УПРАВЛЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ФИНАНСОВА СИСТЕМА

1. Особености на международното финансово управление (мениджмънт)

Международното финансово управление повтаря типичните характеристики на националните практики за финансово управление, с разликата, че то се осъществява на международно равнище (на по–широка основа). 

Особеностите произтичат от спецификата в разплащанията и капиталовите трансфери и са в следните конкретни насоки:

1. Международните компании използват различни свободно използваеми валути, като водещата роля е на щатския долар. В тази валута са деноминирани сделките със стратегическите суровини, заемите и всички други основни операции на международните пазари.

2. Налице са различия от икономически и правен характер – независимо от хармонизацията и стандартизацията на икономическото законодателство и на правните системи въобще, всяка национална система запазва и свои уникални характеристики.

Съществуващите различия могат да породят значителни проблеми:

- Различията в данъчните закони причиняват „несиметрични“ следданъчни последици от извършени плащания.

- Различните правни режими също пораждат трудности пред свободното движение на капиталите, стоките и услугите. Като се започне от простото документиране на сделката и транзакцията и се стигне до ролята на правораздаването при разрешаване на спорни въпроси между контрагентите.

3. Езиковите пречки също са пречки за разширяването на бизнеса на МНК

4. Културните традиции в отделните страни са различни – различните култури представляват различни ценности, манталитет, темперамент, стил на управление и т.н.

5. Правната рамка и администрацията на всяка държава – правителството на всяка държава прави опити да установи някакви „правила на играта“. Ако за САЩ, Япония и страните от ЕС регулирането на икономиката се подчинява на утвърдени принципи и традиции, то това не е характерно за страни с други идеологии или страни в преход към пазарна икономика. Съществуващите пречки и ограничения пред чуждите инвеститори (от законодателни, бюрократични, криминални и др.) затрудняват финансовия мениджмънт.

6. Политически риск – произтича от това, че всяка нация е свободна да поставя ограничения върху трансфера на капитали и дори да изземва без компенсация финансови активи.

2. Многонационалната корпорация (МНК) като основен обект на международно финансово управление

Международната търговска и финансова дейност се задвижва основно от мощните многонационални компании. От изкупуването на суровини и продажбата на стоки в други страни и след 60 – те години на XX в. МНК извършват значими директни инвестиции. Тяхното влияние нараства и заради тесните им връзки с големите международни банки и финансови институции, които също действат глобално.

Защо големите компании (МНК) стават още по – големи. Ето по – важните причини за този процес:

1. Необходимостта да се търсят нови пазари – McDonald’s и Apple са се вписали в ежедневието на китайците, а Toyota eпредпочитан автомобил за много американци. Примерите са много.;

2. За да се търсят суровини – Чрез своята филиална мрежа МНК си осигуряват достъп до основните суровинни източници, необходими за техните производства.;

3. Търсене на възможности за повишаване ефективността на производството – заради нарастващи производствени разходи МНК предпочитат да „изнесат“ своето производство в страни с по – ниски разходи;

4. Търсене на нови технологии – никоя нация няма водещо предимство във всички технологии едновременно. Ако една или няколко страни са лидери в създаването на идейните проекти, други разполагат с по – значими внедрителски способности на новите технологии;

5. Преодоляване на политически и законови препятствия за дейността 

6. Разнообразяване (диверсификация) на продукцията  - с цел намаляване на риска

3. Международно институционално сътрудничество във финансовата сфера

Осъществява се в рамките на следните международни финансови институции:

А. Международна организация за търговия с ценни книжа и борсов надзор (IOSCO) - това е една от най-старите надзорни институции извън Базелския комитет по банков надзор. Основана през 1983 г. тя има за основна цел да стимулира процесите по създаване и актуализиране на международни стандарти в борсовата търговия. Тя се занимава със защита на инвеститорите, създаване на ефективно функциониращи и достатъчно „прозрачни“ пазари, преодоляване на системните рискове и координиране на усилията по изработване на единни стандарти за пазарен надзор. Участва и в създаването на международни счетоводни и одиторски стандарти.

Б. Международна асоциация по застрахователен надзор (IAIS) - учредява се през 1994 г. със седалище Базел. В нея членуват 195 застрахователни надзорни институции от 160 страни. Главната цел на това обединение е да създава и развива международни застрахователни надзорни стандарти.

В. Форум за финансова стабилност - създаден през 1999 г. по инициатива на страните от G – 7. В него членуват по трима висши представители на техните финансови министерства, централни банки и надзорни институции, както и на най-важните международни организации, занимаващи се с въпросите на финансовата стабилност (МВФ, СБ, IOSCO, ОИСР, БМП и ЕЦБ). Целта му е постигане на стабилност на международната финансова система, подобряване функционалността на пазарите и минимизиране на системните рискове.

Сред задачите на Форума се открояват:

1. Постоянен анализ на международните финансови пазари;

2. Предложение за отстраняване на проблемите;

3. Координиране и информационен обмен между различни органи и инстанции, които имат отношение към финансовата стабилност, и др.

Г. Международна асоциация на институциите за застраховане на депозитите (IADI) - тази организация е резултат от усилията на специална работна група към Форума за финансова стабилност, която търси възможности за изработване на ръководство за формиране на политика и стандарти, както и за създаване на система за застраховане на депозитите.

Д. Комитет на европейските банкови надзорни институции - включва представители на банковите надзорни органи (с право на глас) и на националните централни банки и ЕЦБ (без право на глас). Страните, в които банковият надзор се упражнява от централната банка (напр. България), имат право на двама представители, от които единия с право на глас. Като наблюдатели в работата на Комитета участват представители на Европейската комисия, представители на BSC и представители на банковия надзор и на централни банки на страни, които не членуват в ЕС.

С въвеждането на единната европейска валута (евро) европейската интеграция достига ново ниво. Главната отговорност за стабилността на тази валута и ефективността на общата парична политика носи Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Той включва Директората на ЕЦБ и президентите на централните банки от страните в Еврозоната. Всяка централна банка изпълнява единните рамкови критерии и параметри на паричната политика на децентрализиран принцип. Ефектът от функционирането на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се изследва най – вече през призмата на нейната основна цел „да гарантира ценовата стабилност“.

Е. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) - ОИСР е с ясно изразена антикорупционна мисия в областта на банковото дело и финансовите пазари. 

В по-конкретен смисъл усилията й в тази насока могат да се резюмират така:

- Стимулиране на процесите по „отваряне“ на пазарите за финансови услуги и прилагане на международните „добри практики“ във финансовия сектор;

- Анализ на националните данъчни системи и на влиянието им върху трудовите, капиталовите и продуктовите пазари;

- Изследване на демографските промени и техните въздействия върху застрахователните и пенсионните системи;

- Стимулирането на почтената конкуренция;

- Борба срещу прането на пари

4. Съвременен международен финансов ред

А. Направления за стабилизиране на световната икономика след световната финансово-икономическа криза (2008 - 2013 г.)

1. Подкрепа на монетарната политика и подходящите правителствени фискални мерки;

2. Осигуряване на ликвидност за „размразяване“ на кредитните пазари;

3. Снабдяване на МВФ, СБ и други международни банки за развитие с ресурс за подпомагане на пострадалите от кризата развиващи се страни за целево търговско и инфраструктурно развитие.

Б. Принципи за реформиране на финансовите пазари

1. Увеличаване на прозрачността и отговорността при разкриване на информация за комплексните финансови продукти,

2. Подобряване на регулациите и осигуряване на строг надзор върху агенциите за кредитен рейтинг, осъществяване на разумен риск – мениджмънт, надзор и регулиране на всички финансови пазари, продукти и участници

3. Повишаване интегритета на финансовите пазари, активна превенция срещу пазарната манипулация и измами

4. Засилване на международното коопериране в областта на националните законодателства и между регулациите във всички сегменти на финансовите пазари

5. Модернизация на международните финансови институции чрез включване на нововъзникващите икономики и развиващи се страни в тяхното управление

В. Мерки за реформиране на международните финансови пазари по инициатива на G - 20

1. Създава се Борд за финансова стабилност – в него участват представители на G-20, Европейската комисия и Испания. Този глобален надзорник ще работи съвмество с МВФ за ранно идентифициране на опасностите пред световната финансова система и да предлага мерки за нейната защита. Под по-силен финансов надзор попадат всички институти, опериращи на финансовите пазари, включително хедж – фондовете и рейтинговите агенции.

2.Страните от G-20 осигуряват $1 100 млрд.за финансова помощ на развиващите се страни и нововъзникващи пазари. В тази сума са допълнителните $ 500 млрд., с които се утроява капиталът на МВФ. Това е ресурс за нови кредитни споразумения. Световната банка и регионалните банки за развитие (Азиатска, Африканска) получават $100 млрд. за кредитиране на развиващите се страни.

3. Радикална реформа на МВФ – главен акцент е разширяването на правата на глас на три бързоразвиващи се страни – Китай, Русия и Бразилия.

4. Споразумение за недопускане на протекционализъм – главно за невъвеждане на защитни мита