисии на титули, големи „пакети“ от ценни книжа, формирани във връзка с тяхното преразпределение и др. Оборотът им е по-голям от този на присъствените пазари.

В. Според природата на търгуваните обекти - докато в началото на 80-те години на XX в. на финансовия пазар активно се търгуват лихви, валути, акции, облигации, благородни метали, депозитни сертификати, ипотеки, полици и др. – днес се утвърждават пазарите на деривати (деривати – фючърси, опции, суапи и др.)

Г. Според времетраенето, за което се сключва и изпълнява един финансов контракт

1. Пазари за незабавна доставка на актива (т. нар. спот пазари) - на тези пазари става обмен на парични средства, непосредствено по време на сключване на сделката или най-късно след два делови работни дни на купувача. Типичен представител на този вид е междубанковият валутен (спот) пазар.

2. Срочен пазар - на него се търгуват срочни контракти на базисни активи. На тези пазари се създават и търгуват т. нар. деривати (производни на базисните финансови инструменти), за да намалят риска от загуби.

Д. Според времетраенето на контракта между пазарните участници

1. Международни (европарични) парични пазари - на тях се търгуват най-вече краткосрочни и нестандартизирани вземания и задължения със срок до една година и по-рядко – до 18 м.

2. Международни (еврокапиталови) капиталови пазари - там се сключват и изпълняват дългосрочни финансови контракти. На международните капиталови пазари се акумулират и циркулират дългосрочни капитали и задължения, със срок над една година.

Обикновено те се търгуват по една стандартизирана форма и схема, например стандартизирани ценни книжа (акции и облигации) на фондовите борси. Границите между различните видове международни финансови пазари са силно „размити“ и във всеки момент могат да се „фиксират“ само условно. Това се дължи на различни причини. По-важните от тях са:

- богатото разнообразие на финансовите инструменти;  

- мотивите, които водят отделните участници във финансовата търговия;

- съществуващите традиции и правила;

- стремежът към международна хармонизация и стандартизация на сделките;

- динамиката на промените в равнището на основните пазарни регулатори и индикатори (лихвени проценти, валутни курсове, борсови индекси)

Много често под „капиталов пазар“ се разбира единството от пазари на ценни книжа и кредитни пазари. В този случай се вземат предвид профилът на участниците и видът (типът) на търгуваните финансови инструменти.